Решение № 44 от 27.04.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Бургас , 27.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20212100500517 по описа за 2021 година

С решение № 260014 от 15.01.2021г., постановено по гражданско дело № 503/2020г. по описа на Районен съд – Несебър е отменена Заповед № 41/04.05.2020 г. на кмета на Община Несебър, с която е прекратено трудовото правоотношение на С. Т. М., ЕГН **********, с адрес: гр.О., ул.“С.“ № *, с Община Несебър, представлявана от Николай Димитров, в качеството му на кмет, считано от 11.05.2020 г. С решението е възстановена С. Т. М. на заеманата преди уволнението длъжност „старши експерт”, сектор „***“, Община Н., с място на работа в гр. О. Ответникът е осъден да заплати на С.М. сумата от 3832.64 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба- 03.07.2020 г., до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 11.05.2020г.- 09.11.2020 г., като искът до пълния му предявен размер от 4542.03 лв., ведно със законната лихва върху разликата, както и за периода 10.11.2020 г.- 11.11.2020 г. е отхвърлен.

На основание чл. 242, ал. 2 ГПК, е допуснато предварително изпълнение 1 на решението, в частта относно присъждане на сумата от 3832.64 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа.

Община Несебър е осъдена да заплати по сметка на Районен съдНесебър сумата от 253.30 лв.- държавна такса върху уважените искове, както и да заплати на С.М. сумата от 576 лв., представляваща направени по делото разноски.

Община Несебър е осъдена да заплати на С.М., сумата от 6 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената и прекратена претенции.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Община Несебър, със седалище и адрес на управление: гр.Несебър, ул.“Еделвайс“ № 10, представлявано от Заместник-кмет Виктор Борисов, заместващ кмета на Община Несебър, съгласно заповед №1919/11.11.2019г. Жалбоподателят счита решението за неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Заявява, че извършеното с процесната заповед уволнение е законосъобразно, който извод се подкрепя от доказателствата по делото.

Изразява несъгласие с извода на съда, че процесната заповед за уволнение е незаконосъобразна поради допусната в нея техническа грешка при изписването на номера на трудовия договор, като вместо № 144 е изписан № 60. На следващо място, счита за неправилен извода на съда, че при извършване на подбора, в него е следвало да участват главни експерти, старши и младши експерти, главни и старши специалисти, и специалист.

Посочва, че преди промяната в числеността на длъжност „**“ в отдел *, същата е била три щатни бройки, а считано от 01.05.2020г., числеността е 1 бройка. Подборът е необходим именно поради факта, че всички три бройки са заети и същият е задължителен между служителите, заемащи тази длъжност.

Дали да включи в подбора и лица, които заемат длъжности, които не се съкращават, е право на работодателя, а не задължение, цитира се съдебна практика в тази насока. Сочи, че към момента на осъществяване на подбора – 30.04.2020г., в отдел „Е.“ са работили 12 служителя, включително началник отдел и включва следните длъжности: главен експерт, старши експерт, младши експерт, специалист, старши специалист и главен специалист.

Заявява, че всяка една от тези длъжности има собствен шифър по 2

Националната класификация на професиите и длъжностите, както и собствена характеристика, обстойно излага задълженията, които се отнасят за всяка една от горните длъжности. Твърди, че когато се определя кръга от лица, между които да се извърши подбор, не се изхожда от наименованието на длъжностите, нито от сходствата в трудовите функции, а от техните различия,като определящо е дали различията са съществени,в какъвто смисъл е практиката на касационната инстанция. В тази връзка е неправилен изводът, че в подбора е следвало да участват всички служители в отдела, както и че разликите в задълженията на старши експерта и младши експерта били единствено в някои организационни задължения, които се явявали несъществени. От прегледа на съответните длъжности характеристики се установява обаче, че старши експертът има правомощия, които работодателят не е предоставил на младши експертите.

По отношение на длъжността ‚главен експерт“ се изразява становище, че също липсват основания да бъде включена в подбора.

Твърди, че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетелите В. и Д., които твърдят, че всички служители в отдела са извършвали една и съща работа. Счита, че свидетелите са заинтересовани от изхода на делото, защото същите са бивши служители на ответната община, чиито правоотношения също са прекратени след съкращаване на щата. Ищцата е свидетел по водените съдебни производства от тези свидетели против Община Несебър за отмяна на заповедите за уволнение.

