Решение № 513 от 17.10.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 513 гр. Бл., 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Ковачев при участието на секретаря Лозена Димитрова като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Гражданско дело № 20241200101146 по описа за 2024 година съобрази следното:

Ищец в процеса е А. Х. А., ЕГН **********, адрес с. М. общ. Ст, обл. Бл., ул.

„П. Я.“ №.

Претенциите са насочени срещу Я. М. К., ЕГН **********, адрес с. С., общ.

С., обл. Б., ул. „Х. К. /П./“ №.

В исковата молба се твърди, че на *** г., около *** ч., ищцата започнала да извършва възложена й работа от ответника, в качеството му на едноличен собственик и управител на „К.-2010“ ЕООД, състояща се в шлифоване и полиране на вази от мрамор на струг. Около 15:00 ч., по време на извършване на възложената работа, настъпил трудов инцидент, вследствие на който ищцата получила *** увреждания. Във връзка със случая било образувано ДП № 61/2021 г. на ОСлО при ОП Бл.. Водено било НОХД № 167/2024 г. на PC С, приключило със споразумение, влязло в законна сила, с което Я. К. се признал за виновен в престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК, а именно причиняване, по непредпазливост, поради незнание или поради немарливо изпълнение на занятие или на друга правнорегламентирана дейност, на средна телесна повреда на А. Х. А.. А. била откарана по спешност и хоспитализирана 1 в КАИЛ на УМБАЛ „С А“ в гр. С на *** г., *** Изписана била на *** г. На *** г. била приета в МБАЛ „Св. В.“ в гр. С. ***. През същия ден била транспортирана до МБАЛ „Югозападна болница***и била изписана на *** г.

На *** г. тя отново била приета в МБАЛ „Св. В.“ в гр. С. ****. След изписването й на *** г., А. била откарана в болница „Т.“ в гр. С.. На *** г. същата отново постъпила в МБАЛ „Св. В.“ в гр. С. с***. След изписването й оттам на *** г., тя пак била приета по спешност в УМБАЛ „Т.“ с ***. На *** г. й била извършена оперативна ***. Лечебният възстановителен период продължавал и към настоящия момент, като ищцата все още изпитвала негативните последици от уврежданията. Вследствие на настъпилата злополука, А. търпяла болки и страдания за един продължителен период, а и със сигурност щяла да изпитва негативните последици от събитието през целия си живот. С разпореждане от 06.08.2021 г. на ТПНОИ Бл., въпросната злополука била приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Предвид обстоятелството, че „К.-2010“ ЕООД не заплатило дължимото обезщетение на А. А. на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, било водено гр. д. № 483/2022 г. на PC С., приключило с решение № 38/15.02.2023 г., влязло в сила, с което дружеството било осъдено да заплати на А. Х. А. 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, настъпили в резултат от трудовата злополука на *** г., заедно със законната лихва, считано от 03.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, и 85 /осемдесет и пет/ лева, представляващи обезщетение за претърпените имуществени вреди, настъпили в резултат от трудовата злополука на 03.06.2021 г., заедно със законната лихва, считано от 03.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението. На 07.03.2023 г., въз основа на съдебното решение, бил издаден изпълнителен лист. Образувано било изп. д. № 292/2024 г. на ЧСИ Б. В., което било висящо и по което ищцата се намирала в обективна невъзможност да събере вземанията си, понеже „К.-2010“ ЕООД не притежавало имущество. На 14.03.2022 г. дружеството прехвърлило недвижимите си имоти на Ж. Т. К.а, майка на ответника, а после тя ги прехвърлила на трето лице. Осъществено било непозволено увреждане, поради което ищцата моли за осъждане на ответника да й заплати: а/ 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от настъпилата на 2

03.06.2021 г. трудова злополука, заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 03.06.2021 г., до окончателното изплащане, б/ 385 /триста осемдесет и пет/ лева, представляващи имуществени вреди, изразяващи се в медицински разходи, направени вследствие на настъпилата на 03.06.2021 г. трудова злополука, заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 03.06.2021 г., до окончателното изплащане, както и в/ направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Ответникът счита, че исковете са недопустими и неоснователни. Не оспорва:

1/ настъпването на инцидента с ищцата, 2/ образуването на ДП по случая, 3/ постъпването и лечението на ищцата в различните болници, описано в исковата молба, и 4/ че по НОХД № 167/2024 г. е признат за виновен за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК, за причиняване на телесна повреда поради немарливо изпълнение на занятие, като е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК. Оспорва твърдението на А., че декларираната злополука е приета за трудова. Оспорва, че лечебният и възстановителен процес продължава и към настоящия момент, че ищцата все още изпитва негативните последици от уврежданията и че е търпяла болки и страдания за един продължителен период. В обстоятелствената част на исковата молба били развити доводи за дължимост на вземането от настъпилата трудова злополука, а осъдителната претенция била насочена не срещу работодателя, а срещу физическото лице. Предявеният осъдителен иск против ответника за имуществени вреди бил неоснователно заявен, доколкото в сключеното споразумение било отбелязано, че имуществени вреди от престъплението не са настъпили. Предявеният осъдителен иск за неимуществените вреди също бил неоснователен. В случая за деянието, от което според исковата молба произтичали и се намирали в причинна връзка претърпените от ищцата вреди, било налице влязло в сила споразумение, което имало силата на решение с административна санкция. Наказателното производство спрямо ответника било прекратено поради сключеното споразумение и приложението на административна отговорност, поради което чл. 300 от ГПК бил неприложим. Със споразумението била отречена деликтната отговорност на ответника към ищцата за неимуществени вреди, тъй като осъденото лице не било натовареното с изпълнението на работата лице, което означавало, че не е възникнала и гаранционно-обезпечителната 3 отговорност на ответника по чл. 49 от ЗЗДог за същите тези вреди, като на възложителя на работата. Отделно, в исковата молба били заявени мотиви по чл. 200, ал. 1 от КТ, по който закон ответникът, като физическо лице, не носел лична отговорност. По този текст било налице осъдително решение спрямо дружеството-работодател и ищцата вече имала вземане от това дружество за настъпилите неимуществени вреди. По осъдителното производство настоящият ответник не бил призован да отговаря солидарно, поради което и понастоящем иск за същото вземане правното пространство не търпяло.

