Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 427 от 17.12.2021, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 6036/2021
Вид
Решение № 427
Подписан
17.12.2021
Състав
Ивайло Юлианов Колев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 11, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 13, ал. 2, т. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 13, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 15, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 16, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 21, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 1, т. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 8 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие

РЕШЕНИЕ

№ 427 гр. Перник, 16.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20211720106036 по описа за 2021 година

Образувано е по молба с правно основание чл. 8 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/, подадена от Б. Г. КР. в лично качество с искане за издаване на заповед за защита против съпругата му и майка на децата му СТ. Т. В., поради осъществен от нея акт на домашно насилие на 02.12.2021 г.

В молбата се посочва, че на посочената дата около 20,00 часа ответницата отправила заплахи за живота и здравето на молителя, като му заявила, че ще запали общата им къща и автомобилите им. През нощта молителят останал да спи при сина му – ******, живеещ в същата къща, но в друг вход, тъй като се страхувал да се прибере, за да не изпълни ответницата своите закани за здравето и живота му. Посочва се, че освен отправянето на заплахи за живота му, С.В. счупила дистанционното на телевизора и прибрала мобилния му телефон. Заканите, че ще запали молителя, били отправени в присъствието на пълнолетния им син Марио, съпругата му и малолетните им внуци. Поддържа се, че психическият тормоз е системен, като напоследък ответницата била изключително агресивна и нерядко се държи неадекватно.

С определение на съда от 03.12.2021 г. молбата за налагане на мерки за незабавна защита е уважена.

В съдебно заседание молителят поддържа молбата по вече изложените съображения.

Ответникът оспорва фактическите твърдения , изложени в молбата за защита от домашното насилие като моли съда да я остави без уважение. Представя своята гледна точка за раздора в отношенията между страните като отрича осъществяване на психическо и физическо насилие.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд Перник е сезиран с молба с правно основание чл. 8 ЗЗДН, която 1 съдът намира за процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, насочена към постановяване на мерки за защита по чл. 5 ЗЗДН срещу лице по чл. 3 ЗЗДН, с изложени твърдения за осъществен акт насилие спрямо пострадалия, съдържаща данни за връзката му с извършителя, с приложена декларация по чл. 9, ал.

3 ЗЗДН, подписана от молителя. Молбата е подадена в преклузивния срок по чл. 10, ал.

1 ЗЗДН, с оглед описаните конкретни актове на домашно насилие с посочената последна дата на осъществяването им 02.12.2021 г.

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН като домашно насилие се определя всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Уважаването на процесното искане за защита е обусловено от установяване наличието на твърдяната родствена връзка със сочения извършител на акта, както и от наличието на осъществен от ответника акт на насилие като конкретно предприети от него действия, свързани с посегателство върху молителя.

По делото не е спорно, че молителят е съпруг на ответника, следователно между страните съществува сочената в молбата връзка, представляваща първото основание за разглеждане на искането за защита, отправено от молителя.

Спорно е процесните събития да са се осъществили на 02.12.2021 г.

(включително се отрича посегателство изобщо да е осъществявано) като в застъпените от страните тези, излагат диаметрални твърдения относно събитията и фактическа обстановка.

В подкрепа на тезата на молителя е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

По делото са събрани и устни доказателства от св. ******** – снаха на страните.

В декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН молителят е изложил факти, идентични с изложеното в молбата, като систематично описва развоя на събитията.

Св. ****** е заявила, че е очевидец на конкретните събития. Същата пресъздава в детайли развоя на разпрата възникнала на 02.12.2021 г. между страните, причината за нея и конкретните обстоятелства, съвпадащи с изложеното в молбата.

При така изложената фактическа обстановка съдът прецени данните, внесени в процеса с представената и подписана от молителя под страх от наказателна отговорност декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т.

3 ЗЗДН последната представлява доказателствено средство и е допустимо, при липса на други доказателства, заповед за защита да се издаде само въз основа на нея – арг. чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. В настоящата хипотеза, в декларацията си молителят е изложил факти, идентични с изложеното в молбата, като описва развоя на събитията, осъществени на 02.12.2021 г. Тези данни се подкрепят от показанията на разпитания по делото свидетел, който макар и да е сред лицата по чл. 172 ГПК, неговите показания се характеризират с изчерпателност и същите пряко кореспондират в представената по делото декларация. Съдът изцяло кредитира показанията на този свидетел и независимо от близката родствена връзка (и с двете страни), като приема, че единствената заинтересованост, ако тя съществува, предвид конкретния предмет на спора, за свидетелят би била запазване здравето (физическо и психическо) на своя свекър.

Защитната теза на ответника се изразява в оспорване на фактическите твърдения на молителя като се концентрира в причините за спора, но доказателства в тази насока страната не е ангажирала.

