Решение № 92 от 17.04.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Кюстендил, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Мая Др. Стойнева в присъствието на прокурора В. Ив. М. като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20231500500546 по описа за 2023 година

Делото е образувано по въззивни жалби с вх. № 10997/24.11.2023 г., подадена от Прокуратура на Република България, чрез *** прокурор при РП-Кюстендил, и с вх. № 11110/28.11.2023 г., подадена от Н. В. К., с ЕГН **********, с адрес в гр. Дупница, ул. „***“ № 12, чрез пълномощника му адв. Й. Г. от АК – Кюстендил, със служебен адрес гр.

Дупница, ул. „***“ № 3, насочени срещу Решение № 525 от 13.11.2023 г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д. № 1243/2023г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт Районен съд – Дупница е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Н. В. К. сума в размер на 3000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди: болки и страдания, изразяващи се в силен психо-емоционален стрес, загуба на самочувствие и накърняване на доброто му име в обществото, в резултат на незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, за което е било образувано ДП вх. № 1896/2021г. по описа на РП-Кюстендил, прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор от 28.10.2021 год., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство06.11.2021г., до окончателното изплащане на обезщетението, като за разликата над сумата от 3000.00 лева, до претендирания размер обезщетение за неимуществени вреди от 15 000.00 лева, е отхвърлил иска като неоснователен; осъдил е Прокуратурата на Република България да заплати на Н. В. К. сумата от 10.00 лева, представляваща направените по делото разноски за внесена държавна такса, както и да заплати на адв. Й. Г. от АК-Кюстендил възнаграждение в размер на 600.00 лева, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за мин. размери на адвокатски възнаграждения.

1

С въззивната жалба на Прокуратурата на Република България първоинстанционното решение се обжалва с доводи за неговата неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът твърди, че предприетите от страна на прокуратурата действия са били законосъобразни, доколкото същите са законово определени в НПК. Сочи се, че ищецът бил привлечен като обвиняем и му е повдигнато обвинение при наличие на доказателства за виновността му в извършване на процесното престъпление, като наказателното преследване срещу него е протекло изцяло в сроковете по чл. 234 НПК.

Уточнява се, че К. единствено е бил задържан за срок от 72 часа, но спрямо него не е била взимана никаква мярка за неотклонение, а впоследствие досъдебното производство било прекратено от наблюдаващия прокурор.Счита за недоказани твърденията на ищеца за настъпили спрямо него отрицателни последици в емоционален и здравословен план, изразяващи се в страх за бъдещето, влошени отношения с приятели и колеги, отдръпване от приятели, влошено здравословно и психично състояние, както и за съществуваща причинноследствена връзка между тях и дейността на Прокуратурата на РБ. Допълва се, че обвинението не било публично разгласявано от страна на органите на Прокуратурата.

Възразява се срещу размера на присъденото обезщетение като завишен и несъответен на действително претърпените вреди, респ. твърди се, че решаващият състав е постановил съдебния акт в нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Прави се искане за отмяна на решението и отхвърляне изцяло на исковата претенция.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Н.

В. К. чрез пълномощника адв. Й. Г. от АК – Кюстендил, в който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба. Поддържа се, че определеният размер на обезщетение е силно занижен и несъответстващ на действително претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36 от ЗАдв.

Въззивникът Н. К. обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, като счита определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди за силно занижено, несъобразено с претърпените от него неимуществени вреди и несправедливо.

Възразява, считайки ги за неправилни, срещу изводите на решаващия състав, че продължителността на воденото наказателно производство е кратка, поради което и ищецът търпял вреди за кратко време. Подчертава, че и към настоящия момент продължава да търпи вреди от преживяното, като развалил успеха си в следването и продължавал да е затворен в себе си и със загубено самочувствие.

Иска се изменение на първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на предявения иск за неимуществени вреди до пълния претендиран размер. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36 от ЗАдв.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна Прокуратура на Република България.

ОС – Кюстендил, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Предявеният за разглеждане иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Въззивният съд е приел жалбите за редовни и допустими, подадени от надлежни страни в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като ги е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание. При констатираната допустимост на жалбите, съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и съответно допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

В развилото се производство районният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността на Държавата по реда на ЗОДОВ в хипотезата на прекратяване на наказателно производство спрямо ищеца, намирайки за осъществен целия фактически състав на твърдения деликт. За да постанови обжалваното решение, 2 първоинстанционният съд е приел, че по делото е проведено от страна на ищеца доказване на твърдението, че същият е претърпял неимуществени вреди, макар и не в поддържания в исковата молба обем. ДнРС е определил обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на 3 000 лева, приемайки за доказано в развилото се пред него производство, че ищецът е търпял комплекс от негативни емоции и неприятни изживявания.

