Решение № 119 от 08.04.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Пазарджик, 06.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Ани Харизанова Въззивно гражданско дело № 20245200500109 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №392 от 16.11.2023г, постановено по гр.д.№879/2022г по описа на Районен съд-В. е осъден Г. А. Б. с ЕГН ********** от град В. , ул.“Г. К.“№39 да заплати на М. Р. Ф. с ЕГН ********** от село Д. , община В., ул.“Т.“№5 на основание чл.31, ал.2 от ЗС сумата от 900лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на ½ ид.части от промишлена сграда- дърводелски цех с идентификатор *** с площ от 191 кв.м., находяща се в местността „Реповица“, Драгиновско шосе по КККР , одобрени със Заповед №РР-18-1214 от 06.06.2018г. на изпълнителния директор на АГКК за периода от 01.02.2022г. до 30.04.2022г. и на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 50.50лв., представляваща лихва за забава за периода от 07.02.2022г до 25.09.2022г. На основание чл.78, ал.1 от ГПК е осъден Г. А. Б. да заплати на М. Р. Ф. сумата от 755лв. разноски по делото.

Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Г. А. Б., чрез пълномощника му адв. Ч. Ч., с която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт . Твърди се, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като решаващите изводи на районния съд не се основават на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказатества. Твърди се, че неправилността на решението се дължи и на неправилно приложение на материално правната норма на чл.31, ал.2 от ЗС, тъй като ищецът не бил доказал осъществяването на следния фактически състав: съсобственост върху вещта, 1 ползването на цялата обща вещ само от ответника за задоволяване на негови лични нужди , а именно ползване на промишлена сграда-дърводелски цех с идентификатор *** с площ от 191 кв.м. и отправянето на писмена покана за заплащане на обезщетение, получена от ответника като целта на тази покана е ползващият лично вещта съсобственик да бъде уведомен за желанието на другия съсобственик да ползва имота, а не за желанието му да получи обезщетение. Според жалбоподателя поканата не поражда автоматично задължение за заплащане на обезщетение, защото лишеният от ползването следва да уведоми лично служещия си с общата вещ за намерението си да се ползва от нея. Сочи се в жалбата, че между страните не е имало спор по отношение на наличието на съсобственост между страните по отношение на процесната вещ , както и досежно правата на всеки от тях по отношение на тази вещ, които са по ½ ид.части. Спорен по делото е въпроса за личното ползване от страна на ответника на целия имот и как посредством така установената фактическа власт се препятства на другия съсобственик да ползва вещта, съобразно предназначението и. Твърди се,че не било установено по делото през исковия период общата вещ да е била ползвана само от жалбоподателя/ ответник/. Тази връзка се сочат оплаквания, че гласните доказателствени средства,събрани чрез разпит на свидетелите Ю. и А.а са превратно тълкувани от първата инстанция, която е приела в мотивите си на обжалвания съдебен акт, че вратата е била заключена, въпреки че св.Ю. е заявил, че той, заедно с ищеца , не са правили опит да отговорят металната врата.От друга страна по делото било установено само, че ответникът е получил на 26.01.2022г изпратената му чрез „Български пощи“ЕАД писмена покана.От тази покана не ставало ясно, че ищцата има претенции за това, че имотът се ползва само от ответника , още по малко ,че тя самата желае да го ползва, а тоя я е лишил от това и право. С тази покана ищцата просто уведомява ответника, че двамата са съсобственици и че желае да уредят имуществените си отношения във връзка с промишлената сграда.Твърди се, че не било установено по делото, че жалбоподателят ползва цялата сграда лично за себе си и че възпрепятства ползването на имота от ищцата. Въпросната покана не създавала презумпция, че съсобственикът, спрямо когото е насочена, ползва целия имот, още повече , че не се установява от тази покана ищцата да е обективирала желанието си да ползва имота и да бъде допусната до него.

Прави се искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество на спора, с което искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. С въззивната жаба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263 от ГПК от насрещната страна М. Р. Ф., чрез пълномощника и, е подаден писмен отговор, с който се изразява становище ,че въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Поддържа се, че районния съд е приложил правилно материалния закон и по- конкретно нормата на чл.31, ал.2 от ЗС в съответствие с установената по делото фактическа обстановка.Претендират се разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание, проведено пред въззивната инстанция, жалбоподателят – 2 ответник не се явява и не се представлява. От същия, чрез пълномощника му, е подадено писмено становище, с което се поддържа въззивната жалба.

В съдебно заседание, проведено пред въззивната инстанция, ответникът по жалбата, чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор. Подробни съображения по същество на спор аса развити в хода на устните състезания.

Пазарджишкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК , прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

При извършена служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр.първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението, съобразно посоченото в жалбите, както и при служебна проверка от въззивната инстанция за допуснато при постановяването му нарушение на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се по правни спор между страните .

