Акт от 26.11.2020, Административен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 462 26.11.2020г. град Стара Загора

В И М

Е Т О Н А Н

А Р О

Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА при секретар Пенка Маринова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 460 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.

Образувано е по жалба на Д.М.Г. ***, против Заповед № 824 от 10.06.2020г., издадена от Кмета на Община Казанлък, с която на основание чл.57а, ал.3 във вр. с чл. 57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, на Д.М.Г. е разпоредено да премахне направеното покрито заграждение с размери в план 3.40м/ 5.80м с предназначение за „Гараж“, монтирано в северния край на улица-тупик, представляваща част от ПИ с идентификатор ***, общинска собственост, съгласно КККР на гр. Казанлък, находяща се между ПИ с ид.

*** от запад и ПИ с ид. *** от изток и север по КККР на гр. Казанлък.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за постановяването й при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; при неспазване на императивните изисквания за форма и съдържание на акта и в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че в заповедта не се съдържат релевантни мотиви, обосноваващи от фактическа страна упражненото административно правомощие по чл.57а от ЗУТ, както и че е налице противоречие между съдържащите се в заповедта фактически констатации, тяхната правна квалификация и разпореденото премахване в хипотезата на преместваем обект, поставен без необходимите документи по чл.56, ал.2 и ал.5 от ЗУТ. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата - Кмет на Община Казанлък, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че оспорената заповед, като постановена в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗУТ и при спазване на законово регламентираните процесуални правила, е правилна и законосъобразна.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

С вх. № 194-И-342-3 от 19.09.2019г. в Община

Казанлък е постъпила жалба от И.С. и М.С., като собственици на УПИ VIII – 6319, кв. 241, гр. Казанлък, относно незаконно строителство на гараж в съседния имот – УПИ ХII-8322, кв.241, гр. Казанлък. С писмо изх. № 194-И-342-3-1 от 17.10.2019г. на Заместник кмета на Община Казанлък, жалбоподателят в настоящото производство – Д.М.Г., е уведомен за образувано административно производство относно установяване законността на масивен гараж, намиращ се в северния край на улица-тупик с ид. *** по КККР на гр. Казанлък, през която се осъществява достъпа до поземлен имот с идентификатор ***, УПИ ХII-8322, кв.241 по ПУП на гр. Казанлък. На Д. Г. е предоставена възможност да представи доказателства за извършените строителни дейности на масивен гараж в улица – тупик – публична общинска собственост. В писмен отговор Д.Г. е заявил, че не е изграждал масивен гараж, като е налице метална конструкция, върху която е положена поликарбонатна плоскост, а отпред на металната конструкция е монтирана плъзгаща врата, осигуряваща подход към неговия имот. На 15.05.2020г. длъжностни лица от Дирекция „Устройство на територията и транспорт“ при Община Казанлък са извършили проверка на адрес гр. Казанлък, ***, във връзка с подадената от И.С. и М.С. жалба вх. № 194-И-342-3 от 19.09.2019г. относно незаконно строителство на гараж. За резултатите от проверката е съставен и подписан Констативен протокол от 15.05.2020г. Видно от констативната част на същия, длъжностните лица от общинска администрация Казанлък са установили, че достъпът до поземлен имот с идентификатор ***, за който е отреден УПИ ХII-8322, кв.241 по ПР на гр. Казанлък, се осъществява през улица-тупик с идентификатор *** – публична общинска собственост. При извършения оглед е констатирано направено покрито заграждение в северния край на улицата-тупик с ид. *** по КККР на гр. Казанлък, с размери в план 3.40м/ 5.80м, с площ от 19.72кв.м, с височина в най-високата си част 3.00м. Обособената част се ползва за „гараж“ от Д.Г.. Покривът е от метална конструкция, с едностранен наклон, покрита с поликарбонатни плоскости. От западна страна покривът се опира в масивна ограда на съседния поземлен имот с ид. *** по КККР на гр. Казанлък, собственост на М.С. и И.С.. От източна страна покривът се опира в масивната ограда на собствения имот на извършителя с идентификатор *** по КККР на гр. Казанлък, като отпред е монтирана плъзгаща врата. В Констативния протокол е посочено, че заграждението и покритието му са извършени от Д.М.Г., като заключението е, че обектът „гараж“, представляващ преместваем обект, е изпълнен без необходимите документи за поставяне, съгласно чл.56, ал.2 и ал.5 от ЗУТ.

На 20.05.2020г. е извършена нова проверка от същите длъжностни лица от общинска администрация Казанлък /инж. Х.Д.– ст. експерт в отдел ТИКС и инж. И.М. – гл. експерт в отдел ТИКС, на обект „гараж“, находящ се в северния край на улица-тупик с идентификатор *** по КККР на гр. Казанлък, представляващ публична общинска собственост, осигуряваща достъп до улица на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Казанлък, за която е отреден УПИ ХII-8322, кв.241 по ПР на гр. Казанлък – собственост на Д.М.Г.. За проверката е съставен Констативен акт № 5 от 20.05.2020г., съдържащ и окомерна скица на проверявания обект – гараж. Констативният акт възпроизвежда констатациите и заключението, обективирани в съставения Констативен протокол от 15.05.2020г.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед

№ 824 от 10.06.2020г., издадена от Кмета на Община Казанлък, на основание чл.57а, ал.3 във вр. с чл. 57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, на Д.М.Г. е разпоредено да премахне направеното покрито заграждение с размери в план 3.40м/ 5.80м с предназначение „гараж“, монтирано в северния край на улица-тупик, представляваща част от ПИ с идентификатор ***, общинска публична собственост, съгласно КККР на гр. Казанлък, находяща се между ПИ с ид. *** от запад и ПИ с ид. *** от изток и север по КККР на гр. Казанлък. От фактическа страна обжалваният административен акт се основава на констатациите, обективирани в Констативен акт № 5 от 20.05.2020г., а именно че при извършената проверка на място и по документи е установено, че в северния край на улица-тупик, представляваща част от ПИ с идентификатор *** – публична общинска собственост, съгласно КККР на гр. Казанлък, са извършени следните строително-монтажни работи: направено е покрито заграждение с размери в план 3.40м/5.80м, с площ от 19.72кв.м, с височина в най-високата си част 3.00м.