Оспорват се и размерите на исковете и се прави възражение за изключително съпричинителство. Твърди се, че увредата на ищцата възникнала само и единствено поради собственото й небрежно и неотговорно отношение към работата, както и предвид емоционалното й състояние в посочения работен ден. В случая размерът на обезщетението бил определен по справедливост в производството по гр. д., образувано и приключило срещу работодателя на ищцата. Моли се за отхвърляне на предявените искове.

Съдът констатира, че претенциите, с които е сезиран, са редовни и допустими.

Пострадалият има възможност да предяви иска за обезщетение срещу лицата, възложили работата, и срещу прекия причинител на вредите, като по отношение на деликтната солидарна отговорност са приложими разпоредбите на чл. 121-127 от ЗЗДог. Задължението за обезвреда е едно и от кредитора зависи дали ще предяви иска си срещу всички длъжници и за целия дълг, както и за солидарното им осъждане в общ или отделни процеси /Решение № 60292 от 21.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3992/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Георгиева/. „К.-2010“ ЕООД е осъдено в качеството на работодател. Неговата отговорност е различна от тази на физическото лице Я.

М. К.. Осъждането на дружеството не съставлява пречка за образуването и воденето на настоящото съдебно производство.

Правната квалификация на претенциите се съдържа в нормите на чл. 45 и чл.

86 от ЗЗДог. Възраженията на ответната страна се базират на разпоредбите на чл. 51, ал. 2 и чл. 52 от ЗЗДог.

Ищцата трябваше да докаже осъществяването на сложния фактически състав, пораждащ правото на претендираното от нея деликтно обезщетение и включващ следните елементи: поведение на ответника, противоправност на това поведение, настъпили вреди от поведението и причинна връзка между 4 противоправното поведение и вредите, като вината се предполага. Ответникът следваше да докаже, че ищцата е допринесла за настъпването на вредите и че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е несправедливо по размер.

Събраха се писмени и гласни доказателства. Прие се експертно заключение.

Деянието на ответника, противоправността на същото и вината му са надлежно доказани със споразумението, сключено в рамките на НОХД № 167 от 2024 г. на Районен съд С.. Приложение намира нормата на чл. 300 от ГПК.

Актовете на наказателния съд, с които лицето е признато за виновно присъда, решение по чл. 78а от НК или споразумение, са задължителни за гражданския съд относно реализирането на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца /т. 15 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева, и Определение № 4333 от 25.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1700/2025 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Жива Декова/.

Причинната връзка между противоправното поведение и вредите е изяснена в необходимата степен от вещото лице, изготвило експертното заключение.

Последното е пълно, ясно и обосновано. То не е оспорено от страните по делото и следва да му се даде вяра.

***************

Настоящият съдебен състав не констатира наличие на причини за некредитиране на сведенията, дадени от въпросните двама свидетели.

Законодателят е създал едно предположение относно посочените в хипотезата на чл. 172 от ГПК лица за възможна тяхна заинтересованост от изхода на делото. Съдът, поради това, е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността да е повлияла на достоверността на показанията му /Решение № 79 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева/. В настоящия казус свидетелските показания на Н.й Б. и О.К. не са противоречиви, а и не са оборени. Нормата на чл. 172 от ГПК не забранява кредитирането на показания на роднини и близки, а предвижда преценката им да става в съответствие с останалите доказателства по делото, а от тях в случая 5 показанията не са опровергани /в този смисъл е и Решение № 639 от 02.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2398/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева/. Не могат да се игнорират свидетелски показания само защото изхождат от близки или роднини /Решение № 428 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 843/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева/. Съгласно Решение № 457 от 06.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 477/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева, роднинската връзка на свидетеля със страната, която го е посочила, сама по себе си не е основание показанията на този свидетел да се считат недостоверни. Не съществува забрана да бъдат разпитани заинтересовани свидетели и въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват довелата ги страна /Решение № 34 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева, и Решение № 338 от 20.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева/. В случая съобщеното от Н.й Б. и О. К. следва да се приеме за характеризиращо се с висока степен на достоверност, защото не противоречи на останалите елементи от доказателствената съвкупност. Разказаното от тези свидетели е и вътрешно хармонично, последователно и изчерпателно /водещи критерии за оценка на свидетелските показания според „Разпит на свидетели в гражданското производство“ от Цеко Цеков, „Сиела“, С., 1997 г., стр. 55/.