Решение № 12363 от 22.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12363 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110117647 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба депозирана от „**“ ЕАД срещу Е. Ш. и К. Д. А. Г. Ш., с която са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото дружество следните суми:

За Е. Ш. сумата в размер на 30.67 евро /59.98 лЕ./, представляваща 1/8 част от неизплатена цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „***“ бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, абонатен номер ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 27.03.2025 г., до окончателното изплащане; сумата в размер на 4.32 евро /8.44 лЕ./, представляваща 1/8 част от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 24.03.2025 г., сумата в размер на 5.18 евро /10.13 лЕ./, представляваща 1/8 част от незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 27.03.2025 г., до окончателното изплащане; сумата в размер на 1.16 евро /2.27 лЕ./, представляваща 1/8 част от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 17.07.2022 г. до 24.03.2025 г.

За К. Д. А. Г. Ш. сумата в размер на 214.67 евро /419.86 лЕ./, представляваща 7/8 част от неизплатена цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „***“ бл.*, вх. *, ет. *, ап. *, абонатен номер ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 27.03.2025 г., до окончателното изплащане; сумата в размер на 30.18 евро /59.03 лЕ./, представляваща 7/8 част от 1 обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 24.03.2025 г., сумата в размер на 36.28 евро /70.95 лЕ./, представляваща 7/8 част от незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 27.03.2025 г., до окончателното изплащане; сумата в размер на 8.12 евро /15.89 лЕ./, представляваща 7/8 част от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 17.07.2022 г. до 24.03.2025 г.

От името на ищеца се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в качеството им на съсобственици на процесния топлоснабден имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответниците суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори от ответниците, чрез назначения им особен представител. Отговорите на исковите молба са с идентично съдържание.

Подчертава се, че ответниците не са потребители на топлинна енергия и конкретно точно за този имот. Поддържа се, че липсват доказателства относно приемането на наследството и кога се е осъществило, поради което се твърди, че липсват доказателства ответниците да са собственици на имота. Изтъква се, че липсват доказателства общите условия на ищеца да са били публикувани в най-малко един централен и един местен всекидневник, съгласно изискванията на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Оспорва се и изпълнението на задължението на ищеца да достави до имота твърдяното количество топлинна енергия. Твърди се, че не са изпращани покани до ответниците за заплащане на суми и следователно не е налице основание за петендиране на мораторна лихва. Релевирани са възражения за изтекла погасителна давност. С оглед изложеното се моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „***“ ЕООД не изразява становище по съществото на спор, но представя писмени доказателства.

В първото по делото открито съдебно заседание на 28.04.2026г. от страна на ищеца е депозирана молба за изменение на размера на исковата претенция по реда на чл. 214 ГПК, като е поискано от страна на процесуалния представител на „***" ЕАД възможност да уточни искането си по чл. 214 ГПК в следващо съдебно заседание. С изрична молба от 20.05.2026г процесуалният представител на ищеца изрично заявява, че не поддържа искането по чл. 214 ГПК, а желае делото да продължи съобразно направеното уточнение в 2 молба с вх.№ 178720/22.05.2025г, съгласно която от ответниците се претендират различни по големина суми – от едната 1/8 от вземанията, а от другата – 7/8 от вземанията.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото не се спори и че ап. **, находящ се в гр.С., ж.к. „***“ бл. ***, вх.*, ет. *, се намира в сграда, присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото договор, сключен между етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода.

Спорен между страните е обаче въпросът относно наличието на валидно облигационно отношение за продажба на топлинна енергия между тях през исковия период, доколкото са изложени подробни аргументи от ответниците в депозираните от тях отговор на исковата молба. Предвид това следва да бъде установено дали между страните е възникнало договорно отношение за продажба на топлинна енергия. Във връзка с това Софийски районен съд приема следното:

За установяване на обстоятелството, че през исковия период именно ответниците Е.

Ш. и К. Д. А. Ш. са били собственици на топлоснабдения имот от страна на ищеца е представен нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55 ЗПИНМ № 5, том XXIX, дело № 5625/1969г. Съгласно цитирания нотариален акт за собственици на апартамент № *, находящ с в гр.С., бл.**, етаж *, на жилищен комплекс ****, са признати А. З. Ш. и Л. Г. Ш..

