Решение № 48 от 23.07.2021, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Кубрат , 23.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Албена Д. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело № 20213320100164 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по иск с правно основание в разпоредбата на чл. 92 ЗЗД, предявен по реда на чл. 415 ГПК.

Ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София, ЕИК 130460283 със седалище и адрес на управление *** чрез пълномощник адв. В.П. Г. от САК твърди, че по повод договор за мобилни услуги от 10.10.2017 г. ответникът П. В. В. е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги и титуляр по мобилен номер *** с избрана абонаментна програма Тотал 18.99. По силата на Допълнително споразумение от 16.11.2018 г. абонатът е предпочел да ползва абонаментна програма Тотал 24.99 лв. със срок на действие 24 месеца до 16.11.2020 г. Във връзка с новирания на 16.11.2018 г. договор, абонатът предпочел и втори мобилен номер *** с избран абонамент Тотал 26.99 със срок на действие 24 месеца до 16.11.2020 г.

Абонатът сключил и Договор за лизинг от 16.11.2018 г., по силата на който е взел мобилно устройство NOKIA 5.1 Plus Dual Blue за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 9.39 лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, като след изтичане на срока за плащане, същият придобива правото на собственост върху лизинговата вещ. Стандартната цена на мобилното устройство е 659.90 лв, а общата лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал 26.99 е 415.36 лв. и всъщност ответникът е получил отстъпка в размер на 244.54 лв.

1

Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор, потребителят е длъжен да заплаща ползваните услуги въз основа на месечно издавана фактура.

Ищецът твърди, че за отчетния период на потребление 20.12.2018 г. – 19.03.2019 г. абонатът не е изпълнил задължението си да заплати дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните услуги в общ размер на 203.55 лева по 3 броя издадени фактури – № 7283674518/20.01.2019 г., № 7284946697/20.02.2019 г. и № 7286341506/20.03.2019 г. Неизпълнението на абоната да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги, е ангажирало договорната му отговорност по т.IV-3 от сключените допълнителни споразумения, като във връзка с счл.75, вр. с чл.19б, в) от ОУ, дружеството е прекратило едностранно индивидуалните договори на П. В. В. за ползваните абонаменти и издал крайна фактура № 7289023514/20.05.2019 г. с начислена неустойка в размер на 326.10 лв., от които 293.80 лв. са предмет на установителния иск. Заявява, че ответникът не е изпълнил своите парични задължения,

Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение па парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу П. В. В. е образувано ч. гр. д № 629/2020 г. по описа на PC–Кубрат. Издадената Заповед за изпълнение на парично задължение е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което ищецът в настоящото производство в срока по чл. 415 ГПК, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на П. В. В., ЕГН ********** с пост. и наст. адрес ***, че съществува изискуемо вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД в размер на 293.80 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти, от които 231.34 лв за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер *** и 62.46 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер ***, като претендира и сторените разноски в настоящото и в заповедното производство.

Ответникът П. В. В., ЕГН ********** с пост. и наст. адрес *** чрез особения си представител адв.Д.Г. ангажира становище за допустимост на исковата претенция. Оспорва претенцията като неоснователна, като твърди, че начислената от дружеството неустойка не отговаря на уговорките между страните за неустойка. Заявява, че клаузите за неустойка така както са уговорени излизат извън присъщите им функции, поради което се явяват нищожни поради противоречие с добрите нрави. Поради това претендира съдът да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК , приема за установено следното от фактическа страна:

2

Във връзка с договор за мобилни услуги от дата 10.10.2017 г., сключен с мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ответникът е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги и титуляр по мобилен номер *** с избрана абонаментна програма Тотал 18.99. По силата на Допълнително споразумение от дата 16.11.2018 г. абонатът предпочел нова абонаментна програма - Тотал 24,99 със срок на действие 24 месеца до 16.11.2020 г.

