Решение № 260072 от 15.02.2021, Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№ …

Гр. В., 15.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД гр. В., ГО, I състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ при секретаря Нина Г., като разгледа гр.д. № 830 по описа на ВРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпила искова молба от Д.К.С., чрез адвокат М.Г. против В.Ц.В..

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника.В срока за отговор на исковата молба е предявен и насрещен иск от В.Ц.В., чрез процесуалния си представител адвокат Д.Х. срещу Д.К.С..Отговор на насрещния иск не е подаден в срока по чл.131 ГПК.

По първоначално предявения иск:

Предявени са два обективно, кумулативно съединени иска, както следва: с правно основание по чл. 45 ЗЗД за сумата от 2000,00 лв., представляваща причинени имуществени вреди вследствие противоправното поведение на ответника, както и иск с правно основание по чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД за сумата от 1000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Ищецът твърди, че на 09.03.2018 г. сутринта около 08:00 ч. Д.К.С. потеглил от дома си, находящ се в *** със собствения си лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № ***, като се движел по *** в посока от ***към центъра на града. Пътят му минавал през кръстовището на ***с ***, регулирано от светофарна уредба, което приближил към 08:25 часа. По това време, движейки се по *** към кръстовището се приближавала В.Ц.В., с управлявания от нея лек автомобил Опел Корса, собственост на същата. Достигайки светофара, С. продължил движението си по *** и навлязъл в кръстовището. В същото време забелязал, че движещият се по *** автомобил - управляван от ответницата също навлиза в кръстовището, като Г. говорела по телефона и не обърнала внимание на светлинния сигнал на светофара, който в тази посока следва да е при червен цвят. Ищецът намалил скоростта, възприемайки местоположението и посоката на движение на ответницата, като почти спрял, в опит да избегне удар.

Секунда по- късно около 08:25:46 часа, като не успял да премине през кръстовището автомобилът, управляван от В. се ударил с предна си част в лявата страна на автомобила, управляван от С..

В резултата на настъпилото ПТП ищецът претърпял имуществени вреди, представляващи увреждания по лекият му автомобил и по-конкретно: облицовка предна броня, капак на двигателя, ляв фар, преден ляв калник, преден ляв подкалник, казанче за умивателното устройство, боя, ведно с разходи за труд, получени в пряка, причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП на 09.03.2018 г.

Общата стойност на тези вреди ищецът оценява на 2 000 лв.

Ищецът твърди, че в резултат на процесното ПТП претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания поради причинена физическа травма, включително ежедневен дискомфорт за период по-дълъг от 30 дни от травматично увреждане - контузия на шията, получено в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Справедливата стойност на тези вреди ищецът намира, че е в размер на 1 000 лв.

С определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 19.01.2021 г., съдът е допуснал на основание чл. 214, ал.1, изречение 3-то ГПК изменение на иска за обезщетение за претърпени от Д.К.С. срещу В.В. имуществени вреди от 2000 лева на 1948,00 лева.

Моли съда да осъди ответника да му заплати горепосочените суми ведно със законната лихва върху тях.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.Развива подробни съображения за неоснователност на предявените искове.Твърди, че ищецът е посочил в исковата молба фактическа обстановка, която не отговаря на действителната. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По предявения насрещен иск:

За съвместно разглеждане в съдебния процес са приети два обективно, кумулативно съединени иска, както следва:с правно основание по чл. 45 ЗЗД за сумата от 3000,00 лв., представляваща причинени имуществени вреди вследствие противоправното поведение на ответника, както и иск с правно основание по чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД за сумата от 1000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от същото деяние, предявени от В.Ц.В., чрез процесуалния си представител адвокат Д.Х. срещу Д.К.С..

Ищцата твърди, че на 09.03.2018г пътувайки за работа с личния си автомобил Опел Корса рег. № ***Х около 8.25 ч навлязла в кръстовището на ***и ***в гр. В. със скорост около 20км/ч с автомобила си в половината от кръстовището, когато вдясно от нея с висока скорост се появил автомобил, който също навлязъл в кръстовището, според ищцата на забранен от светофарната уредба цвят. Времето за реакция било изключително кратко, като само успяла да завърти волана наляво, но не успяла да избегна ПТП -то с другия автомобил. Впоследствие установила, че другият автомобил е Хонда Сивик с per. № *** с водач Д.С..

