Решение № 1545 от 02.12.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1545 гр. Варна, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20223100502004 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по редa на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ю. Г. Д. и С. И. Д. срещу решение №2636/08.08.2022г., постановено по гр. дело №316/2021г. по описа на ВРС, в ЧАСТТА, с която е отхвърлено искането им да бъдат осъдени ответниците В.

К. С. и Т. Х. Ив. – С.а да им предат владението на 0.5 кв.м. реална част от имот ПИ ***, находящ се в град Варна, бул. „Княз Борис I“ № 99, намираща се между действащата кадастрална граница между имот *** и *** и материализираната на мястото ограда, заключваща се между т.1, 2, 3, 4 и 5 на изготвената комбинирана скица, находяща се на л. 131, която комбинирана скица е неразделна част от решението, на основание чл. 108 ЗС. Жалбоподателите оспорват извода на първ.съд, че владението, упражнявано от ответниците не е неправомерно, тъй като извършеното трасиране и преместване на оградата е в рамките на допустимото отклонение. Твърдят, че този извод би бил верен ако оградата не била целенасочено преместена от ответниците в ущърб и в отсъствие на ищците. Считат за незаконосъобразен отказът на първ. Съд да осъди ответниците да им възстанови това, което те едностранно са завзели, като 1 считат, че по такъв начин се толерира едно неправомерно поведение. По изложените съображения молят въззивният съд да се произнесе с решение, с което да уважи предявения от тях ревандикационен иск, като бъдат осъдени ответниците да им предадат площта от 0.5 кв. м., за която съдът е приел, че се легитимират като собственици. Молят за присъждане на разноски за производството пред въззивната инстанция.

Чрез депозирания писмен отговор, въззиваемите В. К. С. и Т. Х. Ив. – С.а оспорват въззивната жалба. Считат обжалваната част на решението за правилна и законосъобразна, а оплакванията срещу решението – за неоснователни, тъй като същото е мотивирано и постановено съобразно събраните по делото доказателства и трайната съдебна практика. Излагат, че след като е анализирал правилно всички събрани по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил законосъобразни и мотивирани изводи за неоснователност на искането за предаване на владението. По изложените съображения моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първ. решение – потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната част.

Моли се за присъждане на разноски.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

Жалбата, по която е образувано настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.

Обжалваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.

Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на 2 правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни норми.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от Ю. Г. Д., ЕГН ********** и С. И. Д., ЕГН ********** срещу В.

К. С., ЕГН **********, и Т. Х. Ив. - С.а, ЕГН **********, за приемане за установено, че ищците са собственици 6 кв.м., реална част от имот ПИ ***, находящ се в град Варна, ***, при граници: от североизток имот ПИ ***, от югозапад - ПИ с идентификатор *** и от югоизток – брега на морето, заключен между т. А, В, С на представената на л. 36 скица и осъждане на ответниците да предадат владението на 6 кв.м., реална част от имот ПИ ***, находящ се в град Варна, ***, при граници: от североизток имот ПИ ***, от югозапад - ПИ с идентификатор *** и от югоизток – брега на морето, заключен между т. А, В, С на представената на л. 36 от делото скица. Ищците излага, че през 2003 г. по време на брака си закупили от Т. Хр. Ч. и Ив.К. Ч.а празно дворно място от 750 кв.м., находящо се в гр. Варна, местност „Свети Никола“, представляващо ПИ с идентификатор ***, който по скица е 885 кв.м., при граници: от север – шосето Варна – к.к. Златни пясъци, от запад – ПИ ***, от юг – крайбрежната алея „Траката“ и от изток – ПИ ***. На 21.06.2021г. се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на горепосочения имот за неговата реална площ от 885 кв.м. От своя страна, ответниците придобили техния имот, представляващ ПИ *** ведно с изградените в него сгради чрез три последователни сделки – първата за покупко – продажба от 24.03.2016 г.; втората за замяна от 28.10.2016 г. и третата за покупко – продажба от 01.12.2016г. Ответниците пребивават целогодишно в имота си, докато ищците посещават техния само периодично. На 27.03.2021г. ищцата видяла как ответникът се опитва да 3 навлезе в нейния имот, за което сигнализирала компетентните органи и всички били предупредени да се въздържат от самоуправни действия. На 11.07.2021 г. оградата била преместена като ответниците завладели 6 кв.м., реална част от собствения им имот, при граници от североизток имот ПИ ***, от югозапад - ПИ с идентификатор *** и от югоизток – брега на морето. Молят за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски. В о.с.з. ищците чрез процесуалния си представител заявяват, че спорната реална част се владее от 11.07.2021 г. от ответниците като желаят да бъдат признати за собственици на същата и да се осъдят ответниците да им предадат владението.