По тези съображения съдът приема, че подадената молба за защита от домашно 2 насилие е основателна и следва да се уважи. Доказването на осъществен акт на домашно насилие обуславя необходимостта от постановяване на мерки за защита по см. на чл. 5 ЗЗДН, съобразени с реализираното от ответника поведение и имащи превантивен ефект спрямо извършителя на насилието, респ. представляващи защита на пострадалото лице срещу бъдеща агресия.

Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЗДН със заповедта за защита съдът налага една или повече мерки за защита, което води до извод, че последният не е обвързан от искането на страните, както и от вече определените мерки с предходно издадената заповед за незабавна защита. Независимо от този извод, съдът приема, че определената вече привременна мярка за незабавна защита в най – пълна степен би защитила здравето на молителя от последващи посегателства, доколкото от данните по делото се установи, че са налице и предходни такива, но доколкото стоят извън предмета на това производство същите не са коментирани.

В настоящия случай, при съобразяване с вида на извършения акт насилие – касае се за психическо насилие, характера и начина на осъществяването им, съдът намира, че на ответника следва да бъдат наложени кумулативно мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН – да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя, по т. 2 отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда и по т. 3 ЗЗДН – забрана на да приближава жилището му и местата му за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 м.

Съдът счита, че с определените мерки за закрила ответникът би осъзнал проявеното правно и морално недопустимо поведение, като би му се попречило да извърши спрямо пострадалия нов акт на насилие и за същия се създаде допълнителна гаранция за защита от такова бъдещо поведение.

В разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН е предвидено, че мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от закона се налагат за срок от три до осемнадесет месеца. Съдът, при съобразяване с фактическите отношения между страните, доказателствата за физическото, психическото и емоционалното състояние на молителя, липсата на данни по делото за продължаващо такова поведение от ответника, краткият срок през който тази забрана е действала от постановяването с издадената по делото заповед за незабавна защита, както и че ответникът претендира права на съсобственост в имота, поради което не следва да бъде ограничавани и правото му на собственост неоправдано дълго, намира че тази мярка следва да бъде определена за срок от ш е с т месеца, считано от постановяване на съдебното решение и издаване на заповедта за защита, през които за ответника ще съществува процесната забрана и който би му оказал необходимото превантивно въздействие.

С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 5, ал. 4 ЗЗДН задължение на съда при уважаване на молбата за защита да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в границите от 200 лв. до 1 000 лв., съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати такава в размер от 200 лв., платима в полза на държавата. За горния си извод съдът изхожда от конкретно проявеното поведение от ответника – ясно изразена агресия, непровокирана от пострадалото лице, но кореняща се в наличието на лични спорове, свързани с другия им син.

Всичко изложено обосновава извод за постановяване на решение, с което спрямо молителя да бъдат наложени мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗЗДН, заради осъществения акт на физическо насилие от ответника и на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, съдържаща и предупреждение към извършителя за последиците от неизпълнението по чл. 21, ал. 3 от закона, а именно, че полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на Прокуратурата.

3

По разноските:

При този изход на делото – основателност на молбата за защита и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Перник държавна такса за производството в размер на сумата от 25,00 лева, определен в съответствие със задължителните за съда разяснения, дадени в т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.

Страните не са претендирали разноски и съдът не дължи произнасяне.

В светлината на гореизложеното и на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН, съдът РЕШИ:

НАЛАГА МЕРКИ ЗА НЕЗАБАВНА ЗАЩИТА на Б. Г. КР., ЕГН **********, гр. Перник, кв. ****** срещу СТ. Т. В., ******, с адрес гр. Перник, кв. ******, за осъществен на 02.12.2021 г. по отношение на молителя Б. Г. КР. акт на домашно насилие като:

ЗАДЪЛЖАВА СТ. Т. В. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Б. Г. КР.;

ЗАБРАНЯВА на СТ. Т. В. да приближава Б. Г. КР., жилището находящо се гр.

Перник, кв. ******, както и местата му за социални контакти и отдих, на разстояние по-малко от 100 /сто/ метра за срок от шест месеца, считано от постановяване на решението и издаване на заповедта за защита..

УКАЗВА на СТ. Т. В., че при неизпълнение на Заповедта, полицейският орган, констатирал нарушението, незабавно задържа нарушителя и уведомява органите на Прокуратурата.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, съдържаща предупреждението за последиците от неизпълнението ѝ по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.

ОСЪЖДА СТ. Т. В. на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, да заплати в полза на държавата глоба в размер на сумата от 200,00 лева и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН по сметка на Районен съд – Перник сумата от 25,00 лева, представляваща държавна такса, дължима по делото.

РЕШЕНИЕТО и ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежат на НЕЗАБАВНО

ИЗПЪЛНЕНИЕ.

Решението може да се обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник в седемдневен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

4