Определение № 2592 от 02.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2592 гр. Пловдив, 02.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20265300502143 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 207079835, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.“ № ... .., е.т .., чрез адв. Х. М., против Определение №8239/03.07.2026 г., постановено по гр. дело №9540/2025 г. по описа на РС - Пловдив,двадесет и първи гр. с-в, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото Решение №1939 от 24.04.2026г, в частта за разноските. Определението се обжалва като неправилно, моли се същото да бъде отменено, а подадената от него молба за изменение на решението в частта за разноските да се уважи, като се остави без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски, или при условията на евентуалност присъдените му разноски да се намалят значително до справедливия такъв.

Ответникът по частната жалба С. И. Г. чрез процесуалния и представител адв.Д. М. оспорва жалбата като изцяло неоснователна, моли същата да се остави без уважение, а обжалвания първоинстанционне акт да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите на жалбоподателя и ответникът по жалбата, и прецени данните по делото, намира за установено следното:

1

Частната жалба се явява процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е уважил предявените от С. И. Г. против „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД искове – получени без основание от ответното дружество възнаградителна лихва и неустойка по нищожни клаузи по договор за предоставяне на потредителски кредит №1058208/19.04.2024г. С решението ответникът „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата адвокат Д. М. сумата от 250 евро с ДДС . - адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.2, вр. с ал.1 т.3 ЗА.

С молба по чл.248 ГПК ответникът „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ООД, е направил искане за изменение на постановеното по делото Решение №1939 от 24.04.2026г, в частта му за разноските, като бъде отхвърлено искането на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т.

2 ЗА, поради липсата на предпоставки за предоставяне на безплатна правна помощ и като цяло на разноски на ищеца, поради злоупотреба с процесуални права, произтичащи от редица заведени дела..

С обжалваното определение съдът е оставил молбата без уважение, като е приел, че няма основание хонорара на процесуалния представител да бъде намаляван, респективно изобщо да не бъде присъждан.

Настоящият съдебен състав намира жалбата за следните съображения: неоснователна по

Наведените от жалбоподателя оплаквания, че съдът задължително изследва наличието на условията по чл.38 от ЗА за сключване на договор за безплатна правна помощ и съдействие, са неоснователни.. Наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски. Този извод следва недвусмислено от самия закон - чл. 38, ал. ал. 1 и ал. 2 ЗА, където са посочени изчерпателно предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, а именно: да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 -3 ЗА и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски.

2

Изпълнението на посочените две условия задължава съда да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА, като осъди другата страна да го заплати.

Поради липсата на други предвидени в закона изисквания за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, напълно неоснователно е становището на частния жалбоподател, че при направено оспорване от насрещната страна, съдът е длъжен да извърши проверка дали посоченото в договора за правна защита и съдействие основание за оказване на безплатна адвокатска помощ действително е налице. Разпоредбата неа чл.

38, ал. 2 ЗА не изисква и събиране на доказателства относно материалното състояние на доверителя, като взаимно формираната между същия и довереника воля за процесуално представителство по този ред е достатъчна /В този смисъл е и утвърдената практика на ВКС - Определение № 395 от 09.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1314/2018 г., II т. о., Определение № 262 от 5.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 867/2018 г., I т. о, Определение № 442 от 28.06.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 502/2019 г., II т. о., Определение № 643 от 7.12.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2370/2022 г., I т. о., Определение № 417 от 17.10.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2238/2018 г., I т. о. и много други/. Ето защо и правилно не са събирани от първоинстанционния съд доказателства в тази насока, не е необходимо да се събират и в настоящото производство.

Неоснователно се явява и оплакването за това, че правото на иск по настоящото дело е упражнено превратно с цел увреждане на ответното дружество. В случай, че между същите страни, на същото основание са заведени идентични като предмет дела, в какъвто смисъл са наведените твърдения, то е налице основание повторно заведено дело да бъде прекратено.

Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка, материално затруднени лица, роднини, близки или на друг юрист. Според чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати. Предвид формулираното 3 искане в частната жалба за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, следва да се съобразят критериите, изведени от СЕС в Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, имащо задължителен за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК характер, предвид което размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ /понастоящем Наредба за възнаграждения за адвокатска работа/ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, преди всичко фактическата и правна сложност на делото. / В този смисъл е Определение № 638 от 18.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 757/2023 г., I т. о., ТК/. С оглед горното, съобразявайки се и с защитавания материален интерес, настоящия състав приема, че възнаграждение в размер на 250 евро с ДДС, съответства както на действителната фактическа и правна сложност на делото, така и на вида, и обема на осъществената правна помощ, довели до реализиране на правото на защита на страната в първоинстанционното производство, което обсновава извода, че не се налага редуциране размера на определеното от районния съд възнаграждение.

Постановеното определение от първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно, а подадената жалба като неоснователна следва да бъде оставен без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №8239/03.07.2026 г., постановено по гр. дело №9540/2025 г. по описа на РС - Пловдив, двадесет и първи гр. с-в.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5