Решение № 650 от 17.07.2019, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Гражданско дело 4633/2018
- Вид
- Решение № 650
- Подписан
- 17.07.2019
- В сила
- 16.08.2019
- Състав
- КАЛИНА ХРИСТОВА ХРИСТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е
Ш Е Н И Е № ..... гр. Враца, 17.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
– гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА при участието на секретаря Наталия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Христова гр. д. № 4633 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
9 и чл. 10а, ал. 1 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба и уточнителни молби вх. № 17569/30.11.2018 г. и вх. № 172/07.01.2019 г., депозирани от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Д.А., против И.А.К., с която са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 600 лева – главница, представляваща непогасено задължение по сключен с „Аксес Файнанс” ООД Договор за кредит „Бяла карта“ № 479832 от 14.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 14.06.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 46,10 лева, представляваща възнаградителна лихва върху главницата за периода от 27.09.2016 г. до 06.10.2017 г., сумата от 120 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, сумата от 197,50 лева - разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, за които суми е издадена Заповед № 1692/18.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2708/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав.
С влязло в сила определение № 73 от 09.01.2019 г. на основание чл. 232 ГПК производството по делото е частично прекратено, в частта, с която се иска признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 35,50 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 07.10.2017 г. до 31.05.2018 г., както и е обезсилена издадената заповед за изпълнение в посочената част.
В исковата и в уточнителни молби вх. №
17569/30.11.2018 г. и вх. № 172/07.01.2019 г. се твърди, че въз основа на Договор за кредит „Бяла карта“ № 479832/14.09.2016 г., сключен между ответниа и „Аксес Файнанс“ ООД, последното дружество в качеството му на заемател предоставил на И.К. револвиращ кредит в максимален размер на 600 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access
Finance/iCard/Visа. Сочи се, че с подписване на договора заемателят „Аксес Файнанс“ ООД предоставил на ответника платежен инструмент – кредитна карта, издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД, ведно със запечатан плик с ПИН код за ползване на картата. Към договора е подписано и Приложение № 2 – Условия за ползване на международна платежна карта Access Finance/iCard/Visа и Тарифа за дължимите такси за ползването й. Заявява се, че ответникът е усвоил сумата от 600 лева, като дължимата към момента сума е в размер на 600 лева. Сочи се, че върху усвоения кредитен лимит се дължи възнаградителна лихва в общ размер на 46,10 лева, начислена при уговорения дневен лихвен процент от 0,12% за периода от 27.09.2016 г. – датата на първата транзакция по кредитната карта до 06.10.2017 г. – датата на настъпване на предсрочната изискуемост. Сочи се, че в договора е уговорено още, че в случай че кредитополучателят не погаси текущото си задължение на падежа, същият следва в срок от 3 дни след падежа да предостави на кредитора обезпечение чрез поръчителство, за което между кредитодателя и поръчителя се подписва договор за поръчителство със срок от 30 дни. Сочи се, че задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква за длъжника при всеки отделен случай на забава в плащането на текущо задължение на падеж, като при неизпълнение на това задължение, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница. Тази неустойка се начислява за всяко отделно неизпълнение от шесто число на месеца до пето число на следващия месец. В случая на ответника е начислена неустойка в общ размер на 120 лева за периода от 07.03.2017 г. до 06.10.2017 г. Съгласно разпоредбите на процесния договор, ако не погаси текущото си задължение на падежа, кредитополучателят трябва да заплати и 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му. При забава в това плащане, кредитополучателят дължи разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лева за всеки ден до заплащане на сумите, както и такса в размер на 120,00 лева, включваща разходите на кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя. С оглед предходното, на ответника са начислени разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението в общ размер на 197,50 лева, както следва: по 2,50 лева на ден за периода от 06.09.2017 г. до 06.10.2017 г. или общо 77,50 лева, както и еднократна такса от 120,00 лева, начислена на 06.11.2017 г. Твърди се, че на ответника били изпращани СМС-и за просроченото задължение на посочения от него телефонен номер. Поддържа се, че поради трайната забава на ответника цялото задължение е станало предсрочно изискуемо на 06.10.2017 г., като ответникът не е заплатил определения в договора минимум от 15% от кредитния лимит от 600 лева в рамките на два последователни месеца. Последната вноска от ответника е в размер на 90 лева от 08.08.2017 г., задълженията с падеж от 02.09.2017 г. и 02.10.2017 г. не са платени. Заявява се, че съгласно чл. 21 от договора, в случай че кредитополучателят изпадне в забава на което и да е парично задължение с повече от 10 дни или не е заплатил минимум 15% от кредитния лимит по картата в рамките на два последователни месеца, кредитодателят има право да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Двата последователни месеца, в които ответницата не е правила плащания за м. септември и м. октомври 2017 г., поради което предсрочната изискуемост е настъпила на 06.10.2017 г.