След подаден сигнал на мястото на ПТП пристигнал екип на „Пътна полиция” В..Извършени били проби за алкохол на водачите, които били отрицателни. След това се прибрала вкъщи, тъй като физически и психически не била в състояние да отиде на работа, поради което си взела отпуск. Денят /09.03.2018г/ беше петък и аз се възстановявах вкъщи тези три дни.

В първият работен ден след произшествието на

12.03.2018г посетила съдебен лекар, който извършил преглед на ищцата описал в медицинското удостоверение физическите й наранявания. В лицевата част на главата имала охлузвания, синини, кръвонасядания.Имала болки в главата и цялата дясна ръка от рамото надолу.

Посочва също така, че в резултат на преживения стрес не шофира автомобил, като известно време след инцидента изпитвала страх да се качи в автомобил. Когато се движела по тротоара и до нея преминавала по шумна кола, неволно се стряскала и бързо се отдръпвала в крайната лява част на тротоара. Няколко месеца на работното си място, била стресирана.Твърди, че работата и е свързана с ежедневно пътуване с автомобил, поради което се наложило да натовари колегите си с част от нейните задълженията, докато премине психическия стрес от ПТП. Това нещо продължило няколко месеца.

В резултата на пътнотранспортното произшествие автомобилът и Опел Корса, рег. № ***Х бил с изцяло повредена предна част. Увредени по автомобила са 2 броя предни фарове, предна броня, преден капак върху двигателя, воден радиатор, перка за дифузьор, греда под бронята, 2 броя предни калници, 2 броя подкалници, маска. Изкривени били и роговете на автомобила.Извършени били разходи за труд и боядисване на автомобила. Щетата от нанесеното увреждане върху автомобила вследствие на ПТП ищцата изчислява е в размер на 3000 лв.

Във връзка с пътното произшествие било образувано досъдебно производство ***по описа на РП В., приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство. В хода на това ДП е установено посредством видео-техническа експертиза, че автомобила Опел Корса, управляван от нея е преминал кръстовището при неразрешена червена светлина на светофарната уредба, а автомобила Хонда Сивик управляван от Д.С. е преминал на неразрешена жълта светлина на светофарната уредба. В същото ДП е установено, че автомобила на С. е навлязъл в кръстовището със скорост от около 58км/ч, а автомобила на ищцата със скорост около 26 км/ч.

На основание приключилото досъдебно производство е изготвен нов констативен протокол за ПТП **** видно от който вина за пътнотранспортното произшествие имат и двамата водачи, поради което и на двамата водачи е издадено наказателно постановление за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Въз основа на изложеното се иска от съда да постанови решение, с което:

1.на основание чл. 45 ЗЗД да осъди Д.К.С. ЕГН ********** да заплати на ищцата обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на пътнотранспортното произшествие от 09.03.2018г в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането.

2.на основание чл. 45 ЗЗД да осъди Д.К.С. ЕГН ********** да заплати на ищцата обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортното произшествие от 09.03.2018г в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането.Претендират се направените съдебно - деловодни разноски.

С определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 19.01.2021 г., съдът е допуснал на основание чл. 214, ал.1, изречение 3-то ГПК изменение на насрещната искова молба от В.В. срещу Д.Х., относно претърпени имуществените вреди, вследствие на пътнотранспортното произшествие в гр.В. на 09.03.2018 г. от 3000,00 лева на 1208,00 лева.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на предявената насрещна искова претенция.

След като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 09.03.2018 г., около 8.25 ч., в гр. В., в ****, на кръстовището на *** и *** е реализирано ПТП между лек автомобил марка и модел „Хонда Сивик” с pег. № ***, собственост и управляван от Д.К.С. ***, водач категория „С“ стаж 38 години и лек автомобил марка и модел „Опел Корса“ с per. №***Х, собственост и управляван от В. Ц.В. ***, водач категория „В“, стаж 12 години.

