Решение № 6878 от 12.12.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12001/2024
- Вид
- Решение № 6878
- Подписан
- 12.12.2024
- В сила
- 12.12.2024
- Състав
- Любомир Василев, Ваня Николаева Иванова, Диана Василева
Цитирани разпоредби
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266 ал.2,3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266 ал.2,3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 6878 гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Любомир Василев
Членове:
Ваня Н. Иванова
Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20241100512001 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №12001/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК 175133827 от гр.София срещу решение №8422 от 09.05.2024 г по гр.дело №38636/23 г на СРС , 159 състав ; изменено в частта за разноските с определение №35624 от 04.09.2024 г по същото дело ; с което на основание чл.124 ал.1 ГПК е признато за установено по искове на А. Ц. Ц., ЕГН ********** и Р. Ц. Ц. ЕГН ********** от гр.София срещу въззивника , че същите не дължат по 3750,64 лева представляваща неплатена главница за ползвана електрическа енергия за периода 15.03.2023г. до 11.04.2023г., за което е издадена фактура №356276116/12.05.2023г., по партида с клиентски номер 210039080257, с адрес: гр. София, ж.к. „Лагера“, ул. ****; както и въззивникът е осъден да заплати на всяка от А. Ц. Ц., ЕГН ********** и Р. Ц. Ц. ЕГН ********** от гр.София по 825,56 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Процесните вземания произтичат от фактура №356276116/12.05.2023г., по партида с клиентски номер 210039080257 като са налице договорни отношения между страните и сметката е правилно изчислена . Констатирано е нерегламентирано ползване на ел.енергия и е извършена корекция . С представените писмени доказателства се доказва техническата годност на процесното СТИ , а СТЕ не би имала доказателствена стойност , защото се извършва по документи . СТИ е преминал първоначална и последваща периодична проверка . Пред 1 въззивния съд следва да се допусне изслушване на ССЕ и СТЕ , защото СРС е допуснал процесуално нарушение и не е дал възможност на ответника да докаже , че ищците дължат процесните суми .
Въззиваемите страни са подали писмен отговор , в който оспорват въззивната жалба . СТИ е било с година на производство и първоначална проверка от 1994 г т.е. не е бил преминал задължителна метрологична проверка и не е бил поставен до или на границата на имота . Не е доказана реална доставка на ел.енергия за претендираните суми . Само потребителят може да инициира коригиране на грешки при неправилно отчитане .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 10.05.2024 г и е обжалвано в срок на 20.05.2024 г /по пощата/ .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете СРС е приел , че по делото не се спори, че ищците са потребители на ел.енергия, за имот с адрес: гр. София, ж.к. „Лагера“, ул. ****, кл. № 210039080257, както и че ответника е начислил процесната сума за периода 15.03.2023г. до 11.04.2023г., за което е издадена фактура № 356276116/12.05.2023г. Ищците оспорват дължимостта на сумите с мотив, че са начислени неправилно. Предвид това, ответникът е този , който при условията на пълно и главно доказване следва да докаже основанието за възникване на задълженията на ищците спрямо него, както и техния конкретен размер. Пред СРС ответникът не е ангажирал доказателства и не е установено нито основанието за начисляване на процесните суми, нито техния размер . Ето защо, според СРС исковете са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
Решението на СРС е правилно , при следните уточнения и мотиви по доводите във въззивната жалба .
Според отговора на исковата молба процесните суми се дължат в резултат на редовен отчет на СТИ като остойностеното количество ел.енергия е разлика между новия и стария отчет и за двете СТИ . За доказване дължимостта на процесните суми в отговора на исковата молба ответникът поискал допускане на съдебно-техническа експертиза . С нея същият е целял да установи дали СТИ за процесния период са били годни и преминали метрологична проверка , как са отчетени показанията им и правилно ли е начислена цената на ел.енергията .
В о.с.з на 18.03.2024 г СРС е допуснал СТЕ и е дал на въззивника седмичен срок от датата на заседанието да внесе депозит за експертизата . В следващото о.с.з на 22.04.2024 г 2 първоинстанционният съд е констатирал , че въззивникът не е внесъл в срок депозита за СТЕ и е заличил допускането на същата .
При тези данни правилно СРС е счел , че исковете са доказани по основание и размер .
Ответникът не е доказал , че ищците дължат процесните суми – не е установил законосъобразното отчитане и начисляване на сумата от 7501,28 лева по партидата на наследодателя им по фактура №356276116/12.05.2023г., по партида с клиентски номер 210039080257, с адрес: гр. София, ж.к. „Лагера“, ул. ****. Следва да се отбележи , че въпросната сума е изключително голяма дори при завишено потребление на потребител за битови нужди , а по твърдения на ответника не става въпрос за извършена корекция .
Неоснователни са доводите на въззивника , че исковете се явяват неоснователни поради представени от него и налични по делото писмени доказателства . Настоящият съд няма специални знания и не може сам да извърши преценка дали процесните СТИ са били от одобрен тип , какво е било техническото им състояние към датата на отчитане , как е извършено отчитането и измерването на ел.енергията ; още по-малко дали последната е правилно измерена и дали според показанията на СТИ законосъобразно е начислена стойността на процесните сметки за ел.енергия .
Неоснователни са доказателствените искания пред въззивния съд за приемане на писмени доказателства и допускане на ССЕ и СТЕ . Писмените доказателства са приети от СРС . СТЕ е законосъобразно заличена от СРС поради невнесен в срок депозит и липсват основания по чл.266 ал.2,3 ГПК за повторното й допускане от СГС . ССЕ частично е по въпроси , по които страните не спорят , а в останалата й част допускането й е без значение за изхода на делото .
След като въззивникът не е доказал законосъобразно отчитане и начисляване на доставената ел.енергия чрез СТЕ , ирелевантно е ССЕ да изчислява цената на евентуално доставена ел.енергия по цени определени от КЕВР и да проверява дали счетоводството на ответника се води редовно .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноски на въззиваемите страни за адвокатски възнаграждения в размер на по 300 лева за всеки от тях . До този размер адвокатските възнаграждения са намалени поради прекомерност .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева по всеки от исковете настоящото решение не подлежи на обжалване.
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №8422 от 09.05.2024 г по гр.дело №38636/23 г на СРС , 159 състав ; изменено в частта за разноските с определение №35624 от 04.09.2024 г по същото дело .
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК 175133827 от гр.София да заплати на 3 всеки от А. Ц. Ц., ЕГН ********** и Р. Ц. Ц. ЕГН ********** от гр.София по 300 лева адвокатско възнаграждение пред СГС
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4