Решение № 4539 от 22.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4539 гр. Пловдив, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330106612 по описа за 2024 година

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във връзка с чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД и чл.22, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК.

В исковата молба от Я. В. Т. против „Изи Финанс“ ЕООД се твърди, че на 31.07.2023г. ищецът кандидатствал в електронната платформа на ответното дружество за отпускане на паричен заем. Комуникацията била извършена от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Заем бил отпуснат в размер на 1500 лв.

Ищецът получил по ел.си поща единствено СЕФ, от който се установявало, че сумата следвало да се върне за 720 дни, заедно с договорна лихва от 618.60 лв., без да е посочен лихвен процент. Общата сума за връщане била 2899.74 лв., при непредставяне на обезпечение – банкова гаранция или поръчители, които да отговарят на определени условия.

Размерът на неустойката бил 781.14 лв. Твърди се, че до момента на депозиране на исковата молба ищецът върнал заемната сума. Счита, че договорът е недействителен на основание чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в договора не бил посочен начин на изчисляване на ГПР, респ.общо дължимата сума по него. Договорената неустойка представлявала скрито оскъпяване на кредита, като ако била добавена, потребителят щял да установи, че ГПР надвишава 50 %. С това се допускало нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК. Неустойката противоречала на добрите нрави и била прекомерна. Обезпечението следвало да бъде предоставено в изключително кратък срок, а обилната документация не можела да се набави в рамките на срока. Недействителна била и на основание чл.21, ал.1 ЗПК, тъй като с нея се създавали задължения, които се покривали от ГПР; противоречала и на материалния закон – 1 чл.71 ЗЗД, тъй като с неустойката се искало натоварване на кредитополучателя с допълнителни финансови разходи. Противоречала и на императивната разпоредба на чл.33 ЗПК. Поради това е направено искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че предвидената в договор за паричен заем от 31.07.2023г. неустойка за непредставяне на обезпечение е нищожна. Претендирани са разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от „Изи Финанс“ ЕООД, със становище за липса на правен интерес от предявения установителен иск. Нямало данни неустойка да била претендирана от ищеца, нито е била събрана принудително. Признава се, че между страните е сключен процесният договор, както и че по него е постъпила сума в размер от 781.14 лв., осчетоводена като неустойка. Неустойката не била задължително условие за сключване на договора, освен това потребителят знаел от преддоговорната информация, че има такова изискване към него.

Следователно е могъл да се снабди с поръчител или да не сключва договора. При изчислението на ГПР била спазена методиката по параграф 1 от ДР на ЗПК. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявения иск. Претендирани са разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Представен е договор за предоставяне на кредит № *** от 31.07.2023г., сключен между „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810 и Я. В. Т., по силата на който кредиторът се е задължил да предаде в собственост на потребителя сумата от 1500 лв., а потребителят се е задължил да я върне на 24 вноски, със срок на кредита 720 дни, при фиксиран лихвен процент – 40.15 % и годишен процент на разходите 48.44 %. Представени са и Общи условия към договорите за предоставяне на кредит от „Изи Финанс“ ЕООД.

Видно от разписка за извършено плащане от 31.07.2023г., сумата от 1500 лв. е преведена на Я. Т. по сключения между страните договор № ***.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

От представените писмени доказателства се установява, че на 31.07.2023 г. между страните е сключен договор за заем № ***, по силата на който е отпусната парична сума в размер на 1500 лв., фиксиран лихвен процент – 40.15 %, годишен процент на разходите по кредита:

48.44 %. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху 2 действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Ищецът твърди нищожност на клаузата за неустойка по чл.3, ал.2 от договора, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. В случая страните са уговорили клауза за задължаване на потребителя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в петдневен срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл.3, ал.1 от договора/, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 781.14 лв. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави, което съответства и на разпоредбата на чл.143, т.5 ЗЗП, а именно клаузата е неравноправна. С нея се цели и заобикаляне на чл.19, ал.4 ГПК. Тъй като 3 противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие. Предвид изложеното предявеният иск за недействителност на клаузата за неустойка е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото и предвид направеното от ищцата искане, следва да й се присъдят разноски в размер на 43.20 лв. заплатена държавна такса. По делото ищецът се е представлявал от адв. Д. Б., който е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА. Представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА, с оглед на което съдът намира, че в полза на адв.Б. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл.3, ал.2 в договор за предоставяне на кредит № *** от 31.07.2023 г., сключен между Я. В. Т., ЕГН ********** от *** и „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Балша“ № 17, ап.1.

ОСЪЖДА „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Балша“ № 17, ап.1 да заплати на Я. В. Т., ЕГН ********** от *** сумата от 43.20 лв. /четиридесет и три лева и 20 ст./ направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Балша“ № 17 да заплати на адв. Д. Б., ***, *** на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4