За изясняване обстоятелствата по делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели.

В показанията си, свидетелят Н.Л.С., съпруга на ищеца, твърди, че след катастрофата, бил три дни в болницата, след това един месец вкъщи. Имал яка на врата, изпитвал страшни болки в шийните прешлени. Трудно му било ставането, лягането, сядането, повечето движения провокирани от болките във врата. Не можел да се обърне наляво, надясно, боляла го главата, използвал успокояващи прахчета. Преди това не го боляла глава никога, след удара започнала да го боли главата. Бил много травмиран. Колата била на сина им, той е покойник и всяка събота ходили на гробища. Него го измъчвало това, че не могат да се придвижат до гробищата.След инцидента, той постоянно лежал, а при смяна на времето пак започвало да го боли врата. Емоционално също му се отразило, станал затворен, не бил така контактен, както преди. Когато трябвало да ходят на лекар се налагало да търсят човек, който да ги транспортира до лекаря, тя била винаги на прегледите с него. Това било единственото МПС в семейството. Доста време продължила физическата болка, около 3-4 месеца. Към настоящия момент отново има болки, те са доста силни и използва болкоуспокояващи. Болките са във врата отляво. На работоспособността му също се отразило - тя намаля, не е този човек, който бил преди. Отразило се и на емоциите му, затворил се в себе си. След инцидента, 6-7 месеца С. не управлявал автомобил. Колата не е възстановена, тя е пред блока.

Друга кола имат, но не знае кога са я закупили. През тези 6 месеца търсили хора, за да се предвижват до където им трябва. Техният автомобил стои на площадката пред блока, не е ремонтиран и до настоящия момент. Съпругът й бил в болницата заради катастрофата, бил в неврологично отделение – д-р Д.Н.го приел.

Мъжът й работи в „Топлофикация-В.“. Той имал главозамайване, нямал сили, не можел да гледа наляво, надясно. Неговата трудоспособност намаляла – не можел да стане, не можел да легне, един месец бил в болнични, след това започнал работа, но и след това продължили болките.

Свидетелят Ч. И. С. разказва, че една сутрин ищецът му се обадил по телефона и му казал, че е претърпял ПТП на светофар при КАТ.

Свидетелят отишъл с неговата кола на мястото на инцидента.Когато пристигнал, вече го качвали в линейката. Видял, че не е добре, бил замаян, казал му само – „прибери колата“. Изчакал да свършат огледите, обадил се на пътна помощ и вдигнали колата,след което я закарали там, където живее Д.. Ходил в болницата при него, където престоял 3-4 дни, не си спомня точно. Преди инцидента, общували редовно. След като го изписали, също не се чувствал добре, бил замаян.

Три - четири пъти го водил на невролог при д-р М.. Той не можел да шофира, свидетеля го карал с неговата кола. След инцидента имало около месец, в който не можел да шофира и свидетеля го возел, карал го и на гробищата, защото синът му е покойник, той загинал. Карал го всяка събота на гробищата. Когато се събирали, той се оплаквал - виждал го, че и психически не бил добре, тревожел се. Споделял е с него, че не му е комфортно, че не е пълноценен в семейството, поради това, че изпитва болки, психически не бил добре. Това състояние му се отразило и на работата. Той работи в „Топлофикация-В.“, като оператор. Казвал е, че не може да си изпълнява и служебните задължения пълноценно, защото изпитвал болки – болките, които били в областта на врата. Това било няколко месеца след инцидента – изпитвал болки във врата, това той му го споделял. След инцидента се събирали у тях - ищеца. Той сядал на масата и докато били на масата, също се оплаквал, че го боли врата. Не можел хубаво да се обърне, само с поглед. В работа на Д. има и физическо натоварване, когато стане авария – ремонтира. Освен катастрофиралата кола имал и кола с марка „Опел“, но той не го управлявал, защото откакто починал синът му, започнал да управлява неговата кола. Наскоро си купил друга кола – миналата година си купил „Хонда“.

Разпечатката съдържа 43 от 104 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/35053a79-8fe0-4784-b8e1-b93daee7c614