Определение № 1856 от 28.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1856 гр. Пловдив, 28.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ - 3, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Членове:

Елена З. Калпачка

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20235300502036 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от “Банка ДСК“ АД, ЕИК: 121830616, чрез пълномощник юрк. С. Д., против определение № 7130/22.06.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 8786/2023 г. по описа на Районен съд – гр.

Пловдив, VIII гр. състав, с което е прекратено производството делото с мотиви, че е недопустимо произнасяне по заявлението на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК.

Жалбоподателят сочи, че разпоредбата на чл. 299 от ГПК не намирала приложение в случая поради липса на обективен идентитет между предмета на прекратеното производство и претендираните лихви по друго, разгледано от ПдРС дело – ч. гр. д. № 6982/2023 г. по описа на XXI гр. състав. Отделно от това, разпоредбата на чл. 299 от ГПК била неприложима и понеже в отхвърлителната си част издадената в същото производство заповед за изпълнение не била стабилизирана и не формирала сила на пресъдено нещо спрямо длъжника А. К. И..

Моли съда да отмени обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски в за заплатена по частната жалба държавна такса.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес против подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от представител с редовно учредена представителна власт. Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид това, жалбата е редовна и допустима.

По същество жалбата е основателна. Това е така поради следните съображения.

1

Производството по ч. гр. дело № 8786/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, VIII гр. състав, е образувано по заявление на „Банка ДСК“ АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа извлечение от счетоводните книги на банката срещу длъжника А. К. И. за следните суми:

4000,50 лева, съставляваща неплатена договорна лихва по договор за кредит „Експресо компакт“ от 10.03.2017 г. за периода от 12.07.2018 г. до 25.11.2021 г.; 1042,68 лева, съставляваща лихвена надбавка за забава по същия договор за периода от 12.08.2018 г. до 25.11.2021 г., и 100,86 лева, съставляваща съдебни разноски.

Действително със заповед № 5820 от 13.08.2022 г., издадена по ч. гр. д.

№ 6982/2022 г. по описа на ПдРС, водено между същите страни относно парични вземания, произтичащи от същия договор за кредит, заявлението на банката е отхвърлено в частите, с които се иска издаване на заповед срещу г-н И. за договорни и наказателни лихви. В тази си част обаче съдебният акт не формира сила на пресъдено нещо, нито има какъвто и да e установителен ефект по отношение на дължимостта на вземанията, за които е постановен отказ да се издаде заповед за изпълнение. Такъв ефект може да се постигне единствено при предявяване на осъдителен иск от страна на заявителя, каквото е предвиждането на чл. 415, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 от ГПК. Със сила на пресъдено нещо в такъв случай ще се ползва постановеното съдебно решение, а не заповедта за изпълнение, дори при евентуално съвпадение на крайния извод на съда по исковото производство с този на заповедния съд. В тази връзка, основателни се явяват доводите на жалбоподателя за неприложимост на разпоредбата на чл. 299 от ГПК към конкретната фактическа обстановка поради липса на формирана сила на пресъдено нещо в отхвърлителната част на предходно постановената от ПдРС заповед. При това положение само за пълнота следва да се отбележи, че както посочва и частният жалбоподател, исканията в двете заявления не са идентични.

С оглед на гореизложеното, обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото да се върне на Пловдивския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

По разноските:

Пловдивският окръжен съд намира, че не следва да се произнася по направеното искане за присъждане на разноски в настоящото производство.

Това е така, доколкото с настоящото определение не се „ приключва производството“ по смисъла на чл. 81 от ГПК. Разпределението на отговорността за разноски за настоящото производство следва да се извърши при постановяване на крайния акт в заповедното производство.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТМЕНЯ определение № 7130/22.06.2023 г., постановено по ч. гр. д.

№ 8786/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, VIII гр. състав.

ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3