Решение № 4891 от 30.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4891 гр. София, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20221110203917 по описа за 2022 година при участието на секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3917 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д –чл. 63 и сл. от ЗАНН Образувано е по жалба от С. А. Ш. срещу Електронен фиш за налагане на глоба, за нарушение установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К № 4721569, издаден от СДВР – МВР, с който на жалбоподателя С. А. Ш., на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /сто/ лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП.

Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното физическо лице – С. Ш.. В жалбата се излагат доводи, че електронният фиш е незаконосъобразен и неправилен. В допълнение към жалбата, подадено чрез адв. хх – Адвокатска колегия – Смолян се изтъква, че контролният орган е приел, че нарушението е извършено в условията на повторност, което е обосновало налагането на административно наказание „глоба“ в двоен размер, но при несъответствие между словесното описание на нарушението и неговата правна квалификация и при липса на конкретно посочен номер на 1 електронен фиш или наказателно постановление, които обуславят налагането на по – тежко, спрямо жалбоподателя наказание. Претендират се разноски.

В съдебното заседание, жалбоподателят ххх Ш., редовно призована, не се явява. В постъпилата молба от упълномощения представител на жалбоподателя се излага становище по хода на делото.

Въззиваемата страна – СДВР – редовно призована, не изпраща представител. В представено писмено изложение от Директора на СДВР, чрез юрк. Димитър Бонев се навеждат доводи за правилност и законосъобразност на издадения електронен фиш.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания електронен фиш, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят С. хх Ш. към 2021 г., притежавала лек автомобил марка „***

На 09.04.2021 г. в 10:20 часа, гр. София, бул. „Цариградско шосе“, на разклона с ул. „Стар Лозенски път“, с посока на движение от ул. „Павел Красов“ към Околовръстен път, се движел лек автомобил марка „*** със скорост от 74 км/ч. В посочения пътен участък бил поставен пътен знак „В26“, който въвеждал ограничение на скоростта на движение от 50 км/ч.

Скоростта на движение на автомобила била установена и заснета с мобилна система за видеоконтрол на нарушения на правилата за движение по пътищата TFR1-M 619. Установеното превишаване на разрешената скорост, било с 21 км/ч. При определяне на скоростта на движение на автомобила, били взети предвид максимално предвидените грешки на техническото средство от 3 км/ч., при измерване на скорост на движение до 100 км/ч., поради което и отчетената скорост на движение на автомобила, била намалена в полза на водача на 71 км/ч. За използването на техническото средство бил съставен протокол от 09.04.2021 г., проверен на 12.04.2021 г.

Устройството било с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при Български институт по метрология, с валидност до 24.02.2020 г., както и била премината последваща проверка за съответствие с одобрения тип за измерване, отговарящи на предвидените в закона 2 изисквания и позволяваща АТСС да бъде използвано и след изтичане на срока му за валидност.

Въз основа на така установеното нарушение, бил издаден процесният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо средство или система - електронен фиш Серия К № 4721569, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 4 ЗДвП, на собственика на лек автомобил ххх - жалбоподателя С. Ш., била наложена глоба в размер на 200 лв. Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 03.02.2022 г.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото - електронен фиш; снимка към ел. фиш; справка за собственост на лек автомобил; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи на Р България; протокол от проверка; удостоверение за одобрен тип средство за измерване; протокол за използване на АТСС и други, които съдът кредитира в своята цялост, доколкото същите спомогнаха на съда да установи възприетата фактическа обстановка, както и същите са еднопосочни и безпротиворечиви, което не налага тяхното по – задълбочено обсъждане.

От така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата срещу процесния електронен фиш е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Съдът намира, че обжалваният електронен фиш съдържа всички необходими реквизити и е съставен по образец и съгласно изискванията на ЗДвП. В чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, законодателят е посочил изчерпателно реквизитите, които следва да съдържа един електронен фиш. Техническото устройство работи самостоятелно, без човешка намеса, като единствено контролните органи поставят и настройват същото, но не влияят върху дейността му, доколкото същото е автоматизирано.

Датата на издаване на електронния фиш се установява от приложената справка „Списък с намерени фишове“, видно, от която същият е съставен на 17.04.2021 г. и е връчен на 03.02.2022 г., от което следва, че същият е 3 изготвен в законоустановения срок.