Чрез постъпилия писмен отговор, ответниците оспорват иска като заявяват, че спорната реална част от 6 кв.м. не попада в техния имот. Твърдят, че владеят имота явно, трайно и необезпокоявано като упражняват фактическа власт и върху спорната реална част от самото му придобиване, присъединявайки владението на техния праводател. Излагат, че ищците не владеят имота си от придобиването му през 2003 г. като същият е бил пустеещ до 2020г., когато са започнали почистването на диворастящата растителност. Между имота на ищците и този на ответниците на места е имало изградена ограда – плътна и телена, а на места е липсвала такава. През 2016 г. е извършено замерване от правоспособно лице и е установено, че частично изградената ограда между имота на ищците и техния не съвпада с кадастралната граница и навлиза навътре в техния имот. Твърдят, че са се противопоставили на съществуването на частична ограда и за заявили, че владеят имота в неговите кадастрални граници. През 2020 г. е извършено ново замерване с цел подаване на документи до Община Варна за получаване на разрешение за изграждане на ограда. Установено е повторно, че частично съществуващата между имотите ограда не е изградена по кадастралната карта и навлиза в техния имот. Предприели съответни действия по направата на ограда само там, където е липсвала, съгласно извършеното трасиране от 19.11.2020 г. Твърдят, че ищците не са собственици на претендираната реална част с площ от 6 кв.м. Считат предявения иск за неоснователен и молят за неговото отхвърляне. В о.с.з. ответниците чрез процесуалния си представител заявяват, че упражняват фактическа власт върху имота в границите му, съгласно кадастралния план и процесната част е от имота на ответниците въз основа на придобивните сделки, а в евентуалност на основание давностно 4 владение.

Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

С договор за покупко – продажба, обективиран в НА № 26, том 1, рег.

№ 676, дело №18/30.01.2003г. С. И. Д. /по време на брака си с Ю. Д./ закупува празно място с площ 750 кв.м. в град Варна, местност „Свети Никола“, съставляващо имот пл. № 2020, а по скица, издадена въз основа на влязла в сила заповед № 2/16.01.2003 г. на Кмета на Община Варна за попълване на кадастрална основа – имот № 115 при граници: път Варна – Златни пясъци, крайбрежна алея „Траката“, пл. № 2019 и пл. № 116.

От приетия по делото НА нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 190, том 2, рег. № 4221, дело № 344 от 21.06.2021г. се установява, че С. И. Д. и Ю. Г. Д. са признати за собственици на поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в град Варна, община Варна, област Варна, район Приморски, местност „Свети Никола“ с адрес на имота: град Варна, район Приморски, *** с площ 885 кв.м. трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване при съседи: № ***, №

***, № *** и № ***.

С договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № 176, том 1, рег. № 2269, дело № 146, от 24.03.2016 г. се установява, че Т. Х. Ив. – С.а и В. К. С. придобиват недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** с адрес: град варна, *** с площ по документ за собственост 669 кв.м., а по скица 696 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване при съседи: ***, ***, *** и ***.

От приетия нотариален акт за замяна № 83, том 5, рег. № 9986, дело № 754 от 28.10.2016г., с установява, че на същата дата Т. Х. Ив. – С.а и В. К. С. прехвърлят на В. Г. В. реално определена част с площ 5 кв.м. от собствения си недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** с адрес: град варна, *** с площ по документ за собственост 669 кв.м., а по скица 696 кв.м., трайно 5 предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване при съседи: ***, ***, *** и ***, а в замяна получават реално определена площ от 25 кв.м. от собствения си недвижим имот, находящ се в град Варна, район Приморски, представляващ поземлен имот с идентификатор № *** с площ 697 кв.м. с начин на трайно ползване – ниско застрояване при граници на имота:

***; ***, ***, ***.

В резултат на извършената замяна е изменена и кадастралната карта като имотът на Т. Х. Ив. – С.а и В. К. С. е с идентификатор № *** с площ 716 кв.м. при съседи поземлен имот ***, поземлен имот с идентификатор № ***, поземлен имот с идентификатор № ***, проектен имот с идентификатор № ***.

От договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 8, том 6, рег. № 11394, дело № 862 от 01.12.2016г. е видно, че Т. Х. Ив. – С.а и В. К. С. закупуват еднофамилна вилна сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот № *** и стопанска постройка № ***, разположена в поземлен имот № ***.

От приложения протокол за извършено трасиране от 19.11.2020 г., се установява, че по молба на Т. Х. Ив. – С.а и В. К. С. е извършено трасиране от правоспособно лице на собствения им недвижим имот – поземлен имот № ***.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 11.03.2021г. Т. Х. Ив. – С.а, чрез писмо уведомява архитекта на район Приморски, че в качеството на собственик на поземлен имот № *** ще поставя лека ажурна ограда по чл. 151, ал.1, т.11 между поземлен имот № *** и поземлен имот № ***, във връзка с което е изпратено уведомление от 19.03.2021г. от архитекта на район Приморски, че при поставянето на леки прозирни огради и плътни огради с височина на плътната част до 0.60 м в рамките на поземления имот не се изисква разрешение за строеж.