Решение № 1369 от 18.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1369 гр. София, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20211110217849 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба от В. Г. М., ЕГН : **********, чрез адв. Ст. П. от АК Пловдив, срещу електронен фиш серия К № 4921890 на СДВР, с който за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.

Недоволен от издадения електронен фиш е останал жалбоподателят, който обжалва същия, като твърди, че е незаконосъобразен и неправилен.

Твърди, че при издаването на ЕФ не са спазени императивните разпоредби на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, тъй като автоматизираното техническо средство, с което е измерена скоростта на автомобила, е мобилно и изключва отсъствието на контролен орган на мястото, където се извършва и установява нарушението. Оспорва годността и одобрението на типа на средството за измерване, с което е установено нарушението.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представено е писмено становище от адв. П. по същество на спора и искане за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна СДВР, редовно призована, не изпраща представител.

Постъпили са писмени бележки от юрк. В., процесуален представител на СДВР, който оспорва жалбата и по същество счита същата за неоснователна и недоказана и моли за решение, с което да се потвърди ЕФ като законосъобразен и правилен. Счита, че нарушението е безспорно доказано от 1 доказателствата по делото.

Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.05.2021 г. в 20:27 часа, в гр. София, автоматизирано техническо средство САМ S1 с № 11743ее заснело лек автомобил „Хюндай И 30“ с рег.

№ ******, движещ се по бул. “Цариградско шосе“ на разклона с ул. Стар Лозенски път, с посока на движение от ул.“Павел Красов“ към Околовръстен път, със скорост на движение от 74 км/ч, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 до 50 км/ч, съответно било налице превишение на скоростта от 24 км/ч. Процесният лек автомобил бил собственост на „АМИГО ЛИЗИНГ“ ЕАД – клон Пловдив, с изрично посочен ползвател жалбоподателя, което се установява от справката за регистрацията и собствеността на МПС.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа кредитираните писмени доказателства, приобщени в процеса по реда на чл.

283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, а именно: електронен фиш серия К № 4921890 на СДВР; снимков материал; разпечатка от информационния масив на ОПП-СДВР относно регистрацията и собствеността на МПС; протокол за проверка № 60-С-ИСИС от 28.09.2020 г. на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации, протокол за използване на автоматизирано техническо средство от 17.05.2021 г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. валидно до 07.09.2027 г.; заповед за утвърждаване на образец на електронен фиш; ежедневна форма на отчет; справка – разпечатка от АИС-АНД; справка относно регистрацията и собствеността на МПС и схема на организация на движението на Столична община.

По доказателствата:

При постановяване на настоящето решение съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви, взаимно допълващи се и тяхната доказателствена сила не е оборена.

По делото е представен снимков материал, от който се установява точната дата и час на нарушението, измерената скорост и отклонението от установеното ограничение, точните координати, на които е извършено нарушението, регистрационният номер на МПС, както и че процесното нарушение е заснето с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип САМ S1 с № 11743ее. Системата е преминала преглед за техническа изправност, съгласно протокол за проверка от 28.09.2020 г., както и същата е от одобрен тип средство за измерване, видно от удостоверение за одобрен тип 2 средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. валидно до 07.09.2027 г.

Следва да се има предвид и това, че с оглед разпоредбата на чл.189, ал.

15 от ЗДвП ("изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес"), поради което и съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се установяват регистрационният номер на автомобила; мястото на извършване на нарушението (съвпадащо с мястото, посочено в Електронния фиш); ограничението на скоростта; конкретно измерената скорост на движение; номера на системата за наблюдение, както и това, че автомобилът е бил сам на пътя, т. е. измерената скорост на движение е именно на заснетия автомобил. Ограничението на скоростта в съответния участък е именно до 50 км/ч., който факт се установява освен от този снимков материал, така и от писмото на Столична община, с приложената към него схема на организация на движението в процесния участък, както и разположените в него пътни знаци, от където е видно, че в процесния участък е монтиран пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта до 50 км/ч.

От приложения по делото проект за организацията на движението на бул.

“Цариградско шосе“ на разклона с ул. Стар Лозенски път, с посока на движение от ул.“Павел Красов“ към Околовръстен път, се установява, че в процесния участък максимално разрешената скорост за движение на ППС е до 50 км/ч, въведена с монтиран пътен знак В 26.