Покривът е от метална конструкция, с едностранен наклон в посока изток, покрита с поликарбонатни плоскости и положен улук от изток. От западна страна покривът се опира в масивна ограда на съседния поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Казанлък, собственост на М.З.С. и И.Г.С.. От източна страна покривът се опира в масивната ограда на собствения имот на Д.М.Г. с идентификатор *** по КККР на гр. Казанлък, като обособеното пространство от юг е преградено чрез монтирана ролетна гаражна врата. Така преградената и покрита площ, намираща се в северния край на улица-тупик пред южния вход на УПИ ХII-8322, кв.241 по ПР на гр. Казанлък, е изградена и се ползва от собственика на имота Д.Г. за „гараж“, като извършените строително монтажни работи са изпълнени без наличието на необходимите документи за поставяне съгласно чл.56, ал.2 и ал.5 от ЗУТ – одобрена от Главния архитект на общината схема за поставяне, одобрен инвестиционен проект, разрешение за поставяне и сключен договор за наем.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената заповед, както и извадка от действащия ПУП – ЗРП на кв.241, гр. Казанлък, извлечение от КККР на гр. Казанлък досежно имот с идентификатор *** и др.

Допусната, назначена и изпълнена е съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът възприема като компетентно, обективно и обосновано. Според заключението разпореденото за премахване с обжалваната заповед „покрито заграждение“ представлява заградено пространство в северната част на бетонов подход /с предназначение улица-тупик/ между УПИ ХII-8322 и УПИ VIII-6319, кв.241 по ПУП на гр. Казанлък, което покритото заграждение се ползва за гараж. Това покрито заграждение е образувано, както следва: от север – 2бр. ст. бетонови колони с размери 25см/25см и греда върху тях с монтирана метална двойна врата с размери 2.85м – широчина и 2.00м – височина; от юг – 2 бр. метални колони с височина 2.25м, метална подвижна ролетна врата с размери 3.00м – широчина и 2.25м – височина; от изток – 1бр. ст. бетонова колона 25/ 25см в северната част на тухлен зид, представляващ ограда с размери 5.70м – дължина, 0.25м – широчина и 2.40м – височина; от запад – 1бр. ст. бетонова колона с размери 25/25см в северната част, 1 бр. метална колона в южната част и съществуващ външен ограждащ тухлен зид на едноетажни сгради, построени на регулационната граница между УПИ VIII-6319 и бетоновия подход.

Така полученото покрито заграждение има покрив от метална конструкция с покритие поликарбонатни плоскости. Светлата височина на „покритото заграждение“ е 3м на запад и 2.40м на изток; широчина – 3.35м.; дължина – 5.70м и застроената площ – 19.10м, от която 12.73кв.м площ от УПИ ХII-8322 и 6.37кв.м – площ от бетоновия подход – улица – тупик, осигуряващ единствения достъп до УПИ ХII-8322 – собственост на Д.Г.. Стоманово бетонните колони и металните колони на „покритото заграждение“ са със ст. бетонови фундаменти в земята, като няма захващане към съседни строежи /сгради/. Носещата конструкция на разпореденото за премахване „покрито заграждение“ е изпълнена от: ст. бетонови колони и ст. бетонова греда /на север/; тухлен зид и метална греда /на изток/; метални колони и метална ферма /на юг/; ст. бетонова и метална колона и метална греда /на запад/, като върху тази носеща конструкция е монтиран покрив – с метална носеща конструкция /метални греди, две ферми и метални столици/ и с покритие от поликарбонатни плоскости. Ограждащите стени от изток и от запад са тухлени зидове; към 2бр. ст. бетонови колове е монтирана метална двойна врата от север, а към 2бр. метални колове е монтирана метална подвижна ролетна врата от юг. Съгласно заключението на СТЕ, не е възможно при отделянето на разпореденото за премахване с оспорената заповед „покрито заграждение“ от мястото, на което се намира, да бъде преместено в цялост в сегашния си вид в пространството без да загуби своята индивидуализация и ползване със същото или подобно предназначение на това, за което е използвано на мястото, на което е поставено /за гараж/. Могат да бъдат отделени и използвани със същото или с подобно предназначение на това, за което са използвани, само отделни елементи и строителни материали – металната двойна врата, металната подвижна ролетна врата, металната конструкция от покрива и поликарбонатните плоскости. Според изпълнилото експертизата вещо лице обектът, чието премахване е разпоредено, не е преместваем, а представлява строеж, като независимо че за изграждането му са използвани зидове на съществуващи сграда и масивна ограда, за допълнително изпълнените носещи елементи на обекта /гараж/ е било необходимо изработването на проект част „архитектурна“ и част „конструктивна“.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното: