Разпореждане № 26948 от 30.06.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 26948 гр. Варна, 30.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Частно гражданско дело № 20253110108613 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е въз основа на заявление на „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, срещу Г. П. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ***, за следните суми: сумата от 150 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № 621169/24.06.2020 г., сключен между длъжника и „С.К.“ АД, като същото е прехвърлено в полза на заявителя с договор за покупкопродажба на вземания (цесия) от 22.03.2024 г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.06.2025 г. /датата на изпращане чрез ССЕВ/, до окончателното изплащане на задължението; сумата от 539,05 лева, представляваща дължима неустойка съгласно договор за паричен заем № 621169/24.06.2020 г., сключен между длъжника и „С.К.“ АД, като същото е прехвърлено в полза на заявителя с договор за покупкопродажба на вземания (цесия) от 22.03.2024 г.; сумата от 4,50 лв., представляваща договорна лихва по договора за паричен заем 621169/24.06.2020 г., сключен между длъжника и „С.К.“ АД, като същото е прехвърлено в полза на заявителя с договор за покупкопродажба на вземания (цесия) от 22.03.2024 г., за периода от 24.06.2020 г. до 24.07.2020 г.; 90,08 лева, представляваща дължима лихва за забава за периода от 24.07.2020 г. до 31.05.2025 г. вкл.

Заявителят претендира и направените в производството разноски за внесена държавна такса 25 лева и юрисконсултско възнаграждение.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Съдът, след извършена служебно проверка по реда на чл. 411, ал. 1 ГПК, намира че делото му е местно подсъдно. С подаденото заявление се претендират парични суми, за които искът е подсъден на районен съд, и същото отговаря на изискванията за редовност на чл. 410, ал. 2 във вр. с чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК. Липсват данни за наличие на основанията по чл. 411, ал. 2, т. 4 и 5 ГПК.

По отношение на вземанията за главница, договорна лихва и лихва за забава съдът счита, че са налице законоустановените предпоставки за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

С разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК е вменено задължение на съда да извърши проверка дали заявлението не противоречи на закона или добрите нрави, като в случай на констатирано противоречие, заявлението подлежи на отхвърляне. Съобразно новата т. 3 (ДВ бр. 100 от 2019 г.) на чл. 411, ал. 2 от ГПК съдът отхвърля заявлението и в случаите, когато 1 искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. От фактическите твърдения, изложени от заявителя, се установява, че претендираните вземания произтичат от сключен договор за потребителски кредит, който по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Следователно длъжникът се ползва от регламентацията на потребителската закрила, уредена в Закона за защита на потребителите – арг. чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 – 148 ЗЗП.

По отношение искането за заплащане на неустойка, съгласно раздел 9 от договор за паричен заем № 621169/24.06.2020 г.: нормата на чл. 16 от ЗПК предвижда императивно задължение на кредиторът да оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния. Същевременно в заявлението се твърди, че претендираното вземане за неустойка е за непредставяне на поне едно от обезпеченията, произтичащи от клауза на договора за кредит, съгласно която такава се дължи, в случай, че заемателят не предостави обезпечение на задълженията си посредством поръчителство или предоставяне на банкова гаранция. Следователно тази клауза де факто прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция (вменени й с нормата на чл. 16 от ЗПК) за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води само до допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора. Т.е. клаузата за предоставяне на обезпечение, респективно за уговаряне на неустойка при непредоставяне на такова, противоречи на цитираната норма на ЗПК. Наред с това неустойката е договорена за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на потребителя за връщане на заетата сума. Уговорена по този начин, неустойката очевидно излиза извън присъщите обезпечителни и обезщетителни функции и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване, поради което породеното от нея вземане влиза в противоречие с нормата на чл. 92, ал.1 от ЗЗД. Налага се и извода, че клаузата на договора противоречи на добрите нрави като илюстрира директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и има за цел заобикаляне изискванията на ЗПК, което я прави нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК и като такава непораждаща права и задължения за страните по заемното правоотношение.

Поради така изложените съображения и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът намира, че в посочената част, относно сумата претендирана като дължима неустойка, заявлението следва да бъде отхвърлено.

С оглед направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на заявителя следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение (определено в размер на 50 лв.), съразмерно с уважената част от заявлението, или общо 28,96 лв., както следва 19,31 лева за юрисконсултско възнаграждение и 9,65 лева за държавна такса.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу Г. П. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ***, за следните суми: сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/, представляваща главница по договор за паричен заем № 621169/24.06.2020 г., сключен между длъжника и „С.К.“ АД, като същото е прехвърлено в полза на заявителя с договор за покупкопродажба на вземания (цесия) от 22.03.2024 г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.06.2025 г. /датата на изпращане чрез ССЕВ/, до окончателното изплащане на 2 задължението; сумата от 4,50 лева /четири лева и петдесет стотинки/, представляваща договорна лихва по договора за паричен заем 621169/24.06.2020 г., сключен между длъжника и „С.К.“ АД, като същото е прехвърлено в полза на заявителя с договор за покупкопродажба на вземания (цесия) от 22.03.2024 г., за периода от 24.06.2020 г. до 24.07.2020 г.; 90,08 лева /деветдесет лева и осем стотинки/, представляваща дължима лихва за забава за периода от 24.07.2020 г. до 31.05.2025 г. вкл., както и сумата от 28,96 лева /двадесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство разноски, за заплатена държавна такса в размер на 9,65 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 19,31 лева, съразмерно с уважената част от заявлението, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

ПРЕПИС от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника на основание чл. 411, ал. 3 ГПК, ведно с указания за възможността за подаване на възражение по чл. 414 ГПК и чл.

414а от ГПК.

ОТХВЪРЛЯ заявлението В ЧАСТТА, в която се претендира издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу Г. П. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ***, за следните суми: сумата от 539,05 лева, представляваща дължима неустойка съгласно договор за паричен заем № 621169/24.06.2020 г., сключен между длъжника и „С.К.“ АД, като същото е прехвърлено в полза на заявителя с договор за покупкопродажба на вземания (цесия) от 22.03.2024 г., на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО в отхвърлителната му част подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя, а в останалата част разпореждането не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

След влизане в сила на настоящото разпореждане в отхвърлителната му част делото да се докладва за даване указания на заявителя относно възможността му да предяви осъдителен иск за вземанията по отношение на които заявлението е отхвърлено, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3