По делото не се събраха доказателства, от които да е видно, че в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, жалбоподателят е подал декларация за лицето, извършило нарушение, както и да е било направено възражение по ал. 6 от чл.

189 на ЗДвП пред директора на съответната структура на МВР.

Всички събрани по делото писмени и гласни докозателства преценени по отделно и в тяхната съвкупност дават възмжност на съда да установи по безспорен начин изложената по-горе фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, по следните съображения:

Съгласно легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш представлява "електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи". В същия смисъл е и разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП регламентира изрично реквизитите, които следва да съдържа 3 електронният фиш, а именно: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението; мястото; датата; точния час на извършване на нарушението; регистрационния номер на моторното превозно средство; собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата; срока; сметката и начините за доброволното й заплащане.

Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш, регламентирани в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП към процесната дата, със съдържанието на обжалвания електронен фиш, съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания. В него са посочени: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението (СДВР); мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер на заснетото МПС и собственикът на същото.

Изрично е и посочено, че електронният фиш се издава на В. Г. М., ЕГН :

**********, в качеството му на ползвател на заснетото МПС. Описано е самото нарушение и е посочена нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, както и санкционната разпоредба, въз основа на която, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, като са указани срока, сметката и начина за доброволно плащане.

От горното следва извода, че посочването на конкретното лице, издало електронния фиш; датата на съставянето му и дали подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд не са сред задължителните реквизити на електронния фиш и съответно непосочването им не води до нарушаване правата на жалбоподателя, респ. до незаконосъобразност на електронния фиш. Липсата на подпис, печат или физическо лице – издател на електронния фиш, не води до отпадане качеството му на документ (по аргумент от § 6, т.

63 от ДР на ЗДвП и § 1 от ДР на ЗАНН), нито пък води до извод за допуснати съществени процесуални нарушения.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая нарушението е описано по разбираем начин, тъй като в оспорения електронен фиш са посочени, както самото нарушение - извършено "нарушение за скорост", посочена е разрешената скорост на движение в процесния участък - 50 км/ч; установената скорост на движение 74 км/ч и превишаването на разрешената скорост с 24 км/ч. По отношение на разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и в електронния фиш, следва да се отбележи, че от представения по делото протокол от проверка се установява, че грешката при измерване на скоростта с въпросното техническо средство е +/3 км/ч при скорост до 100 км/ч. Тази допустима грешка е отчетена и в конкретния случай. Видно от приложения по делото снимков материал измерената скорост е 77 км/ч, докато в обжалвания електронен фиш е посочена (след приспаднатия толеранс от 3 км/ч в полза на водача) скорост от 74 км/ч, която се явява по-благоприятна по размер от действително измерената скорост от 77 км/ч.

4

С оглед гореизложеното съдът намира, че в конкретния случай не са допуснати съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на електронния фиш на формално основание, поради което спорът следва да се разгледа по същество.

От събраните и анализирани по-горе доказателства се установява, както от обективна, така и от субективна страна, че е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на МПС да не се превишава максимално допустимата скорост, въведена за конкретния участък с пътен знак B26, която от доказателствата по делото се установява, че е 50 км/час. Движейки се на посоченото в електронния фиш място и време със скорост от поне 74 км/ч (след приспаднатия толеранс от 3 км/ч в полза на водача) обективно е нарушена забраната на чл. 21, ал. 2 т ЗДвП, като превишението на разрешената скорост е с 24 км/ч.

От приложената справка е видно, че ползвател на процесния автомобил е жалбоподателя М.. По делото не се събраха доказателства кой е управлявал МПС на 24.10.2019 г., но доколкото чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП регламентира, че собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случая, собственикът юридическо лице изначално е посочил, че автомобилът се ползва от жалб. М., поради което правилно е била ангажирана именно неговата отговорност.

В настоящия казус правилно е приложена санкционната норма чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, в която е предвидено при констатирано превишаване на максимално допустимата скорост в населено място, за превишаване от 21 до 30 км/ч – налагане на глоба от 100 лева. Размерът на санкцията е абсолютно определен, поради което съдът не следва да обсъжда въпроса за евентуалното му ревизиране.

Разпечатката съдържа 42 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3513577d-0456-45d8-b7b6-1dbeba4acd07