Решение № 160 от 08.07.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Тетевен, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20244330100237 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод предявен иск от М. Х. Г., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „Петко Страшния“ № 29, ет. 7, ап. 28, чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. М. срещу ответника „СТИК – КРЕДИТ“ АД с ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление град Шумен, пл. „Оборище” № 13 Б, чрез адв. Х. Н. от АК град Разград.

Предявен е иск за прогласяване Нищожност на клаузата предвидена в чл. 27 от Договор за потребителски кредит № *****/04.01.2022 г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума на ден, сключен от М. Х. Г. с „СТИК – КРЕДИТ“ АД с ЕИК 202557159, като противоречаща на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК, и осъдителен иск за връщане на недължимо платена сума.

Излага се в исковата молба, че на 04.01.2022 г. между ищцата Г. и ответника е сключен Договор за потребителски кредит от разстояние № ***** от 04.01.2022 г. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 400 лева, а размерът на погасителния план е 5 месеца, като видът па вноската е месечна. Размерът на годишната лихва е посочен в размер на 36,00%, а размерът на годишния процент на разходите е 42,58%, а размерът на общата сума, която следва да върне М. Г. е 442,12 лева.

Сочи се, че в чл. 17 от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - отговарящ на условията, посочени в ОУ доход или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.

В чл. 27 страните се уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си на чл. 17 от договора, а именно да представи обезпечение в срока но предходна та алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоения кредит, като в договора било уговорено, че страните се съгласяват, че непредоставянето на договореното обезпечение причинява вреди на кредитора в посочените размери.

Неустойката се заплаща от Заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.

На ищцата Г. била начислена неустойка в общ размер на 379,04 лева, тъй като не е 1 представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, като общата сума, която следва да върне е 821,16 лева.

М. Г. е погасила сумата по сключения договор, като за срока на договора е заплатила по сметка па дружеството изцяло сумата по договора, включително и неустойка.

Счита, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма. Заявява, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита.

Счита, че в нарушение па императивни те правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.Сочи, че липсата па ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР, което е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора единствено е посочен годишен лихвен процент по заема, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка) водели до различен размер на ГПР от посочения.

На следващо място заявява, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в размер многократно над допустимия чл.

19, ал. 4 от ЗПК. В процесния договор било уговорено, че заемателят се задължава да осигури действието на две физически лица, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на Заемодателя за връщането па всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки, което да отговаря на условията, посочено в договора.

В процесния договор било уговорено, че в случай, че Заемателят не предостави посоченото в договора обезпечение в тридневен срок от сключването му, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка, която ще бъде заплащана на части, съгласно предоставения погасителен план. Счита, че от една страна е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител /солидарен длъжник/, отговарящ на всички изисквания, посочени в договора. Ето защо приема, че е налице нищожност на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 1 от ЗЗД.

Сочи, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността па потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.

В този смисъл счита, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка, в случай че не предостави в тридневен срок от сключването му, обезпечение — двама поръчители /солидарен длъжник/, който отговарят на определени съответно към този момент да бъде направена преценка та дали да бъде отпуснат кредит, както и при какви условия вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/.

Въпреки това на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Дори и целият договор да не е нищожен, то ищецът 2 твърди нищожност на отделни негови клаузи, а именно клаузата, с която на доверител ката мие начислена процесната неустойка, в размер на 0.9%.

Моли съда да прогласи Нищожност на клаузата предвидена в чл. 27 от Договор за паричен заем № *****/04.01.2022 г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума на ден, сключен от М. Х. Г. с „СТИК – КРЕДИТ“ АД с ЕИК 202557159, като противоречаща на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК, и осъдителен иск за връщане на недължимо платена сума.

В съдебно заседание, проведено на 13.06.2024 г., съдът е допуснал на основание чл.

214 от ГПК изменение на иска - увеличение на размера на осъдителния иск до сумата от 136.58 лева за заплатена неустойка по кредита.

Позовава се на писмени доказателства, приложени към исковата молба.

Претендира присъждане на сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от ответника „СТИК – КРЕДИТ“ АД с ЕИК 202557159, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковете. Обстоятелствата с които се обосновава претендираното право са изложените данни за възникнали облигационни правоотношения между страните на основание сключен договор за потребителски кредит и предоставяне на гаранция от дата 04.01.2022 г. и твърденията на ищеца за това, че целият договор е недействителен, поради накърняване на добрите нрави, поради заобикаляне на Закона по съображения изложени в ИМ са недоказани. Ответникът оспорва претендираното право и предявеният иск от ищеца.

Претендира сторените съдебни разноски. Прави възражение за размера на претендираните от процесуалния представител на ищеца разноски.

От представените по делото писмени доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени иска - иск за признаване на недействителност на правна сделка поради противоречие със закона, накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона и е с правна квалификация чл. 26 ал. 1 предл. първо, второ и трето от ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 ЗЗП, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК за прогласяване за нищожна, като противоречаща на закона на клауза, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума на ден по Договор за паричен заем № *****/04.01.2022 г., сключен от М. Х.

Г. с „СТИК – КРЕДИТ“ АД с ЕИК 202557159 и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 136.58 лева представляваща недължимо платена от ищцата по процесния договор за потребителски кредит.

Когато са предявени искове за недействителност на сделка, начинът на съединяването на исковете или репликите не зависи от волята на ищеца. Каквато и поредност, и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове и реплики са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия - противоречие на закона, към по-леките, в конкретния случай - противоречие с добрите нрави.

Ответникът „СТИК – КРЕДИТ“ АД с ЕИК 202557159 е финансова институция по чл.

3 от ЗКИ и по силата на разпоредбата е лице, различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от основните дейности на което може да бъде отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Отпускането на кредити е банкова дейност, съставлява основния предмет на дейност на банките по силата на чл. 2 ал. 1 от ЗКИ и за да упражнява тази 3 дейност, финансовата институция следва да е получила лиценз за извършване на банкова дейност от БНБ. Обстоятелството, че финансовата институция извършва банкова дейност в областта на потребителското кредитиране обаче не я прави банка, поради което сключеният между финансовата институция и ищеца договор за кредит няма характера на договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД. В този смисъл е налице задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, а именно Решение № 99/01.02.2013 г. по т.д. № 610/2011 г., I т.о., ТК.

От друга страна, ищецът по спора е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен паричен заем, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същият има качеството на потребител по смисъла н а § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Ответникът-финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за кредитните институции, е търговец съгласно § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. С оглед качеството на кредитополучателя, същият може да се ползва от разпоредбите в защита на потребителите по ЗЗП, относно неравноправност и нищожност на клаузи по договора.

Между страните е обявен за безспорен, а от представените по делото доказателства се установява факта, че същите са валидно обвързани от Договор за потребителски кредит № *****/04.01.2022 г. сключен от М. Х. Г. с „СТИК – КРЕДИТ“ АД с ЕИК 202557159.

Видно от съдържанието на Договор за кредит Договор за потребителски кредит № *****/04.01.2022 г. в него в чл. 27 е посочена неустойка от 0.9 % на ден, за всеки ден, през който не е представено договорно обезпечение.

Условията и изискванията, на които трябва да отговарят поръчителят и банковата гаранция са подробно описани в чл. 20, чл. 21 и чл. 22 от Общите условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „СТИККРЕДИТ“ АД и потребителите.