При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди районният съд е отчел възрастта на обвиняемия и чистото му съдебно минало. Взел е предвид, че при повдигнато обвинение в извършване на престъпление, лицето се е чувствало унизено, притеснено и несигурно; накърнено е било социалното му общуване – изпитвал е неудобство и срам от обстоятелството, че може да бъде накърнена репутацията му сред неговите състуденти и преподаватели в университета, в който учи, като се е влошил успехът му там, Н.К. е стеснил силно кръга на социалните си контакти; притеснявал се е повдигнатото му обвинение по какъв начин ще се отрази върху мнението на обществото за него и на бъдещата му кариера като юрист, като съдът се е базирал на гласните доказателства, респ. преценено е като недоказано твърдението на ищеца за влошено здравословно състояние.

Съобразена е продължителността на воденото досъдебно производство, продължило в рамките на предвидените в НПК разумни процесуални срокове с оглед фактическата и правна сложност на делото: по[1]малко от пет месеца, броя и вида на извършени процесуално-следствени действия с участието на ищеца, както и че ДП е прекратено и не е внесен в съда обвинителен акт , а също, че спрямо същия не са взимани мерки за неотклонение или други мерки за процесуална принуда, но е бил задържан с полицейска заповед за срок от 24 часа, а в последствие наблюдаващият прокурор е издал постановление за задържане за срок от 72 часа.

Ето защо, мотивирайки съдебния си акт, съдът взема предвид продължителността на упражнената спрямо ищеца наказателна принуда, приемайки, че същата попада в рамките на разумния срок по чл.6 от Конвенцията за защита правата на човека.В случая са обсъдени и други релевантни към предмета на спора обстоятелства, а именно, че спрямо ищеца не е била взета мярка за неотклонение, както и други мерки за процесуална принуда, като се приема за неустановено по делото, че воденото спрямо ищеца наказателно преследване се отразило на неговото психическо и здравословно състояние в такава степен, която да надвишава нормалните изживявания, породени от досег на лице с правосъдието.

ДнРС е аргументирал виждането си за недоказаност на исковата претенция за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди за сумата над присъдения с решението размер от 3 000 лева до пълния претендиран такъв от 15 000 лева с недоказаност на конкретни и особени силни отрицателни изживявания, които да са в пряка и непосредствена връзка с незаконното обвинение и които да обосноват присъждане на обезщетение в целия претендиран размер.

Въззивният съд, приемайки за правилни изводите на първоинстанционния съд, с оглед на възраженията, обективирани във въззивните жалби, следва да допълни:

Основателността на предявения иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/ лицето да бъде оправдано по така повдигнатото обвинение или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано 3/ да е претърпял вреда /вреди/ и 4/ между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните последици /вредите/ да е налице причинно-следствена връзка.

3

Елементите от горепосочения фактически състав трябва да се установят при условията на пълно и главно доказване от ищеца - чл.154, ал.1 ГПК.

В разглеждания случай от приетите от първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства се установява, а и това обстоятелство не е спорно, че на ищеца е било повдигнато обвинение за това, че на 03.06.2021г.около 10ч в гр.Дупница, в района на ПГ „Христо Ботев“ се е заканил на *** от гр.Дупница с престъпление против неговата личност – убийство, като изрекъл думите“Ще те убия“ и тази закана е възбудила у Недев основателен страх за осъществяването й – престъпление по чл. 144,ал.3 във вр.с ал.1 НК.

Досъдебното производство /ДП/ № 243/2021г.по описа на РП-Кюстендил (пр.пр.

№1896/2021г. на РП – Кюстендил) е образувано на 03.06.2021г., като на 21.10.2021 г. е приключило със заключително мнение на органа по разследването за прекратяване на наказателното производство в хипотезата на чл.24,ал.1,т.1 от НПК; респ.не се спори, че досъдебното производство е прекратено.Първоначално Н. К. е задържан за срок от 24ч, считано от 10,30ч на 03.06.2021г.със Заповед №72/03.06.2021г.на осн.чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР, като с постановление по преписка вх.№1896/21г.на РП-Кюстендил ТО-Дупница е постановено задържането му под стража за срок от 72ч на осн.чл.199,ал.1 и чл.64,ал.2 от НПК и е посочена необходимост спрямо него да се иска от съда вземане на мярка “задържане под стража“. Представени са и протоколи от съдебни заседания по ЧНД №577/2021г.по описа на РС – Дупница ( от 04.06.2021г.) и по ВЧНД №299/2021г.на ОС – Кюстендил (от 09.06.2021г.), от които е видно, че е оставено без уважение искането на РПКюстендил , ТО – Дупница, за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо ищеца Н. К. за горепосоченото обвинение. За всестранно и обективно изясняване на предмета на спора районният съд е събрал гласни доказателства , установяващи описаните обстоятелства, касаещи причинени неимуществени вреди на ищеца в резултат на соченото ДП.