По отношение изложеното от съда становище, че в протокола за подбор липсват посочени конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват извършеното оценяване на служителите, въззивникът сочи, че е взета предвид последната атестация на служителите,защото оценяването в държавната администрация се извършва по реда на Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация. В заповедта ,определяща критериите за подбор е посочен период календарната 2019година, а съобразно чл.6 от цитираната Наредба оценяването обхваща период от 1 януари до 31 декември на съответната година.Няма пречка работодателят да възприеме като определяща по този критерий поставената при оценяване на изпълнението оценка.

3

Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени исковите претенции. Претендира разноски.

Ответната страна по въззивната жалба – С. Т. М., ЕГН **********, чрез адв.Е.Вълканова, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Шейново“ № 94 е депозирала в срока по чл.263 ГПК писмен отговор. Счита въззивната жалба за неоснователна, а атакуваното решение за правилно. Намира за несъстоятелни оплакванията в жалбата във връзка с извършения подбор, като счита за правилен извода на съда, че основните трудови функции на служителите в отдела са идентични, което предполага в подбора да участват всички те.

Намира за неотносима към процесния случай цитираната в жалбата съдебна практика.

Заявява, че видно от представените длъжностни характеристики, основните трудови функции са идентични, а ако има някои различия, то те произтичат от използването на различни думи при описанието на едни и същи задължения. Посочва, че според трайната практика на ВКС, при определяне на кръга на лицата, които участват в подбора не се изхожда от наименованието на длъжностите, нито от сходствата във възложените им функции, а определящо е дали различията са съществени.

Счита за правилен извода на съда, че от изготвения при подбора протокол не може да се прецени как са формирани оценките на служителите, какви конкретни факти и обстоятелства са взети под внимание. Не става ясно защо комисията е приела, че образование със специалността ‚*“ е свързано с извършваната работа, а образование със специалността „*“, каквото има единствено ищцата, не е свързана с извършваната работа.

Законосъобразен е изводът на съда, че с процесната заповед е прекратен трудов договор под друг номер, какъвто ищцата не е сключвала.

На следващо място, въззиваемата посочва, че подборът е незаконосъобразен и поради нарушение на императивно изискване на закона относно прилагането на критериите за подбор, което изобщо не е обсъдено от съда. При извършване на подбора са приложени критерии „общ трудов стаж“ и „степен на образование“, а не „професионален опит на длъжността и квалификация“ и „качество и ниво на изпълнение“. Цитира приложима 4 според нея съдебна практика.

Твърди, че съдът не се е произнесъл в решението относно това дали оценките на работодателя в подбора отговарят на законовите критерии по чл.329, ал.1 КТ. В тази връзка посочва, че свидетелката М. в показанията си е признала, че не са поставяни индивидуални оценки при извършване на подбора, под внимание са взимани само оценките от атестациите и дипломите за завършено образование. Също така оценяването на служителите е извършено за периода 01.01.2019г.-31.12.2019г., а не за периода 01.01.2019г. – 31.03.2020г., както е посочено в заповедта за извършването на подбора.

Съдът не се е произнесъл и по основанието за незаконосъобразност на уволнението, свързано със закрилата по чл.333 КТ и липсата на предварително съгласие на съответния синдикален орган. В процесния случай, съгласието е поискано не от работодателя, а от секретаря на общината, което не може да преодолее синдикалната защита на ищцата.

Самото искане е отправено на 23.04.2020г., когато все още Общинския съвет не е гласувал новата структура на общинската администрация. Отговорът на синдикалния орган е „положително становище за прекратяване на трудовото правоотношение“, а не „даване на предварително съгласие“, което според разрешението, дадено в ТР 4/2013г. на ОСГК на ВКС не се приравнява на предварително съгласие. Налага се изводът, че не е налице валидно предварително съгласие на синдикалния орган, което се доказва и от писмените доказателства по делото, и от свидетелските показания, и е самостоятелно основание за отмяна на уволнението.

Твърди, че е налице дискриминация и злоупотреба с право, тъй като са уволнени само служители, които не са жители на гр.Несебър.

