Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 270 от 07.02.2022, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2021/2021
Вид
Определение № 270
Подписан
07.02.2022
В сила
26.02.2022
Състав
Веселка Георгиева Узунова, Димитър Пенчев Стоянов, Таня Димитрова Евтимова

Цитирани разпоредби

  • чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 270 гр. Бургас, 07.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселка Г. Узунова

Членове:

Таня Д. Евтимова

Димитър П. С. като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20212100502021 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на СТ. АТ. СТ.,подадена от пълномощниците му адв.

Георгиева и адв. Пенева против Определение №3363 от 25.10.2021г.,постановено по гр.д.№4321/2021г.по описа на БРС,с което районният съд е оставил без разглеждане исковата молба на жалбоподателя С. против Т. Т. СТ. и АТ. Т. Р. с правно основание на предявения иск –положителен установителен иск за собственост по чл.124 ал.1 ГПК и е прекратил като недопустимо производството по гр.д.№4321/2021г.по описа на БРС.

Частната жалба е допустима,подадена е лице,разполагащо с правен интерес от обжалване на определението- ищец по делото,в законоустановения срок.Внесена е държавната такса за обжалването.

Препис от частната жалба е връчен на ответниците Т. Т. СТ. и АТ. Т. Р.,които чрез упълномощения от тях адв.П.Т. са депозирали писмен отговор в законоустановения срок,като изразяват становище за неоснователността на жалбата.

По основателността на частната жалба БОС намери следното:

Ищецът С.С. е предявил срещу ответниците Т.С. и А.Р. положителен установителен иск за собственост,с правно основание чл.124 ал.1 ГПК. В исковата молба е изложил твърдения,че по силата на съдебна делба-спогодба,обективирана в протокол от 19.10.1977г. по делбено дело №2371/1977г.по описа на БРС е придобил правото на собственост върху 1/2 ид.част от процесния недвижим имот,а правото на собственост върху останалата 1/2 ид.част е придобито от неговия брат Т. С.,който е починал и е наследен от съпругата си С. С. и двете си дъщери- ответниците по наС.щото дело.Заявил е,че на 01.10.2019г. по силата на договор за дарение на недвижим имот,сключен с нот.акт №56 т.!!! ,рег. №10156 ,дело №407 от 2019г.С. С. е дарила на дъщерите си 4/12 ид.части от процесния имот.Ищецът счита,че с договора за дарение С. С. е прехвърлила на ответниците повече права,отколкото е притежавала в поземления имот,като е поискал от съда да приеме за установено по отношение на ответниците,че той е собственик на 1/2 ид.част от съсобствения им имот.

В писмения отговор ответниците са оспорили допустимостта на иска,като са 1 заявили,че ищецът не разполага с правен интерес от предявяване на положителен установителен иск спрямо тях,тъй като той притежава 1/2 ид.част от процесния съсобствен между страните имот,която е придобил по силата на протокола за съдебна спогодба от 1977г.и ответниците никога не са оспорвали правото му на собственост.По отношение на договора за дарение считат,че майка им е прехвърлила действително притежаваната от нея квота в съсобствеността,сделката не е накърнила правата на ищеца.

За да достигне до извода,че предявеният положителен установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес за ищеца ,районният съд на първо място е съобразил безпротиворечивото становище в съдебната практика,на част от която се е позовал в мотивите на определението си и което е в смисъл,че правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост за ищеца има само ако ответникът претендира или има титул за собственост на същия имот в обем,който засяга правата на ищеца.

Съобразно константната съдебна практика,правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за ищеца ще е налице винаги,когато ищецът твърди,че ответникът смущава или оспорва правото на собственост на ищеца с фактически или правни действия.

В случая ищецът е твърдял,че такова действие представлява договорът за дарение,по силата на който праводателката на ответниците С. С. им е прехвърлила право на собственост върху 4/12 ид.части от съсобствения имот,макар да е притежавала по-малко идеални части- 1/6. Тъй като ответниците са заявили,че никога не са оспорвали правото на собственост на ищеца върху ½ ид.част от съсобствения им имот,а с договора за дарение не са били накърнени или застрашени негови права,тъй като прехвърлянето е извършено в обема на правата на праводателя на ответниците и майка им С. С.- Т. С.,придобил ½ ид.част от процесния имот по силата на същата съдебна спогодба от 1977г.,районният съд е счел за необходимо да изясни дали с договора за дарение е било накърнено или застрашено правото на собственост на ищеца,което обуславя наличието на правния му интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост.

БРС е направил подробен фактически и правен анализ на съдържанието на протокола за съдебна спогодба от 1977г.,като е достигнал до извод,че уговореното в спогодбата задължение на Т. С. за гледане и издръжка на майка му Т. С. следва да се приеме като такова за уравняване на дяловете,а не като израз на морално задължение. Съобразил е и дадените разяснения в цитираната в определението задължителна съдебна практика относно поемането на задължение за гледане и издръжка в съдебна спогодба по дело за делба,както и относно възникването на СИО върху недвижим имот,който е придобит от съделител срещу задължение за гледане и издръжка. В резултат на извършения анализ,БРС е достигнал до извод,че разпореждайки се с 4/12 ид.части от процесния недвижим имот,С. С. не се е разпоредила с повече права,отколкото е притежавала,защото върху получената от съпруга и Т. С. 1/2 ид.част е възникнала съпружеска имуществена общност. БРС е съобразил,че 4/12 ид.части съответстват изцяло на квотата на С. С. в съсобствеността,тъй като в резултат на съдебната спогодба е възникнала съпружеска имуществена общност.