В исковата молба се твърди още, че по силата на Приложение № 1 от 11.04.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични вземания от 11.11.2016 г., „Аксес Файнанс“ ООД е прехвърлило вземанията си към ответника К. на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Сочи се, че по депозирано от ищеца заявление е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, която е връчена на длъжника при условията на 47 ГПК – чрез залепване на уведомления, което обуславя правния му интерес от водене на настоящото производство.
Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато, че ответникът И.К. дължи на ищцовото дружество следните суми: 600 лева – главница, представляваща непогасено задължение по сключен с „Аксес Файнанс” ООД Договор за кредит „Бяла карта“ № 479832 от 14.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 14.06.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 46,10 лева, представляваща възнаградителна лихва върху главницата за периода от 27.09.2016 г. до 06.10.2017 г., сумата от 120 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, сумата от 197,50 лева - разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, за които суми е издадена Заповед № 1692/18.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2708/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав. Претендира се присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника К. чрез назначения му особен представител адв. М.Л., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Сочи, че ищецът не е установил, че ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия – нито е представено пълномощно от цедента в полза на цесионера да уведоми длъжниците, нито са представени доказателства да са правени опити такова уведомление да бъде връчено на ответника. Счита, че връчването на особен представител не следва да се приравнява нито на връчване на самия ответник, нито на връчване на упълномощен адвокат, поради което връчването на уведомлението за цесия с преписа от исковата молба не е надлежно връчване на ответника. Оспорва размера на главницата от 600 лева, като заявява, че ищецът не е доказал реалното й предоставяне от заемодателя на заемателя. На следващо място заявява, че по делото липсват доказателства, че преди образуване на заповедното производство кредиторът е упражнил надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и че е уведомил надлежно длъжника за това. Счита, че с извършените от ответника частични плащания съгласно справката по договора за кредит е погасил изцяло дължимата главница. Заявява възражение за нищожност на уговорената неустойка като противоречаща на закона и на добрите нрави. Изложени са подробни съображения в подкрепа на доводите, че същата излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Оспорва иска за възнаградителна лихва, като сочи, че с извършените от ответника частични плащания съгласно справката по договора за кредит същата е изцяло погасена.
Заявява възражение за нищожност и на клаузата за заплащане на разходи за извънсъдебно събиране на вземането, които по съществото си представляват неустойка за забава и очевидно се цели заобикаляне на закона – чл. 33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, свързани със забавата на длъжника. Не са представени доказателства заемодателят действително да е извършил тези разходи.
Иска се постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
С Определение
№ 1419/12.06.2019 г. по делото е конституирано трето лице помагач на страната на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,което заявява становище за основателност на предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 2708/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, се установява, че по депозирано от ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против И.А.К., ЕГН **********, е издадена Заповед № 1692/18.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 600 лева /шестстотин лева/ – главница, представляваща непогасено задължение по сключен с „Аксес Файнанс” ООД Договор за кредит „Бяла карта“ № 479832 от 14.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 14.06.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 46,10 лева /четиридесет и шест лева и десет стотинки/, представляваща възнаградителна лихва върху главницата за периода от 27.09.2016 г. до 06.10.2017 г., сумата от 120 лева /сто и двадесет лева/ – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, сумата от 197,50 лева /сто деветдесет и седем лева и петдесет стотинки/ - разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, сумата от 35,50 лева /тридесет и пет лева и петдесет стотинки/ – лихва за забава върху главницата за периода от 07.10.2017 г. до 31.05.2018 г., както и сумата от 25 лева /двадесет и пет лева/, представляваща разноски в производството за държавна такса и 50 лева /петдесет лева/ – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК – чрез залепване на уведомление и с Разпореждане № 6674/10.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2708/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. По подадена от заявителя искова молба е образувано настоящото гр. д. № 4633/2018 г.
Разпечатката съдържа 25 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3508e74f-cf9e-4149-a41a-511fd5d5878f