Сочи, че процесната заповед за уволнение страда от пороци, които не могат да бъдат санирани – не става ясно кой я издава, липсва име на работодателя, посоченото в нея правно основание по чл.328, ал.1, т.2 КТ не кореспондира изложените мотиви, твърди, че основанието следва да е в чл.328, ал.1, т.3 или чл.331, ал.1 КТ. Цитира съдебна практика в подкрепа на становището си. Липсата на точно посочване на основанието за уволнение препятства правото на защита на служителя. В тази връзка твърди, че изводът на съда относно наличие на уволнителното основание по чл.328, ал.1, т.2 КТ, 5 е неправилен.

Сочи, че е налице нарушение на чл.8 КТ и е налице злоупотреба с право, тъй като длъжността на ищцата е съкратена не поради възникнала необходимост и целесъобразност. За да установи горното, съдът е следвало да изследва дали работодателят е имал обективен интерес от съкращаване именно на тази длъжност.

Твърди, че е налице и нарушение на чл.20 и чл.21 от колективния трудов договор, тъй като работодателят е бил длъжен да предложи на ищцата друга незаета, подходяща за нея длъжност, но не го е сторил.

Иска от съда жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. В случай, че въззивната инстанция установи, че материалния закон не е приложен правилно, иска предявените искове да бъдат уважени на другите основания за незаконосъобразност на уволнението, посочени в исковата молба. Претендира разноски във въззивното производство. В случай, че съдът отмени първоинстанционното решение, релевира възражение за прекомерност на възнаграждението за процесуален представител на ответната страна.

Производството е по чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 от КТ.

Предявени са обективно съединени искове от С. Т. М. против Община Несебър за признаване за незаконно на уволнението й със заповед № 41/04.05.2020г на кмета на Община Несебър ,с която е прекратено трудовото й правоотношение с Общината на длъжност „*“, дирекция „*************„ ,отдел“*“,за нейната отмяна, възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и изплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа по чл.225,ал.1 КТ в размер на 4542,03лв. Твърди се, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищцата е полагала труд в ответната община на длъжност „***“ в Отдел „Е.“ и Дирекция „******“, което правоотношение е било прекратено с процесната заповед на кмета на общината, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ-поради съкращение в щата.В исковата молба се излагат пространни съображения за незаконосъобразност на атакуваната заповед- твърдят се пороци във формата на заповедта- посочено ,че се прекратява трудов договор с номер, различен от 6 посочения в предизвестието;в предизвестието не фигурират трите имена и ЕГН на адресата,което означава ,че липсва предизвестие;в заповедта за уволнение липсват мотиви,като е посочено само основанието –чл.328,ал.1,т.2 КТ;заповедта препраща към решение №103 на Общинския съвет от 24.04.2020г , което е мотивирано с намаляване обема на работа и това противоречи на основанието за уволнение – съкращение в щата; няма данни кой издава заповедта за уволнение, липсват имената на работодателя, който я е подписал; твърди се ,че няма реално съкращение в щата и трудовата функция на ищцата не е реално премахната, а е променено само нейното наименование,но не се конкретизира коя е новата длъжност с друго наименование;на ищцата не е предоставено ново щатно разписание, поради което твърди ,че такова не е изготвено към датата на уволнението; не е проведена процедура по изменение на Устройствения правилник и преструктуриране на общинската администрация ; твърди се, че е налице злоупотреба с право и недобросъвестност от страна на работодателя –липсва обективна необходимост от съкращаване на щата; оспорват се мотивите, поради които е взето решение за съкращения в щата и се твърди, че обемът на работа в администрацията не е намалял;оспорва се проведения подбор; твърди се,че е нарушена разпоредбата на чл.333 КТ – не е дадена възможност на ищцата да представи доказателства дали не страда от заболяване по Наредба №5/20.02.1987г ,като се твърди, без да излага никаква конкретика ,че такива обстоятелства били налице; твърди се, че в нарушение на чл.20 и чл.23 от КТД – не е поискано съгласие от синдиката, на който е член ищцата и не й е предложена друга подходяща незаета длъжност.

Разпечатката съдържа 40 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3507ad22-69b7-4de5-91d0-902866afcbdb