Определение № 3365 от 18.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3365 гр. София, 18.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Христинка Колева Въззивно частно наказателно дело № 20251100606671 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.250, ал.3, пр.2 от НПК.

Образувано е частна жалба на А. С. А. против разпореждане от 18.08.2025г., постановено по НЧХД № 6511/2025г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 129- ти състав, с което на основание чл.250, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.5, т.1 и т.2 от НПК наказателното производство е прекратено.

В жалбата са изложени доводи, че е неправилно правното заключение, че липсват „твърдения за факти“, тъй като посочените изрази са конкретни твърдения подлежащи на проверка: дали е свалил камерите- твърдение с внушение за увреждане на общо имущество, дали зарази него е бил извикан полицейски патрул, както и че описаните действия „осуетяване“, внасяне на раздор“, „сипане на обвинения“ са представени като факти, а не на мнения. Поддържа се, че съдът преждевременно е навлязъл в същността на делото, тъй като е следвало да провери дали тъжбата съдържа данни за престъпление и достатъчна конкретика. Твърди се, според направеното изявление на председателстващата Д.Л. пред него, че протоколчикът А.Р. е изготвила текстовете, съдържащи неверни твърдения за неговото поведение, показва, че конкретни лица са поели авторството върху позорящи факти, което следва да се изясни чрез съдебното следствие, както и протоколът е официален документ на етажната собственост и се предоставя на всички собственици, поради което е налице разгласяване до множество лица, достатъчно за съставомерност по чл.147, ал.1 от НК. Моли съдът да отмени разпореждането и делото да бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия и събиране на доказателства.

Въззивният съд, като прецени изложените в жалбата доводи и съдържанието на 1 атакуваното разпореждането, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима- подадена е в законоустановения срок от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на проверка по реда на чл.249, ал.3 от НПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по тъжба на А. С. А. против А.Р. и Д.Л. за престъпление по чл.147, ал.1 от НК. В тъжбата са изложени твърдения, че на 28.10.2024г. тъжителят получил протокол от Общото събрание на етажната собственост, проведено на 30.09.2024г., в който са направени клеветнически и неверни твърдения спрямо него, а именно, че е сипел на висок глас обвинения срещу други лица, че е правил всичко възможно да осуети провеждането на събранието и внасял раздор между собствениците.

Твърди се, че протоколът съдържа твърдения, че по неговото поведение била извикана полиция, което внушавало участие в безредици, каквито не е създавал и полицията пристигнала по сигнал, с който няма връзка и чрез който е набеден без основание. Поддържа се, че протоколът съдържа твърдението, че „инсталираните преди това камери са свалени от г- н А.“, което твърдение е напълно невярно и злепоставящо, както и че без негово съгласие се прави аудио запис на събранието, което не е обявено предварително в поканата за свикването му, с което са нарушени правата му на лична неприкосновеност по чл.32 от Конституцията.

С разпореждане от 03.06.2025г. районният съд е констатирал, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 от НК, тъй като не са посочени данни за лицата, срещу които се подава, три имена, ЕГН и адреси за призоваване, както и доказателства за подаване на същата в срока по чл.81, ал.3 от НПК. Съдът е приел, че обвинението не е описано с неговите съставомерни признаци, като не е посочено кога, къде и пред кого са разгласени инкриминираните в тъжбата „клеветнически и неверни твърдения“ по отношения на тъжителя, доколкото в тъжбата е посочено само кога протоколът от общото събрание е получен от тъжителя и е дал 7- мо дневен срок от получаване на разпореждането тъжителят да отстрани нередовностите на тъжбата, като при неизпълнение тъжбата ще бъде върната и производството по делото прекратено.

Разпореждането е връчено на тъжителя на 19.06.2025г. и с молба от 26.06.2025г. същият поискал съдебно удостоверение, което да му послужи пред МВР- СДВР, за да бъдат събрани необходимите данни за призоваване, като представил копие от товарителница на „Еконт“ за удостоверяване, че тъжбата е подадена в срока по чл.81, ал.3 от НПК.

Конкретизирал, че деянието е извършено по време на Общо събрание на етажната собственост, поведено на 30.09.2024г. от А.Р.- протоколчик и Д.Л.- председателстващ и служител на „Триумф Консулт 2000“ ЕООД и протоколът съдържа конкретните клеветнически твърдения.

В обжалваното разпореждане съдът е приел, че в инкриминираните изрази не се съдържат твърдения за факти, които да са годно средство за извършване от обективна страна на престъплението клевета, тъй като чрез тях се дава негативна критична оценка на поведението на частния тъжител и се правят изводи, като единствения израз, който съдържа 2 твърдения за факти, не може да се приеме, че носи негативен заряд с оглед изискването разпространените факти да са позорни за личността на наклеветения. Първоинстанционният съд е приел, че за друг от инкриминираните изрази самият частен тъжител посочил, че съдържа внушения, а за изводи и внушения не може да се търси наказателна отговорност.