При подписване на договора за мобилни услуги от 16.11.2018 г. абонатът предпочел и втори мобилен номер *** с избран абонамент Тотал 26,99 със срок на действие 24 месеца до 16.11.2020 г. Възползвал с е от предоставена му възможност и сключил и Договор за лизинг от същата дата 16.11.2018 г., по силата на който взел мобилно устройство марка NOKIA 5.1 Plus Dual Blue за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 9.39 лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото на абоната след изтичане на 23месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 9.39 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ (чл.1, ал.2 от договора за лизинг). Станадартната цена на мобилното устройство (в брой, без абонамент) е била 659.90 лв., а общата лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал 26.99 е 415.36 лв. Отстъпката, която ответникът е получил възлиза на сума в размер на 244.54 лв.

Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освоболсдава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми“.

За отчетния период на потребление 20.12.2018 г. до 19.03.2019 г. абонатът не е изпълнил задължението си да заплати на „Теленор България“ ЕАД дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на 203.55 лв. по издадените фактури както следва: Фактура № 7283674518/20.01.2019 г., Фактура № 7284946697/20.02.2019 г. и Фактура № 7286341506/20.03.2019 г.

Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 203.55 лв., ангажирало договорната му отговорност по т. 11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, ищцовото дружество е прекратило едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти и е издал Крайна фактура № 7289023514/20.05.2019 г. с начислена неустойка в размер на общо 326.10 лв., от ко ит о предмет на установителния иск са 293.80 лв.

3

За посочените месечни отчетни периоди длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати на Теленор България ЕАД сумите за месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги, така както са фактурирани. В съдебно заседание не се представят доказателства от ответната страна да са погасени задълженията.

Съгласно чл. 75 от Общите условия при неспазване на което и да е задължение по част XIII от Общите условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, мобилният оператор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията на т. 196 буква в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. При това положение ищецът едностранно прекратил договора за мобилни услуги, като датата на деактивация на процесния абонамент е 14.05.2019 г. като същата се генерирала автоматично по вградена електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Предвид влизане в сила на постигната Спогодба между „Теленор България“ ЕАД и Комисия за защита на потребителите относно начина на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно прекратяванае на договорен абонамент, начислената на абоната неустойка в размер на 293.80 лв. е формирана съобразно новите правила за изчисление, уговорени в в т.11 от индивидуалния договор за мобилни услуги.

Така приложените по делото договори, допълнителни споразумения и фактури не са оспорени от ответната страна.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Предявеният установителен иск е допустим, тъй като чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, заявителят следва да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Между страните по делото са сключени процесните договори за предоставяне на мобилни услуги. Налице е валидно облигационно отношение, договорите са подписани от страна на потребителя и неоспорени от ответника.

В договорите е посочена цената, която се дължи месечно за ползване на 4 услугата, за какъв срок ще бъде предоставяна, предпочетен мобилен номер, абонаментна програма и цена. Потребителят се задължава да заплаща стойността на услугите, не по-късно от 18 дневен срок от датата на издаване на фактурата, заплащането се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно, като неполучаването им, не освобождава от задължението за плащане. Ответникът не ангажира доказателства да е заплатил дължимите по договора суми за мобилни услуги, отразени в издадените фактури – Фактура № 7283674518/20.01.2019 г., Фактура № 7284946697/20.02.2019 г. и Фактура № 7286341506/20.03.2019 г.

Съгласно т. 11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, съответно в т. III – 3 от Допълнителното споразумение, в случай на прекратяване на подписан договор преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива н а потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или приложения/документи свързани с него, същият е длъжен да заплати за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване (1) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като сумата не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС; (2) а в случай, че е предоставяна отстъпка от цената на месечния абонамент, потребитялят дължи и възстановяване на част от стойността на ползваните отстъпки, съотствщи на оставащия срок на договора. (3) В случаите, в които на абоната е предоставено мобилно устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в подписания договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент) съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), какъвто съответства на оставащия срок на договора. Претендираната неустойка в размер на 293.80 лв., представлява стойността на тримесечни абонаментни такси на ползваната програма за всеки ползван номер. Същата е формирана, както следва: