Решение № 378 от 13.10.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. Карлово, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20255320100832 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.128, ал.1 СК, предявен от К. Г. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.

Г., ул. „***“ №***, представлявана от адв. Я. П., aдрес за призовки и съобщения: гр. С., бул. „***“ №*** против Д. К. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „***“ №*** и Г. П. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. Г. ул. „***“ №***.

В исковата молба се твърди, че ищцата е баба по бащина линия на К.

Г. Т., ЕГН: ********** и от раждането на детето участвала активно в отглеждането му. Полагала грижи за внучката си от съвсем ранна възраст и прекарвали заедно немалък период от време. След раздялата на родителите ищцата нямала възможност да осъществява контакт с сетето, като през последната една година срещите между тях били спорадични, по време на празници и то само, когато бащата осъществявал режим на лични отношения, и заведял К. до дома на ищцата. Ищцата живеела в гр. Г., а К. Т. живеела с майка си в гр. С..

Твърди, че определянето на мерки за режим лични отношения на бабата с детето е обусловено от интереса на последното да има контакт със своето разширено семейство по бащина линия, да не търпи негативните 1 последици от прекъсването от контактите с баба си, която била едно от лицата, полагащо основни грижи във времето от раждането на детето до раздялата на родителите. През този период К. Т. развила силна емоционална връзка с баба си, която освен, че полагала грижи и я възпитавала, присъствала в нейния живот като фигура, допринасяща за създаване и поддържане на една подкрепяща семейна среда.

Твърди, че определянето на мерки за режим на лични отношения между нея и детето следвало да се съобрази изцяло с потребностите на малолетната К., която от своя страна имала нужда да контактува със своето разширено семейство и в частност със своята баба. Последната била неизменна част от ежедневието на детето и създавала чувството на принадлежност към сплотена семейна среда до раздялата на родителите.

Ищцата притежавала нравствени и възпитателски качества, които й позволявали да полага добри грижи за детето и щели да допринесат за създаването на подкрепяща семейна среда, въпреки раздялата на родителите.

Отчуждението от близките, включително от бабата, от бащина с трана не било в интерес на детето. Ищцата била мотивирана да полага грижи за отглеждане и възпитание на внучката си и то в неин най-добър интерес.

Конкретните мерки на лични отношения по чл. 128 СК следвало да се съобразят с установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с родителя, на когото е възложено упражняване на родителски права. В настоящия случай, детето и бабата имали местоживеене в различни градове, като това налагало пътуване. Личните им контакти можели да бъдат осъществявани в почивните дни от седмицата и/или в друг период от годината, в свободно за детето и бабата време.

С оглед изложеното, за ищцата бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Ищцата, в качеството си на баба на детето К. Г. Т., ЕГН: **********, моли съда да постанови решение, с което да определи режим на лични отношения между нея и внучката й, както следва: всяка втора седмица от месеца от 18 часа в петък в до 18 часа в неделя, както и 15 дни през лятото, който период да не съвпада с платения годишен отпуск на двамата родители, с преспиване в дома на бабата, както и по друго време с изричното съгласие на родителите.

С отговора на исковата молба ответницата Д. К. Т., чрез пълномощника си адв. Г. Г., намира иска за неоснователен, като заявява, че изложените в исковата молба твърдения не отговарят на истината.

2

Твърди, че с бащата на детето К. Т. били разделени от м. януари 2024 г. По време на съжителство с ответника Г. П. Т. сами се грижели за дъщеря си, като основно майката полагала грижи. Тя избирала яслите за детето и градината, личния лекар и педиатър. Г. Т. това не го интересувало. В основната част от времето сама полагала грижи за детето. За бащата било поважно личното му свободно време и ангажименти. Само тя полагала грижи за детето, когато ставало въпрос за прегледи и лекари. След раждането основна помощ получавала от своите родители. Майката на Г. Т. – ищцата К. Д., живеела в гр. С. и до навършване на двегодишна възраст на детето, го била виждала само на изписването, на първия и втория рожден ден и няколко пъти, когато й ходили на гости.

Ответницата категорично заявява, че бабата по бащина линия не е помагала „основно“ в грижите за детето, както самата тя твърдяла. След настояване от Г. Т., ищцата продала жилището си в С. и се преместила с нейната майка в гр. Г., в края на 2019 г. С парите от продажбата те закупили двата апартамента. Ответницата и Г. Т., заедно с детето си живеели в единия апартамент, а ищцата и нейната майка – в другия. Двата апартамента се намирали буквално на 5 минути разстояние един от друг. Малко преди края на майчинството на ответницата, дъщеря им започнала да посещава детски ясли.

След като затворили фирмата, в която работела, ответницата се записала на борсата в гр. Г.. През 2020 г. започнала работа и тогава се наложило бабите да помагат. К. често боледувала и била необходима помощ, поради липса на такава от страна на бащата. В началото, когато ищцата се преместила, детето плачело и не искало да е при нея. Бабата казвала, че така е по-добре и майка й да я оставяла по-рядко, както и че 8 часа е много рано да става, за да гледа детето.

Ответницата твърди, че бабата по бащина линия полагала грижи само, когато К. била болна, и то когато тя – майката, нямала възможност да вземе почивен ден или отпуск. Периодът бил от 2 до 5 дни. Ищцата никога не била участвала активно във възпитанието на детето. Никога не се била съобразявала с изградените навици на детето. Винаги се опитвала да налага своето мнение.

От момента на раздялата на родителите, бабата на детето не го била потърсила нито веднъж. Не била звъняла нито веднъж, откакто ответницата била разделена със сина й. След раздялата, ответницата и детето се преместили в гр. С., като баща й я взимал два пъти в месеца. През 2024 г. ответницата подала молба за упражняване на родителски права, режим на 3 лични отношения с бащата и месечна издръжка, която бащата да й изплаща.

През м. юли 2024 г. родителите постигнали спогодба по всички въпроси.

Всички действия от страна на бащата до голяма степен се проектирали и върху действията на неговата майка – ищцата. Ответницата твърди, че била подложена на системен тормоз от бащата, който подавал жалби срещу нея при социалните, в полицията, до съдебни изпълнители и къде ли не. Опитвал се да я злепостави пред институциите и да я притиска. Позволявал си да й крещи и да й държи тон пред детето. Подложена била на стрес и психологически натиск. Ето, че сега и неговата майка се присъединявала към този натиск.

Явно за ищцата, баба на детето, не било от значение това как се чувства нейната внучка.

Режимът на лични отношения на бащата с детето бил максимално разширен, което се виждало от спогодбата. През времето, през което К. била при баща си, тя споделяла, че се вижда със своята баба. През август месец 2024 г. от 20-те дни на бащата, полагащи му се по съдебно решение, детето прекарало половината при своята баба. К. Д. посещавала дома на сина си, който бил на 5 минути разстояние. Когато К. била там, бабата вечеряла с тях и комуникирала с детето. Празнували празниците заедно. Адресът на ищцата и на нейният син били съвсем близо един от друг и винаги, когато ищцата решала, можела да посети дома на сина си и да види внучката си. Ищцата и синът й били в отлични взаимоотношения и никога за нея не било проблем да вижда детето, нейната внучка и да прекарва време с нея.

Ответницата никога не била имала проблеми в отношенията или комуникацията с ищцата. Когато й споделила за раздялата със сина й, съветът й бил: „чакай търпеливо, докато премине желанието му да има връзка с други жени“, което било и причина за раздялата им.

Пред дома на ищцата имало детска площадка, на която ответницата водела детето си винаги, когато можела след работа или детска градина – почти всеки ден, както и в почивните дни. Винаги бабата имала възможност да е с детето, но невинаги, когато била канена да слезе да види К., тя идвала, под различен предлог. Когато ходели на семейни разходки, винаги я канили, но тя отказвала. Всеки път ищцата заемала страната на сина си и до голяма степен тя била причина за скандалите между тях, като единственото което правела, било да създава напрежение в отношенията им.

До получаване на исковата молба, никога преди ищцата не била имала претенции към ответницата кога и как да вижда внучката си К.. В тази връзка ответницата счита, че твърденията на ищцата, че ограничавала 4 контактите им с детето, били абсолютно неоснователни. Бабата винаги щяла да бъде неразделна част от живота й, но поисканият от нея режим на лични отношения щял да лиши майката от време с детето. Бабата била факторът, който следвало да подпомага семейството, а не да създава напрежение и излишни драми. Ищцата явно не разбирала какво причинява на внучката си К. с исковата си молба и до какви последствия щяла доведе тя.

Ответницата счита, че искането на ищцата за определяне на режим на лични отношения с детето К. всяка втора седмица от месеца от 18,00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, както и 15 дни през лятото, било меко казано пълен абсурд. Както се виждало от определения режим на отношения на детето с бащата, ако съдът уважал това искане на ищцата, то майката щяла да бъде силно ощетена относно времето, в което детето ще е при нея. Бабата спокойно можела да се възползва от възможността да вижда детето при осъществяване на режима на лични отношения на бащата с него.

Не на последно място, вече имало заявено намерение за разширяване на режима на лични отношения на бащата с детето, касаещо часовия диапазон през първата и третата седмица от месеца и периода през лятната ваканция.

Явно било, че искането на ищцата не е продиктувано от желанието за виждане с внучката й, а по-скоро било инспирирано от сина й който желаел повече дни с детето, разбира се на гърба на личните отношения с майката.

Ответницата твърди, че до този момент липсвало каквото и да е манифестиране от страна на ищцата на желание за режим на лични отношения с внучката й, като в тази посока никога нямало забрана от страна на ответницата. Редно било да се изследва и физическото състояние на ищцата, както и състоянието на нейната майка, за която тя се грижела. Същото било относимо предвид времето, което детето би прекарало в дома на ищцата.

Много бил важно да се отбележи, че в случая била налице възможност за съвместяване с режима на бащата. Необходимо било да се уточни кой ще взима и връща детето, както и да се избягва прекомерно натоварване на детето с пътувания или чести смени на средата. Съдебната практика подчертавала, че при разглеждане на искания по чл. 128, ал. 1 СК, съдът трябва да извърши цялостна преценка на конкретните обстоятелства, като основен критерий е най-добрият интерес на детето. Правото на бабата на лични отношения с внуците било признато и защитено, но неговото упражняване трябва да бъде съобразено с индивидуалните нужди и обстоятелства на детето.

Режимът трябвало да е съобразен с възрастта и нуждите на детето, 5 както и с необходимостта от поддържане на стабилни отношения с разширеното семейство. Ответницата счита, че бабата би имала възможност във всеки един момент на изпълнение на режима на лични отношения на детето с бащата да се възползва от това. Дори детето да приспива в дома й или да я води на разходки. Да ходи на море и екскурзии с внучето си и сина си, както и с новата му жена до него.

В тази връзка искането на ищцата било необосновано, егоистично, обслужващо единствено „нуждите“ на сина й, представлявало емоционален натиск върху ответницата. В този иск за съжаление загриженост, любов и всеотдайност в отношението на ищцата към внучката й липсвали.