Съдът е приел, че инкриминираните изрази: „сипе на висок глас обвинения срещу други лица“, „прави всичко възможно да осуети провеждането на събранието“, като и че „внася раздор между собствениците“, не съдържат твърдения за факти, за конкретно поведение на тъжителя, а изводи въз основа на неговото поведение, което по същество не е обективирано в инкриминираните изрази. Първоинстанционният съд е приел, че логическата дейност и направените изводи въз основа на тях не подлежат на проверка за вярност или истинност, поради което за тях е немислимо да се търси наказателна отговорност. Съдът е приел, че следващото твърдение, че поради поведението на частния тъжител била извикана полиция, което според тъжителя внушавало участие в безредици, не е годно средство на престъплението клевета, доколкото самият частен тъжител твърди, че по този начин се внушава негово участие в безредици. Съдът е приел, че твърдението, че „инсталираните преди това камери са били свалени от г-н А.“ действително съдържа твърдение за факти, но само по себе си не е позорящо, при липса на допълнително изложени факти за това при какви обстоятелства е станало това „сваляне“ и дали е било правомерно или неправомерно, както и че единствено твърдението, че А. е свалил камерите не съдържа твърдение за факт, който е негативен и неминуемо е от естество да накърни честта и доброто име на едно лице в обществото, независимо дали е вярно или невярно самото твърдение.

Въззивната проверка в производство по чл.250, ал.3 от НПК е сведена до това дали правилно и законосъобразно съдът е приел, че са налице предпоставките за прекратяване на наказателното производство и в този стадий съдът не следва да разрешава въпросите за доказаността на обвинението, за фактическата достоверност на изложените от частния тъжител твърдения или крайния извод относно съставомерноста на деянието. Клеветата е накърняване на обществените отношения, гарантиращи спазването на конституционната забрана за накърняване на достойнството на човешката личност, която стои в основата на самосъзнанието на личността, като пълноценна и свободна. Съставът на чл.147 от НК е основаният текст за престъплението клевета и изисква деецът да е разгласил позорно обстоятелство за другиго или да му е приписал престъпление: следователно „неистинността“ на разгласеното позорно обстоятелство или приписаното престъпление се явява елемент от състава на това престъпление, без наличието на който не е налице престъплението клевета.

Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че инкриминираните изрази не съдържат твърдения за факти, които да са годно средство за извършване от обективна страна на престъплението клевета. Същите съдържат изводи въз основа на поведението на частния тъжител, а именно, че „още преди председателстващия да открие събранието, присъстващия на събранието съпруг на М.А., А. А., започна да сипе на висок глас обвинения срещу Триумф Консулт 2000 ЕООД, г-жа А.Р., г- жа М.В. и другите собственици с цел по всякакъв начин да попречи на присъстващите собственици да проведат 3 събрание и да всее раздор между тях“. Правилни са и изводите на първостепенния съд за липсата на осъществен състав на престъпление клевета по чл.147, ал.1 от НК. Районният съд е извършил подробен анализ на инкриминираните изрази, като е приел, че същите са изначално несъставомерни на престъплението по чл.147, ал.1 от НК, извод с който и настоящият състав се съгласява, без да намира за нужно да преповтаря изложените от първата инстанция съображения.

Съгласно константната практика на ЕСПЧ и на националните съдилища, за да е налице осъществен състав на престъпление клевета е необходимо да е разпространено конкретно твърдение, съдържащо информация за точно определени обстоятелства, време и място на извършване, както и лице, от което са осъществени. Наличието на факти може да бъде демонстрирано (доказано), докато истинността на оценката не подлежи на доказване.

Що се отнася до оценките, това изискване не може да бъде удовлетворено и е посегателство срещу свободата на мненията".

С оглед на изложеното, правилно СРС е приел, че инкриминираните изрази представляват оценъчни съждения, които макар и негативни по своя характер, не съдържат твърдение за конкретно осъществено деяние или поведение на засегнатото лице, поради което и не подлежат на проверка за истинността им. В случая се касае именно за оценъчно съждение от страна на лицето, срещу което е насочена тъжбата, което излага мнение и лични възприятия, относно личностните качества на тъжителката в отношенията й с останалите колеги и със самия него. Липсва обаче изложение на конкретни обстоятелства, осъществени в обективната действителност от страна на последния, поради което и не е налице осъществен състав на престъпление по чл.147, ал.1 от НК.

Доколкото посочените изрази изначално са несъставомерни на престъплението по чл.147, ал.1 от НК, то и правилно СРС се е възползвал от законовата възможност, предоставена му с разпоредбата на чл.250, ал.2 от НПК и е прекратил наказателното производство по делото. Това е така защото, за да бъде образувано и разгледано дело от частен характер и да бъде постановен акт по същество, изначално следва да са посочени факти и обстоятелства, които да са съставомерни на посочените престъпни състави. Липсата на посочени съставомерни факти в тъжбата прави провеждането на наказателно производство безпредметно, поради което и правилно СРС е постановил своето разпореждане в този смисъл. Съдебният състав намери за неоснователно възражението в жалбата, че съдът неправилно е прекратил наказателното производство на основание чл.24, ал.4, т.1 от НПК. Законодателят в разпоредбата на чл.250, ал.1, т.2 от НПК е предвидил възможност съдията- докладчик да прекратява наказателното производство, когато деянието, описано в тъжбата не съставлява престъпление, т.е. съдията- докладчик разполага в процесуална възможност да преценява дали описаното представлява или не престъпление.

Във връзка с изложеното и на основание чл.345, ал.1, вр.чл.250, ал.3 от НПК Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане 18.08.2025г., постановено по НЧХД № 6511/2025г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 129- ти състав, с което на основание чл.250, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.5, т.1 и т.2 от НПК наказателното производство е прекратено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________