Решение № 81 от 16.10.2023, Районен съд - Своге

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20211880100464 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Н. Б. Л., ЕГН **********, с адрес: ..... и П. Б. Л., ЕГН **********, с адрес: ......, чрез пълномощника им адв. Д. П. от САК, против Община Своге, представлявана от кмета. В нея се твърди, че ищците са собственици на реална част от поземлен имот, заедно с находящата се в него сграда. Имотът и спорната част от него са индивидуализиран в приложената към исковата молба комбинирана скица от месец 07.2021 г., като от нея, както и от допълнително представена скица на поземлен имот с идентификатор № ***, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – Софийска област, се установява, че той е отразен като земи по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). В исковата молба, съобразно уточнителните молби от 22.12.2022 г., и от о.с.з., проведено на 09.02.2023 г., както и уточнението, направено в о.с.з. от 22.08.2023 г. ищците твърдят, че владеят, стопанисват и поддържат процесния имот, заключен между точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 1, с площ от 2894 кв.м. по Комбинираната скица на вещото лице – Приложение № 1 към Съдебно-техническата експертиза (СТЕ), представляващ реална част от поземлен имот с идентификатор № 1

***, от смъртта на техния общ наследодател Б.Л.И., ЕГН **********, починал на .... г., който е владял имота, заедно с построената от баща му през 1934 г. паянтова двуетажна сграда със застроена площ от 78 кв.м., от месец април 1953 г. до смъртта си. Твърдят още, че вследствие на осъщественото от общия им наследодател владение, последният към месец април 1963 г. е придобил собствеността върху процесния имот (земя и сграда) по силата на 10-годишно давностно владение, а ищците са придобили собствеността върху имота по наследство. В условията на евентуалност ищците твърдят, че са придобили правото на собственост върху процесната спорна част от имота по силата на давностно владение, започнало след смъртта на техния баща на 24.02.1991 г. и продължаващо и понастоящем, към което присъединяват и владението на общия им наследодател от месец април 1953 г. до неговата смърт. Иска се от съда да приеме за установено спрямо ответника, че ищците са собственици на част от поземлен имот с идентификатор ***, с обща площ от 42781 кв.м., находящ се в с. Б., общ. С., обл. Софийска, местн. ..., като тази част е с площ 2894 кв.м. и е заключена между точките 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 1, обозначени на Комбинираната скица – Приложение № 1 към Съдебно-техническата експертиза (СТЕ) на вещото лице инж. Л. М., ведно с построената в имота паянтова двуетажна сграда със застроена площ от 78 кв. метра.

От Община Своге е подаден писмен отговор, чрез адв. И. Ц. – пълномощник на кмета. В него се твърди нередовност на исковата молба. По съществото на спора се заявява, че ищците и техният наследодател не биха могли да придобият правото на собственост върху имота на заявените от тях основания, поради общинския му характер, а като придобивни основания за общината се твърдят чл. 12 от Закона за собствеността на гражданите (ЗСГ (отм.)) и алтернативно на него – остатъчен поземлен фонд по чл. 19 от ЗСПЗЗ, както и че общината е придобила имота по давност за периода от 19.01.2009 г. до момента. С оглед на изложеното се иска от съда да отхвърли претенцията, като неоснователна и недоказана.

В производството са събрани писмени доказателства, разпитани са двама свидетели, назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза.

Съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено заключението на вещото лице.

2

В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните аргументираха застъпваните от тях тези.

Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от приетото и неоспорено от страните заключение на СТЕ се установява, че спорната част от поземлен имот с идентификатор *** е ясно обособена, оградена от остатъци от стари зидове и подпорни стени и личи на терена. В последните около седемдесет години тя е владяна първоначално от Б. Л. И. от месец април 1953 г. , а след смъртта му на .. г. – от синовете му – ищци в настоящото производство. През целия този период от време никой не е оспорвал владението на общия наследодател на ищците, както и след това на ищците по делото, като то е било непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя. Вещото лице установява наличието в имота на двуетажна жилищна сграда, а това изцяло кореспондира със свидетелските показания. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като по делото липсват данни, които да ги оборват.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявени са положителни установителни искове за собственост и условие за допустимост е наличието на правен интерес от завеждането им. В случая такъв интерес спрямо ответника Община Своге е налице, тъй като видно от приложените към исковата молба писмени доказателства имотът, на реална част от който ищците твърдят, че са собственици, е отразен в кадастралната карта като земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

Съдът, като взе предвид установеното от фактическа страна, счита че Б.

Л. И. е придобил правото на собственост по давност за периода след месец април 1953 г., по-точно през месец април 1963 г., тъй като са били налице обективният и субективният елемент за това и не е имало други законови пречки. При позоваване от страна на ищците на изтекла в полза на техния наследодател придобивна давност същите следва да установят по пътя на пълното и главно доказване осъществяването на всички елементи от този придобивен способ, но не и липсата на пречки за настъпването на 3 вещноправните му последици. Съдът приема, че по настоящото дело това е доказан факт. След смъртта на Б. Л. И. на ... г. ищците са придобили правото на собственост върху спорната част от имота по наследство.

Както е посочено в доклада по делото, в тежест на Община Своге, чрез лицата които я представляват, беше да докажат наличието на предпоставките по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Такива доказателства не бяха представени. В приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ подадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 от ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ. В случая този текст е неприложим, тъй като се касае се за застроен имот, който поради това няма земеделски характер. Спорната част от имота не е била обобществявана, съответно не е била и възстановявана, като не се касае за земеделска земя останала след възстановяване правата на собствениците. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост на соченото основание. Не се доказа спорната част от имота да е станала държавна собственост и собственикът да е бил обезщетен, на основание чл. 12, ал. 2 от ЗСГ (отм.), както и същата да е владяна от ответника, поради което твърденията на последния в този смисъл останаха недоказани. При това положение искът следва да се уважи изцяло.

Ищците изрично заявяват, чрез процесуалния си представител, че не претендират разноски за производството, поради което такива не следва да им бъдат присъждани, макар да имат право на това, с оглед изхода на делото (арг. от чл. 6, ал. 2 от ГПК).

С оглед уважаването на главните искове, съдът е десезиран от произнасяне по предявените в условията на евентуалност искове и не дължи произнасяне по тях.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът РЕШИ:

4

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявени от Н. Б. Л., ЕГН **********, с адрес: ..... и П. Б. Л., ЕГН **********, с адрес: ......, срещу Община Своге, с адрес: ......, представлявана от кмета Е. К. И., че Н. Б. Л. и П. Б. Л. по наследство от баща си Б.Л.И. са собственици на част от поземлен имот с идентификатор ***, с обща площ от 42781 кв.м., находящ се в с. Б., общ. С., обл.

С., местн. ... – по Заповед за одобрение на КККР № РД-18-640/07.03.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като тази част е с площ от 2894 кв.м. и е заключена между точките 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 1, обозначени на Комбинираната скица (Приложение № 1 към СТЕ) на вещото лице инж. Л.

М., приподписана от председателя на съдебния състав на 16.10.2023 г. и представляваща неразделна част от настоящото решение, ведно с построената в имота паянтова двуетажна сграда със застроена площ от 78 кв.м.

На основание чл. 115 от Закона за собствеността влязлото в законна сила решение подлежи на вписване.

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 5