Следва изрично да се уточни, че видно от приетото по делото удостоверение от ГИС С. описания в нотариалния акт адрес ж.к. ***, бл. ** е идентичен към настоящия момент с адрес ж.к. ***, бл. **, вх.*, вх.*, вх.* и вх.*.

Същевременно по делото не се спори, че към датата на придобИ.не на имота 1969г. А.

Ш. и Л. Ш. са били в брак, което обстоятелство се потвърждава и от приетите по делото 3 удостоверения за родствени връзки. Следователно съгласно действащия към 1969 г. Семеен кодекс /ДВ. Бр. 23 от 22.03.1968г/ имотът е придобит в условията на СИО от Л. Ш. и съпругата му А. Ш.. Обстоятелството, че двамата са били съпрузи се установява и от приетото по делото удостоверение за наследници /л.161 от делото/. Видно от цитираното удостоверение за наследници на Л. Ш. същият е починал на 05.03.2006г., като е оставил за свои единствени наследници съпругата си А. Ш. и сина си Г. Ш., които на основание чл. 5 ЗН и чл. 9 ЗН са получили по 1/2 ид.ч от притежаваното от него имущество, в това число и от притежавания от него топлоснабден апартамент. С настъпване на смъртта на Л. Ш. семейната имуществена общност със съпругата му е била прекратена, поради което следва да се приеме, че Л. Ш. към датата на смъртта си е притежавал 1/2 ид.ч от жилището, а останалата 1/2 ид.ч е останала собственост на А. Ш.. Следователно всеки от синът му Г. Ш. и съпругата му са получили по наследство по 1/2 ид.ч от неговата 1/2 ид.ч или по 1/4 ид.ч от процесния имот. Не са изложени твърдения, нито са ангажирани доказателства някой от двамата наследници да се е отказал от наследството на Л. Ш.. Ето защо следва да се приеме, че по делото е доказано безспорно при условията на пълно и главно доказване, че към 2006г А. Ш. е притежавала 3/4 ид.ч от имота /1/2 по силата на прекратената СИО +1/4 по наследство/, а Георги Шулев е придобил 1/4 ид.ч от топлоснабдения имот. Същевременно видно от представеното удостоверение за наследници на Любен Шулев, неговата съпруга А.

Ш. е починала през 2012г, като е оставила за свой единствен наследник сина си Г. Ш.в – видно от удостоверение за родствени връзки с изх.№ 292/19.05.2025г. Ето защо на основание чл. 5, ал. 1 ЗН Г. Ш. през 2012г е станал собственик на целия топлоснабден имот. Съгласно удостоверение за наследници на Г. Ш. /л.10 от делото/ същият след като е станал през 2012г собственик на целия топлоснабден имот е починал на 25.05.2019г., като е оставил за свои наследници съпругата си – Е. Ш. и дъщеря си - К. Г. Ш., като на основание чл.5 ЗН и чл. 9 ЗН всяка от тях е придобила по 1/2 ид.ч от жилището.

Неоснователно се явява възражението на ответниците релевирано чрез назначения особен представител, че ответниците са се отказали от наследството на Георги Шулев.

Напротив, видно от представените по делото справки от особените книги на съда не е вписван отказ от наследството на Георги Шулев на нито една от ответниците. В действително не са ангажирани доказателства за изричното приемане на наследството от страна на ищеца, но следва да се съобрази, че съгласно чл. 48 ЗН наследството се придобИ. с приемането му, като приемането произвежда действие от открИ.не на наследството, което приемане може да бъде изрично и мълчаливо /като в случая с другите двама ответници/.Съгласно възприетото в съдебната практика /решение № 437/17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г. на ВКС III г. о. и др./ нормата на чл. 48 ЗН регламентира законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от открИ.нето на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследство.

В случая ответниците Е. Ш. и К. Ш. не са заявили изрично, че са се отказали от наследство.

Следователно не е заявено надлежно оспорване

4 на приемането на наследството с изложени относими фактически твърдения, което би довело до възлагане в доказателствена тежест на ищеца за установяване на това обстоятелство. С оглед на това и доколкото не са въведени от ответницата твърдения за вписан отказ от наследство или пък за приемането му по опис, нито пък са представени доказателства за това, следва извода, че възражението относно обстоятелството, че било недоказано приемането на наследството, е неоснователно.