Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 154 от 15.07.2025, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Частно наказателно дело 393/2025
Вид
Решение № 154
Подписан
15.07.2025
В сила
23.07.2025
Състав
Нели Георгиева Батанова

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Шумен, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нели Г. Батанова при участието на секретаря Геновева П. Стоева в присъствието на прокурора Г. К. Г. като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Частно наказателно дело № 20253600200393 по описа за 2025 година

Производство по чл. 32 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по искане на компетентния орган на Нидерландия за признаване и изпълнение на решение постановено от несъдебен орган Bonnen & Transacties Transactiemod /Модел на транзакции за касови бележки и транзакции/ от 05.12.2024 г., в сила от 16.01.2025 г., за налагане на финансова санкция, постановена по отношение на българския гражданин С. Я. Я., роден на 17.01.1996 год., с постоянен адрес в Република България, гр.Велики Преслав, ул. „Юбилейна” № 44, обл. Шумен. Решението е за налагане на финансова санкция от държава - членка на Европейския съюз и се отнася за деяние, което съставлява административно нарушение по нидерландското законодателство.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира искането за признаване на съдебното решение за основателно и пълно, като дава становище да бъде уважено.

Предлага да се приеме за изпълнение и за това обстоятелство се уведоми изпращащата страна и Министерството на правосъдието.

От изготвената от Окръжен съд Шумен служебна справка от НБД население се установява, че с дата на раждане 17.01.1996 год. е С. Я. Я., ЕГН - **********, с постоянен адрес в Република България, гр.Велики Преслав, ул. „Юбилейна” № 44, обл. Шумен.

Засегнатото лице – С. Я. е редовно призован и се явява. Заявява, че знае за наложената финансова санкция, но не е правил плащания по нея. При покана от НАП ще я заплати.

Преди това засегнатото лице е запознато с Решението на изпращащата държава.

Изпращащата държава - Нидерландия декларира в Решението, че върху дължимата сума няма направена частична вноска. В съдебно заседание засегнатото лице не представя доказателства за пълно или частично изпълнение на наложената финансова санкция.

Съдът като се запозна с изпратеното Решение за постановяване на финансова санкция - Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и приложените по делото доказателства намира за установено следното:

1

Производството е образувано въз основа на Решение за постановяване на финансова санкция, наложена от несъдебен орган Bonnen & Transacties Transactiemod /Модел на транзакции за касови бележки и транзакции/ от 05.12.2024 г., в сила от 16.01.2025 г.

Решението за постановяване на финансовата санкция е на държава - членка на Европейския съюз – Нидерландия. От изпратените ни документи съдът констатира, че се касае за наложена санкция на лице от български произход /С. Я./, което: “На 01 ноември 2024 година в 10:55 часа в Schipluiden, Rijksweg А4 /Шиплойден, Национален път А4/ е управлявал МПС с маса 3500 кг. или по-малко, за което не е издадено удостоверение за технически преглед.“ Деянието представлява административно нарушение, което се санкционира по реда на Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата - чл. 2 от разпоредбите на Нидерландия. Тъй като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Шуменска област /съдебен район на Окръжен съд Шумен/, то Окръжен съд гр. Шумен е компетентен да разгледа Решението – чл. 31 от ЗПИИАКОРНФС. Засегнатото лице е с постоянен адрес в Р. България и е посочило постоянен и настоящ адрес на територията на област Шумен в Р. България. Липсват данни, че лицето не пребивава трайно в страната.

В съответствие с изискването на чл. 4, ал. 1 от същия закон заверено копие от решението е придружено от удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по образец съгласно приложения № 1 и № 2 от същия закон.

Удостоверението е издадено и подписано на 18.06.2025 год., преведено е на български език, а неговото съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава Нидерландия. Закона не поставя изискване акта за налагане на административното наказание да бъде преведен. Достатъчно е същият да е приложен към Решението и Удостоверението. Приложен е.

Изпращащата държава Нидерландия декларира в Решението, че върху дължимата сума няма направена частична вноска. С. Я. не представя доказателства за пълно или частично изпълнение на наложената му финансова санкция, в която и да е държава членка на Европейския съюз. Поради което съдът пристъпи към разглеждане на Решението за постановяване на финансова санкция във връзка с основателността на искането за признаването му и допускането му за изпълнение.

