Решение № 4264 от 15.12.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4264 гр. Пловдив, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20215330117848 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375 против Ф. А. Р., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл.11, т.7, т.11, чл. 33 ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 19.07.2017 г. между ответника и трето лице – кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит № ..., при общи условия и спазване на ЗПК, на обща стойност 2823,85 лева за закупуване на стоки /климатик и аксесоари/, платим на вноски в срок до 20.07.2019 г.

Ответникът погасил частично.

На 13.07.2020 г. кредиторът прехвърлил вземанията с договор за цесия на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Ответникът бил уведомен, а следвало да се счита за такъв и с получаване на приложенията към ИМ в хода на процеса.

Поради липсата на плащане, ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК № 6512/19.07.2021 г. по ч.гр.д. № 11839/21 г. по описа на ПРС, срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове за следните суми: 435,97 лева – главница; 59,90 л е в а – обезщетение за забава за периода 20.05.2019 г. – 16.07.2021 г. Моли за уважаването им, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението – 16.07.2021 г. до погасяването. Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подала молба, в която заявява, че като 1 длъжник няма възражение, признава задълженията и е съгласна да плаща разсрочено – по 50 лева месечно. В съд. заседание признава, че дължи исковите суми и представя доказателства за плащане на всички задължения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал.2 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е бил сключен процесният договор за кредит от 19.07.2017 г., със сочените в ИМ параметри, по който предоставената сума е усвоена /респ. стоки за нея – получени/, като е налице непогасена главница в размер на исковата сума от 435,97 лева, а плащанията са преустановени от вноска с падеж 20.04.2019 г.; процесните вземания са прехвърлени на ищеца с договор за цесия, за което ответникът е уведомен, а падежът за плащане на вземанията по договора е настъпил /вж. Определението по чл. 140 ГПК № 2150/25.02.2022 г. – л.60-61/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.

В хода на процеса, предвид представените и от ответника платежни нареждания за погасяване на всички търсени суми, ищецът подава молба, в която признава, че след завеждане на установителните искове, ответникът е погасил изцяло задълженията си към него.

Предвид изложеното и на основание чл. 235, ал.3 ГПК, след като съобрази изявленията на ищеца за настъпване на факти, след предявяване на исковете, които са от значение за спорното право, изразяващи се в погасяване на дълга, съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени, доколкото кредиторът се счита за удовлетворен.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375 против Ф.

А. Р., ЕГН ********** обективно съединени установителни искове за признаване за установена в отношенията между страните дължимостта на следните суми: 435,97 лева – главница по договор за потребителски кредит № ...... от 19.07.2017 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на 2

13.07.2020 г. с договор за цесия; 59,90 лева – обезщетение за забава за периода 20.05.2019 г. – 16.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 16.07.2021 г. до погасяването, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 6512/19.07.2021 г. по ч.гр.д. № 11839/21 г. по описа на ПРС, като погасени чрез плащане в хода на процеса.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3