Определение № 741 от 21.05.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 741 гр. Велико Търново, 21.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева като разгледа докладваното от Силвия Пантелеева Въззивно частно гражданско дело № 20264100500442 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба с вх. № 8950/21.04.2026 г. и вх. № 8951/21.04.2026 г. /двете с идентично съдържание/ от М. Р. против Определение № 739/09.04.2026 г. по гр.д. № 1087/2026 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното определение е отхвърлена молбата на М. Г. Р. за допускане на обезпечение на предявен иск чрез спиране изпълнението на решенията на ОС на ЕС в гр. В. Т.., ул. „П..“ № .. от 26.03.2026 г. по реда на чл. 40, ал. 3 ЗУЕС.

В жалбата се заема становище за неоснователност на обжалваното определение и моли същото да бъде отменено. Оспорва изводите на съда за нередовност на исковата молба, като се позовава на съдебна практика, според която за редовност на исковата молба достатъчно е да се посочат имената и адресите за призоваване на председателя на управителния съвет или на упълномощено от него лице, като не е необходимо да се посочват имената и адресите на всички етажни собственици, нито те да бъдат конституирани.

Счита за необоснован извода на съда, че представените доказателства не обосновават вероятна основателност на предявения иск. Посочва, че липсата на предпоставки за свикване на ОС по чл. 12, ал. 2 и ал. 4 ЗУЕС се установяват от представени към исковата молба справка от ел. поща на ЕС, както и от чата на групата „П.. 7г“ във Вайбър. Сочи, че от тези доказателства се установява, че няма писмено искане от собствениците с 20% ид.ч., отправено до управителя на ЕС съгласно чл. 12, ал. 3 ЗУЕС. Освен това, от поканата не ставало ясно за кой от всички входове, намиращи се на ул. „П..“ № 7 се отправя, доколкото всеки от тях представлява самостоятелна ЕС. Посочва, че в тази връзка не е индивидуализирано и мястото на провеждане на събранието и в кой вход ще се състои. Счита, че в протокола не са посочени собствениците, 1 които са представлявани от пълномощник, кои са се явили лично, нито с какви ид.ч. са гласували определени лица, присъствали на събранието. Посочва, че за Иво Радославов е посочено, че участва чрез телефонна връзка, а същевременно в протокола има положен подпис, удостоверяващ лично присъствие. Намира обжалваното определение за неправилно, като моли същото да бъде отменено, като се допусне обезпечение на предявения иск чрез спиране действието на обжалваните решения.

На основание чл. 396, ал. 2, изр. второ ГПК, препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и след преценка на доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивният срок по чл. 396, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена по следните съображения:

Първоинстанционният съд е приел, че молбата за налагане на обезпечение е допустима - подадена е пред надлежен съд и от легитимирано лице, но неоснователна. Съдът е посочил, че исковата молба е нередовна, което препятства допускане на обезпечение, като същевременно предявеният иск не е подкрепен с достатъчно убедителни доказателства за неговата вероятна основателност и не се установява, че за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по евентуално положителното в негова полза решение.

На основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание, като подаването на молбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът не постанови друго. Съгласно т. 3 от ТР № 5/24.06.2016. по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГК на ВКС, молбата за спиране изпълнението на решение на общото събрание на етажна собственост /чл. 40, ал. 3 ЗУЕС/ подлежи на разглеждане по реда на обезпечителното производство. Според разясненията, дадени с посоченото тълкувателн решение, по своята цел искането за спиране на изпълнението по чл. 40, ал. 3 ЗУЕС защитава легитимния интерес на молителя да не претърпи материалноправно незаконосъобразно принудително изпълнение или да не се приема за настъпило правното състояние, следващо от решението на общото събрание. По своя характер спирането на изпълнението на решение на общото събрание на етажна собственост по реда на чл. 40, ал. 3 ЗУЕС е вид обезпечителна мярка, предвидена в чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК предл. последно ГПК, която се предприема, за да се ограничат евентуалните вреди, които биха настъпили от изпълнението му, докато трае исковият процес. Доколкото в чл.

40, ал. 3 ЗУЕС законодателят не е посочил при какви предпоставки се допуска спирането, то приложение намират общите предпоставки за допускане на 2 обезпечение по реда на ГПК.

За да бъде допуснато обезпечение на предявен или бъдещ иск, следва да са налице следните кумулативни предпоставки: искът да е процесуално допустим, същият да е вероятно основателен според представените доказателства или да бъде представена гаранция съгласно двете алтернативи на чл. 391, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, да се установи наличието на обезпечителна нужда, както и предложената обезпечителна мярка да съответства на обезпечителната нужда. На първо място, за да се допусне обезпечение е необходимо предявените искове да са допустими. Макар това изискване да не е изрично посочено в закона, то е безспорно, тъй като за да се прецени дали предявеният иск е вероятно основателен, на първо място съдът следва да съобрази дали той е допустим, вкл. дали исковата молба отговаря на чл. 127 и чл. 128 ГПК. В случая към момента на постановяване на обжалваното определение, исковата молба е била оставена без движение от първоинстанционния съд поради констатирани нередовности, като са дадени указания за тяхното отстраняване. Видно от материалите по електронното дело, към настоящия момент нередовностите са отстрани от ищеца, поради което в тази връзка липсва пречка за допускане на исканото обезпечение.

Въззивният съд приема, че в случая не е налице легитимен интерес у молителя от допускане на исканото обезпечение, тъй като не се установява, че същият би претърпял евентуални вреди от изпълнение на оспорените решения, чието спиране се претендира, съответно не се установява наличие на обезпечителна нужда във връзка с оспорените решения. В процесния случай ищецът по предявения иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС претендира постановяване спиране на изпълнението като обезпечителна мярка по реда на чл. 40, ал. 3 ЗУЕС на решенията, взети на проведеното на 26.03.2026 г. общо събрание на етажната собственост на жилищна сграда с административен адрес: гр. В. Т.., ул. „П..“ № .., а именно: „Решение №1 – Всички собственици от ЕС да имат достъп до общото помещение на партера и ключ; Решение № 2 - да се направи изолация и боя на тавана на общото помещение за сметка на собствениците на апартамент № 4; Решение № 3 – да се огледа покрива за течове и да се съберат оферти за ремонт, които да се представят на следващото събрание“.

Оспорените решения, приети от ОС на ЕС, проведено на 26.03.2026 г., са с цел охрана интересите на етажните собственици. В случая нито се твърди, нито се установява от решенията да е възможно настъпване на имуществени или други вреди, които биха настъпили в правната сфера на ищеца.

Оспорените решения касаят осигуряването на достъп, извършване на текущ ремонт на общо помещение и предприемане на действия по отстраняване на възникнали течове, които застрашават обектите в етажната собственост. С оглед изложеното, не само не се установява решенията да са във вреда на ищеца или на етажната собственост, но и са насочени към предотвратяване настъпването на по-сериозни вреди. Освен това, с оспорените решения е прието единствено да се направи оглед на покрива и евентуално да се съберат 3 оферти за извършване на ремонт. В случая не са определени параметри и условия, при които да се извършват евентуални ремонтни дейности, нито е избран конкретен изпълнител или цена, която следва да бъде заплатена. По отношение на решението за постановяване на изолация и боя на тавана на общото помещение е прието, че същите следва да са за сметка на собственика на определен обект, поради което и те също не обосноват евентуални вреди за ищеца. Такива не се твърди да са възможни и във връзка с Решение № 1, което касае осигуряване на достъп и ключ на всички собственици до общото помещение. В заключение, твърдените от ищеца евентуални имуществени вреди от изпълнението на обжалваните решения, които биха настъпили в правната му сфера, са предполагаеми и евентуалното им настъпване не е пряка и непосредствена последица от взетите решения, поради което и не могат да обосноват наличие на обезпечителна нужда.

На следващо място, съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че от представените към исковата молба доказателства не се установява вероятна основателност на предявения иск. Предвид висящността на спора, съдът намира, че не следва да се излагат подробни мотиви по отношение на вероятната основателност на иска, но както е прието и в обжалваното определение, исковата претенция се основава на отрицателни твърдения и правни доводи, които към момента се явяват недостатъчни за обосноваване извод за вероятна основателност.

С оглед на гореизложеното, въззивният съд намира подадената въззивна частна жалба за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Великотърновският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 739/09.04.2026 г. по гр.д. № 1087/2026 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4