Съдът намира, че нарушението е описано достатъчно точно, за да може нарушителят да разбере, защо е наказан. В съдържанието на електронния фиш е описано мястото и времето на нарушението, наименование на булеварда, посока на движение на автомобила, дадена е правилна правна квалификация.

По делото е налична информация, че към датата на нарушението собственик на лекия автомобил е жалбоподателят – С. Ш.. По делото липсват данни, жалбоподателят да се е възползвал от възможността по чл. 186, ал. 4 или ал. 5 от ЗДвП, както и не са събрани данни жалбоподателят да е уведомил контролните органи за информация, с която разполага, че друго лице е управлявало процесния автомобил.

В случая е налице нарушение, установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, тип TFR1-M 619, с удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, валидно д о 24.02.2020 г. Приложен е и Протокол за премината последваща проверка № 2-39-20/08.07.2020 г., с валидност 1 година, удостоверяващ, че системата работи в съответствие с одобрения тип на измерване. Изрично е изискано потвърждение и е получено писмо с рег. № 3286р-12416/12.03.2020 г., в което е посочено, че АТСС, от одобрен тип средство за измерване, което е преминало последваща проверка, може да бъде използвано за контрол на правилата за движение по пътищата и след изтичане на срока на валидност, съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията.

В чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е предвидено, при установяване на нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, че се издава електронен фиш за налагане на глоба.

Съгласно посочената разпоредба и Наредба № 8121з-552 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата на движение по пътищата, се извежда, че използването на мобилна техническа система е допустимо. Видно от приложения протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 09.04.2021 г., мобилната система работи самостоятелно, като контролните органи единствено поставят, включват, изключват описаното устройство, задават ограничение на скоростта, през останалото време то работи самостоятелно.

4

Техническото средство е поставено на посоченото в електронния фиш местоположение в рамките на населено място, при наличието на пътен знак „В-26“, въвеждащ ограничение на скоростта от 50 км/ч. От приложения към електронния фиш клип № 19534 се доказва, че в обхвата на АТСС е бил единствено процесният автомобил, както и че скоростта му на движение е била 74 км/ч.

Законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя С. ххххх, тъй като безспорно е установено, че лек автомобил марка „***е нейна собственост и се е движел със скорост от 71 км/ч., след приспаднат толеранс в полза на водача, при ограничение на скоростта от 50 км/ч – нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

Съдът обаче, намира, че не е определена правилно санкционната разпоредба, на основанието, на която е определен размерът на наложеното спрямо жалбоподателя административно наказание „глоба“. Видно в електронния фиш, като основание за налагане на административното наказание, е посочено – чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, която разпоредба, визира случаи, в които нарушението е осъществено „повторно“.

Легална дефиниция на понятието се извежда от § 6, т. 33 от ДП на ЗДвП (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) - " Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.“. Датата на извършване на нарушението в процесния случай е 09.04.2021 г. Видно от справка картон на водача, жалбоподателят е бил санкциониран за нарушения от същия вид. Но от една страна в електронния фиш не е изрично посочено, точно от кой акт се извежда квалифициращото обстоятелство. От друга страна в справка картон на водача не е изрично изведена дата на влизане в сила електронните фишове или наказателни постановления, които са издадени срещу жалбоподателя. Поради което и доколкото не са налице доказателства, които да обосноват прилагането на потежко наказуемата санкционна разпоредба и не е налице съществено изменение на обстоятелствата, при които е осъществено нарушението, то съдът на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, намира, че следва да приложи разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, която предвижда налагането на 5 административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., в случаите, в които скоростта на движение в населено място е превишена с от 21 км./ч до 30 км/ч.

С оглед изхода на делото се явява и основателно претендираното от процесуалния представител на въззиваемата страна, присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, поради това на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 27е от Наредбата за правната помощ, съдът прецени, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна - СДВР юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80.00 /осемдесет/ лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 7. т. 1 във вр. с ал. 2, т. 4 от ЗАНН, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ИЗМ ЕН Я Електронен фиш за налагане на глоба, за нарушение установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К № 4721569, издаден от СДВР – МВР, с който на С. А. Ш., на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ e наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, като преквалифицира същия в неговата санкционна част, както следва от чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.

182, ал. 4 от ЗДвП, в такова по чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и Н А М А Л Я ВА размера на наложеното на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ от 200 лв. на „Глоба“ в размер на 100 лв.

ОСЪЖДА С. А. Ш., ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата в размер на 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.