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от М. Р. Ф. с ЕГН ********** от село Д., община В., ул.“Трегово“№5 против Г. А. Б. с ЕГН ********** от град В., ул.“Г. К.“№39, в обстоятелствената част на която се твърди,че съгласно нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот №370, том II от 15.08.2002г.на нотариус Г. Х. ,с рег.№156 с район на действие Районен съд-В., вписан в Служба по вписвания под Акт №183, том II, вх.рег.№610/15.08.2002г. лицата М.Н.К. с ЕГН **********, И.Н.К. с ЕГН ... и Т.Н.К. с ЕГН ********** всички в качеството на собственици на поземлен имот в земеделска територия с начин на трайно ползване нива , девета категория, находящ се в местността „Реповица“, целият с площ от 3.602 дка, съставляващ имот №085097, съставляващ парцел 97 в масив 85 по картата на землището на град В. ЕКАТТЕ 10450 са учредили право на строеж на Г. А. Б. с ЕГН .... и съпругата му Е.М. Б.а с ЕГН ********** като последните да построят по утвърдени строителни книжа масивна постройка –дърводелски цех с приблизителна застроена площ от 200 кв.м. като след приемане на КККР на Община В., одобрени със Заповед РД№18-121/06.06.2018г. имотът е записан под идентификатор ***, а построената в него масивна сграда с предназначение – промишлена сграда е с идентификатор ***.Последните се снабдяват с разрешение за строеж №3 /06.02.2002г. от гл.арх. на Община В. и на практика реализират строежа. Доказателство за реализиране на строежа е фактът, че построената масивна сграда –дърводелска работилница за производство на мебели е била ипотекирана в полза на „Хеброс Банк“АД като за целта е съставен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №314, том II, дело №308/17.07.2003г. на нотариус Г. Х. с рег.№156 с район на действие Районен съд-В., вписан в Служба по вписванията под акт №60, том I, вх.рег.№673/17.07.2003г., която по-късно през 2009г е била заличена.

3

Впоследствие срещу собственика на дърводелската работилница Е.М. Б.а е образувано изпълнително дело №20208840400239 по описа на ЧСИ М.А. с рег.№884 с район на действие Окръжен съд-Пазарджик . По отношение на този имот е насочено принудително изпълнение.На обявената в периода 08.10.2021г. до 08.11.2021г. публична продан ищцата е взела участие.Предмет на публичната продан е била само ½ идеална част от описаната погоре промишлена сграда.Видно от постановление за възлагане на недвижим имот, вписано в Служба по вписванията под акт №31, том XII, вх.рег.№3069/13.12.2021г. ищцата е придобила ½ идеална част от промишлена сграда – дърводелски цех с идентификатор *** по КККР на гр.В., одобрени със Заповед №РС-18-1214/06.06.2018г. па изпълнителния директор на АГКК , находящ се в местността „Реповица“, Драгиновско шосе,със застроена площ от 191 кв.м., на един етаж, разположена в поземлен имот с идентификатор ***. Твърди се в исковата молба, че с цел да се уредят извънсъдебно имуществените отношения между страните по отношение на процесния имот ищцата изплатила на ответника писмена покана чрез „Български пощи“ЕАД , която покана е получена от ответника на 26.01.2022г. В същата изрично ищцата е поискала да се уредят имуществените отношения като е определила и подходящ срок за това – 14 календарни дни от получаването и , но не по-късно от 28.02.2022г. Твърди се, че на 28.02.2022г. ищцата е получила отговор на тази покана като в отговора се посочвало, че ответникът е пенсионер както и че не работи в цеха и тъй като не бил собственик на земята, върху която е построен самия дърводелски цех, няма да заплати претендираните суми. Твърди се, че на следващия ден -01.03.2022г ищцата изпратила втора покана, с която отново поискала среща с ответника, за да се уредят извънсъдебно отношенията им във връзка с дърводелския цех.Изрично във втората покана ищцата е посочила, че желае да ползва процесната сграда съобразно правата си и е поискала да бъде допусната до нея. Отново е дала срок за отговор, но отговор не постъпил и този път писмото се върнато в цялост като непотърсено, въпреки че и втората покана е изпратена на същия адрес, на който е била получена първата. Адресът съвпада с постоянния адрес на ответника. Твърди се в исковата молба, че въпреки отправените две покани ищцата няколко пъти е ходила до процесния имот, но отвън желязната врата, където е входа реално на самия парцел е била заключена. Вътре в сградата се чувал шум на машини , но не могла да влее, тъй като в имота имало кучета, които били пуснати. Отишла и за втори път след около половин месец и тогава отвътре се появил един мъж, който се държал грубо с нея и започнал да и крещи.

Прави се искане да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 900лв. / по 300лв. на месец за три месеца/, представляваща обезщетение за това,че ищцата е лишена от ползване на ½ идеални части от промишлена сграда – дърводелски цех с идентификатор *** с площ от 191 кв.м., одобрени със Заповед №РД-18-1214 от 06.06.2018г. на изпълнителния директор на АГКК за периода 01.02.2022 до 30.04.2022г. както и сумата от 50.50лв. , представляваща лихва за забава за периода от 07.02.2022г до 25.08.2022г.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който се изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен . Оспорва го по основание и размер.

4

Признава факта, че процесният имот е съсобствен при равни права по ½ идеални част.

Твърди, че от 2016г не използва дърводелския цех и сградата с идентификатор *** по КККР на град В., нито се ползва от някой друг. Признава, че е получил покана на 26.01.2022г. за заплащане на наем от негова страна, но счита че не дължи такъв, тъй като сградата не се ползва от него. Твърди се, че никога не отказван достъп на ищцата за ползване на имота и тя никога не е отправяла такова волеизявление ,което да е достигнало до него . Ответникът твърди, че няма и не и имал против ищцата да ползва сградата и никога не се е противопоставял на това. Сочи, че в посочената от ищцата повторна покана е направено искане за ползване на сградата, но тя не е достигнала до него и не и е оказано съдействие от него. Поддържа, че парцелът има ограда и врата, но тя не се заключва и в имота няма кучета. Оспорва да е гонил ищцата от имота. Моли да се отхвърлят предявените искове.

Разпечатката съдържа 26 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3508bcba-658b-49f6-8280-a7e81d6a3a07