В частната жалба е оспорен изводът на БРС,че с протокола за съдебна спогодба /т.9 от същия/ е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане.Изложени са подробни правни доводи в подкрепа на становището,че т.8 б."б" от ППВС №7 от 28.11.1973г. следва да се прилага,тъй като ТР №3 от 19.12.2013г.на ОСГК на ВКС,на което се е позовал БРС, няма обратно действие.

Настоящият съдебен състав принципно споделя становището,изразено в цитираната в жалбата съдебна практика на ВКС за това,че тълкувателните актове на ВКС нямат обратно действие,а изоставянето на предходното тълкуване на същата правна норма и възприемане 2 на ново тълкуване следва да се прилага занапред-от момента,в който е постановено и обявено новото тълкувателно решение.

Според въззивния съд обаче наС.щата хипотеза не е такава,тъй като с т.2 на ТР №3/19.12.2013г.по т.д.№3/2013г.на ОСГК на ВКС не е възприето ново тълкуване,нито е обявено за изгубило действието си ППВС №7/1973г. Видно от мотивите ,изложени в ТР №3/2013г. е ,че ОСГК е приело,че т.8 б.“б“ на ППВС №7/1973г. „.. не намира приложение в хипотезата на одобряване на съдебна спогодба за делба с поемане на задължение за издръжка и грижи.В постановлението е уредена хипотеза на излизане извън предмета на делото за делба.“ Нито в мотивите,нито в диспозитивната част на това ТР ,ОСГК на ВКС не е приемало,че т.8 б.“б“ на ППВС №7/1973г.е изгубило действието си,а се посочва,че с него е уредена хипотеза на излизане извън предмета на делото за делба.БРС също е възприел напълно правилно даденото тълкуване и е съобразил изцяло изводите си с него. Правилен и съобразен със задължителната съдебна практика и вложеният в съдебната спогодба от 1977г. смисъл е и даденият от БРС отговор,че С. С. и ответниците очевидно са считали,че върху получената от Т. С. 1/2 ид.част от процесния имот е възникнала съпружеска имуществена общност,тъй като е било поето задължение за гледане и издръжка на друг съделителмайката на Т. и С.С.и- Т. С.. Правилно е съждението на районния съд,че с договора за дарение е прехвърлена идеална част,съответстваща като квота на преживялата съпруга С. С. след прекратяването на СИО със смъртта на Т. С. .

БОС изцяло споделя и аргументите,че след смъртта на С. С. през 2020 г. е без значение какъв дял е получила тя,тъй като ответниците в качеството им на наследници по закон на Т. С. и С. С. са получили изцяло 1/2 ид.част от процесния имот,поставена в дял на Т. С. със съдебната спогодба.

В допълнение следва да се отбележи,че ищецът не е изложил твърдения ответниците да са извършили действия ,с които да са нарушили или застрашили по някакъв начин правото му на собственост върху ½ ид.част от процесния имот.Такива действия биха били например снабдяване с констативни нотариални актове за повече от ½ ид.част,деклариране на повече от ½ ид.част или други действия,манифестиращи претенции за собственост. В тази насока правилно районният съд е отчел и позицията на ответниците,която е ясна и безпротиворечива.Те са заявили,че никога не са оспорвали правото на собственост на ищеца върху ½ ид.част от съсобствения им имот,а оспорването на предявения иск е в смисъл,че същият е недопустим,тъй като правото на собственост на ищеца не е било застрашено,нито накърнено с договора за дарение.

Неоснователно е оплакването в жалбата,че след като районният съд е счел,че ищецът предявява чужди права пред съд в нарушение на чл.26 ал.2 ГПК,то е следвало да даде указания на ищеца да отстрани нередовностите на исковата си молба.Този аргумент е изложен в определението само за изчерпателност на изложението,в отговор на твърденията в исковата молба,че правата на ищеца са накърнени със сключения договор за дарение,тъй като С. С. не е притежавала 4/12 ид.части.

По гореизложените съображения и при споделяне на мотивите,изложени от БРС,въззивният съд намери,че обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,а частната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Страните са направили искания за присъждане на направените в наС.щото производство разноски,като с оглед изхода от обжалването,разноски следва да бъдат присъдени в полза на ответниците.Те са представили доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева,заплатено в брой ,които разноски съдът възлага за плащане върху жалбоподателя С.С..

3

Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №3363 от 25.10.2021г.,постановено по гр.д. №4321/2021г.по описа на БРС.

ОСЪЖДА СТ. АТ. СТ. с ЕГН-********** с адрес: *** да заплати на Т. Т. СТ. с ЕГН********** с адрес *** и на АТ. Т. Р. с ЕГН-********** *** сумата от 700/седемстотин/ лева,представляваща направените в наС.щото производство разноски за адвокатско възнаграждение на ангажирания от ответниците адвокат.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба в едноседмичен срок,считано от датата на връчването му на страните пред ВКС на Република България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4