Съдът намира, че решението за налагане на финансова санкция по отношение на засегнатото лице С. Я. Я. следва да бъде признато и изпълнено на територията на Република България, тъй като е постановено в извънсъдебно производство в държава - членка на Европейския съюз и се отнася до деяние, което съставлява нарушение и по българското законодателство, независимо от елементите на състава му по законодателството на издаващата държава и лицето, срещу което е постановено решението за налагане на финансова санкция, има местоживеене и обичайно пребиваване на територията на Р.

България.

Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова санкция следва да бъде признато и изпълнено на територията на Република България и поради това, че не са налице основанията по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС за отказ за признаване и допускане на изпълнението на решението:

1.Представеното удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е пълно и отговаря на решение от 05.12.2024 г., в сила от 16.01.2025 г., за налагане на финансова санкция, постановено от несъдебен орган Bonnen & Transacties Transactiemod /Модел на транзакции за касови бележки и транзакции/, Нидерландия.

2.Липсват доказателства, че срещу заинтересованото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е 2 постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция;

3.Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не са отнася за деяние, подсъдно на български съд; Погасителната давност за наложено наказание глоба по бъл. законодателство е две години. От уведомяване на лицето и влизане в сила на решението на 16.01.2025 год. не са изминали повече от две години, и са налице доказателства, че давността е прекъсвана с предприемане на действие по изпълнение на наказанието. В частност с изпращане на наложената финансова санкция за признаване и изпълнение на българската държава. А абсолютната давност по бълг. законодателство изтича на 16.01.2028 год. В решението и в самото Удостоверение е посочен давностен срок – 16.01.2030 год. по законодателството на Нидерландия. Поради което съдът приема, че давността не е изтекла.

4.Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо;

5.Решението не се отнася за деяния, които: а/ по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р.Б., или б/ са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния;

6.Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума;

7.Решението се отнася за деяние, което представлява административно нарушение на правилата за движение, за което двойна наказуемост, съгласно чл.30, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС не се изисква;

8.Решението не е постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта си не носи наказателна отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянията, които обосновават решението;

9.От представеното удостоверение е видно, че засегнатото лице С. Я. е било уведомено за правото си да обжалва решението.

Решението е постановено от несъдебен орган на 05.12.2024 г., в сила от 16.01.2025 г.

Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Видно от представеното удостоверение засегнатото лице е било уведомено лично или чрез упълномощен, според националния закон, представител относно правото си да обжалва решението, както и сроковете за обжалване. Производството е било писмено.

Т.е. от така представените доказателства се установява, че представеното удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение.

Предвид изложеното съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи посочени в ЗПИИАКОРНФС. Ще следва представения акт да бъде признат и да бъде изпълнен. Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро /EUR/ съгласно чл.

32, ал.1 вр. чл. 16 ал.6 от ЗПИИАКОРНФС следва да се определи равностойността и в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Решението е постановено на 05.12.2024 година. От представена справка е видно, че на тази дата курса на БНБ бълг. левове /евро е 1.95583 лв. за 1 EUR. Следователно равностойността на 180 EUR в български лева е 352,05 лева /триста петдесет и два лева и пет стотинки/.

Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал.7, т.1 от ЗПИИАКОРНФС следва да бъде признато.

3

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Признава и допуска изпълнение на Решение постановено от несъдебен орган Bonnen & Transacties Transactiemod /Модел на транзакции за касови бележки и транзакции/, Нидерландия от 05.12.2024 г., в сила от 16.01.2025 год., с което на българския гражданин С.

Я. Я., роден на 17.01.1996 год., ЕГН - **********, с постоянен адрес в Република България, гр.Велики Преслав, ул. „Юбилейна” № 44, обл. Шумен е наложена финансова санкция в размер на 180,00 евро, равностойна на 352,05 лева /триста петдесет и два лева и пет стотинки/, по курса на БНБ за деня на постановяване на решението – 05.12.2024 г.

На основание чл. 36, във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС решението за налагане на финансова санкция, ведно с препис от настоящото решение да се изпрати на ТД на НАП- гр.Варна, офис гр. Шумен за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК.

На основание чл. 38, ал.1 и 2 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да бъде уведомен компетентния орган на издаващата държава, както и копие от решението да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.

На основание чл. 13 от ЗПИИАКОРНФС разноските по признаването и изпълнението на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции на територията на Република България като изпълняваща държава се поемат от нея.

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 7 дневен срок, считано от днес пред Апелативен съд Варна.

Обжалването не спира изпълнението.

Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________

4