Решение № 6186 от 04.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6186 гр. София, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Мариана Георгиева

Георги Стоев като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100512329 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435-438 от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 10512/12.09.2023 г. по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, подадена от длъжника по изпълнително дело № 202238410402484, „Т.С.“ ЕАД, против Постановление за разноските, обективирано в Разпореждане от 29.08.2023 г., с което е отказано да бъдат намалени приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя – адв. М.К., за разликата над сумата от 240 лв. с ДДС до сумата от 600,00 лв., както и намаляване на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, съобразно размера на вземането.

Жалбоподателят поддържа, че приетото за събиране възнаграждение е прекомерно, несъобразено с установените в Наредба № 1/2004 г. размери, и с оглед липсата на правна и фактическа сложност на изпълнителното производство, адвокатско възнаграждение се дължи само за образуване на изпълнително производство. Навежда оплаквания, че предприетите действия по налагане на запор върху вземанията му по сметки са ненужни процесуални действия, предприети единствено с цел да се индикира формалното водене на изпълнителното дело, за да се претендира възнаграждение за водене на изпълнителното дело. Счита, че спрямо „Т.С.“ ЕАД не се налага осъществяване на каквито и да било принудителни действия, с оглед реализиране на вземането, както и че същото е заплатено в срока за доброволно изпълнение.

Моли обжалваното постановление да бъде отменено относно приетия за събиране адвокатски хонорар в полза на взискателя – за разликата над 240 лв. с ДДС (възнаграждение за образуване на изпълнителното дело) до сумата от 600,00 лв., както и да намали размера на 1 пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Процесуалният представител на взискателя по изпълнителното дело, адв. М.К., излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Поддържа, че уговореното и заплатено от взискателя възнаграждение включва и ДДС, както и че същото е обосновано и в съответствие с разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗА. Счита, че същото не е прекомерно, тъй като е съобразено със степента на правна и фактическа сложност по делото, тъй като са извършвани действия както по образуване на изпълнителното дело, така и по водене на същото от страна на процесуалния представител, поради което му се дължат и двата вида възнаграждение.

Съдебният изпълнител - Н.М., рег. № 841 на КЧСИ е депозирал мотиви, в които излага подробно предприетите от страна на взискателя по изпълнителното дело действия и поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 436 ал. 1 ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в обхвата на чл.435 ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Настоящата съдебна инстанция приема, че доколкото в конкретния случай не са налице усложнения по отношение на страните или движението по процесното изпълнително дело, както и не са прилагани различни изпълнителни способи, изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което дължимите разноски за адвокатско възнаграждение по него следва да са в минималния размер по Наредба №1/09.07.2004г. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно задължителните за органите на съдебната власт, указания, дадени в т. 3 от ТР 6/17.10.2013г. по т. д № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредбата за образуването на изпълнителното дело минималното възнаграждение е от 240 лв. с ДДС. Според настоящият състав обаче същото в случая не се дължи кумулативно с възнаграждението по чл.10, т.2 от Наредбата за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, каквото е определил съдебният изпълнител. В тази връзка следва да се отбележи, че нормата на чл.10, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните адвокатски възнаграждения, според която за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от този акт не намира приложение, тъй като в разглежданото изпълнително производство след връчване на поканата за доброволно изпълнение не са предприети действия от взискателя във връзка с водене на изпълнителното производство, чрез които да се е стигнало до удовлетворяване на паричното вземане.

Ето защо не е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение за 2 разликата над 240 лв. с ДДС. За определяне /начисляване/ на такова би възникнало основание едва след извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по конкретното изпълнително дело.

Следва да се отбележи, че ако след администрирането на настоящата жалба, процесуалният представител на взискателя е предприел необходими действия по водене на изпълнителното производство с цел събирането на дълга, няма правна пречка да поиска от ЧСИ приемането на допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът приема, че дължимите от длъжника - „Т.С.” ЕАД разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство към момента на постановяване на обжалвания акт възлизат на 240,00 лв. с ДДС. Ето защо обжалваното Постановление за разноските, обективирано в Разпореждане от 29.08.2023 г., с което е отказано да бъдат намалени приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя – адв. М.К., за разликата над сумата от 240 лв. с ДДС до сумата от 600,00 лв. следва да се отмени за сумата над 240 лв. с ДДС до пълния начислен размер на адвокатското възнаграждение от 600,00 лв.

При това положение начислената от съдебния изпълнител такса по т. 26 ТТРЗЧСИ също следва да бъде редуцирана. Пропорционалната такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл.78, ал.1, т.1 и чл.83, ал.1 ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл.79, ал.1 ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист, т.е. тези разноски следва да се включат в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ. Последната следва да бъде определена като процент от събираната сума, като в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Следователно таксата по т. 26, б.„б“ от Тарифата е в размер на 144,04 лв. с ДДС.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба вх. № 10512/12.09.2023 г. по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, подадена от длъжника по изпълнително дело № 202238410402484, „Т.С.“ ЕАД, Постановление за разноските, обективирано в Разпореждане от 29.08.2023 г., с което е отказано да бъдат намалени приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя- адв. М.К., за разликата над сумата от 240 лв. с ДДС до сумата от 600,00 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА приетото за събиране адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя- адв. М.К. по изпълнително дело № 202238410402484 на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, до сумата от 240 лв. с ДДС, както и намалява начислената от 3 съдебния изпълнител пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ – до сумата от 144,04 лв. с ДДС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4