Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 02.12.2020, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
2495/2020
Подписан
02.12.2020
В сила
02.12.2020

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111 б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11 б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 430, ал. 2 · Търговски закон

Р Е Ш Е Н И Е № I-263 град Бургас

, 02.12. 2020 година

Бургаският окръжен съд , гражданска колегия , в публично заседание на

............двадесет и пети ноември …..през две хиляди и двадесета година

, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева

ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова мл.с.Детелина

Димова при секретаря Ани

Цветанова като разгледа докладваното от съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 2495 по описа за

2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на „Първа инвестиционна банка „АД -ищец по гр.д. № 9138 /2020 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 1431/25.06.2020 год. постановено по същото дело ,с което въззивницата е отхвърлен иска на въззивника против М.П.П. за установяване по отношение на ответника,че дължи на банката следните суми :5000 лв.-главница по договор за издаване на кредитна карта от 04.12.2006 г. и анекс от 12.04.2007 г. към него ;2832 лв-представляващи дължима договорна лихва за периода 23.04.2016г-11.03.2019 г.;51,60 лв.-дължими разноски по събирането на кредита за периода 07.03.2019 г.-23.04.2019 г.

,законната лихва върху главницата ,считано от 23.04.2019 г. до окончателното й изплащане ,за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на нея по ч.гр.д. № 3300/2019 г. на БРС,като с решението въззивникът-ищец е осъден да заплати на ответницата сумата от 5700 лв. –разноски в заповедното и исковото производство .

Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано.

Сочи се на първо място ,че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка .Неправилно според въззивната страна съдът е приел,че ищецът не може да се полза от действащите към момента на сключване на процесния договор

Общи условия на банката за издаване и ползване на международни кредитни карти без депозит,приети с решение на УС жт 06.07.2004 г.,понеже не били представени по делото .Те обаче не са били поискани от съда ,нито пък страната е била задължена да ги представи ,като по този начин се е стигнало до непълнота на доказателствата ,въз основа на които е постановено атакуваното решение .

Подчертава се ,че ответникът е признал ,че е сключил договор за кредитна карта с банката , както и не е оспорил размера на претендираната от банката сума.С подписването на договора тя е декларирала ,че са й предоставени и е запозната с Общите условия за издаване на кредитна карта и

Тарифата за такси и комисионни на банката .Съответно в т. 40 от ОУ е записано ,че банката си запазва правото едностранно да променя общите условия и ако не е съгласен с промените ,опровомощеният длъжник може да прекрати едностранно договора,след като погаси задълженията си към банката .Фактът , че ответникът не се е ползвал от това си право при никое от последващите нови и актуализирани ОУ,е доказателство ,че се е съгласил с прилагането на действащите към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК общи условия .И в двете разновидности на тези ОУ съществува клауза ,че срокът за ползване на овърдрафта се удължава автомативно всеки път за нов едногодишен срок при условие ,че опровомощеният държател не е уведомил банката писмено за прекратяване на договора .Счита се ,че ирелевантно и необосновано е позоваването в решение на актуалните към днешна дата общи условия,тъй като приложими по спора са ОУ,действали към подаване на заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение-23.04.2019 г. Актуалните към днешна дата ОУ нямат обратно действие.

Оспорва се изводът на районния съд за настъпване на погасителна давност на вземанията на банката по повод процесния договор ,възприемайки възражението на ответника ,като се сочи ,че ответникът многократно е прекъсвал давността –чрез вноски на каса ,теглене и погасяване ,които се посочват конкретно по дати между 2008 г. и 2011 г.Счита се ,че неправилно съдът е счел ,че посоченият в договора срок за ползване на овърдрафта /04.12.2008 г. / съвпада със срока за погасяването му/падежа/,съответно счита ,че не е налице постъпила погасителна давност на вземането на банката ,като игнорира обстоятелството ,че договорът за кредит е валиден до момента на изричното му прекратяване от една от страните по договора .Подробно се сочат съображения за ясното разграничение между срока за ползване на овърдрафта /04.12.2008 г./,посочен в т. 3 от договора и срока за прекратяване на договора .Твърди се ,че мотивите на съда не кореспондират с правната природа на овърдрафта като специфичен и гъвкав банков продукт .Срокът на валидност на издадената кредитна карта /срокът на ползване на овърдрафта-04.12.2008 г./е срокът ,след който при наличие на възстановени от кредитополучаватя средства по кредитния лимит ,страните по договора за кредит са приели ,че действието на договора се продължава многократно ,докато една от страните по него не сезира другата писмено за изричното си желание за го прекрати .

Това смесване на срока за ползване на овърдрафта с падежа на задълженията по договора за кредит е довело до неправилността на съдебното решение ,с което е отхвърлен иска поради изтикла погасителна давност на вземането на банката .Реално давността е започнала да тече от датата ,на която банката е предизвестила кредитополучателя за прекратяване на договора за кредит ,връчено му на 05.03.2019 г. с нотариална покана ,а не ,както погрешно е счел съдът – от датата ,посочена в договора като първоначален срок за ползване на овърдрафта .

Обжалва се решението и в частта за разноските

,като се счита за неправилно присъждането и на разноските ,направени в друго производство-заповедното ,както и че присъдените разноски били неоснователно завишени.

Моли за отмяна на решението и да се постанови ново ,с което исковете да бъдат уважени изцяло .Прилага се копие от ОУ .

Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .

Въззимаемият ответник по делото в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.Счита ,че не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца-въззивник .Решаващият състав е преценил стойността на представените му от ищцовата страна доказателства и правилно е приел ,че представените от ищцовата страна ОУ -2019 са несъотносими към настоящия спор ,тъй като същите не са в съответствие и не кореспондират с воляизявленията на страните при подписване на договора за издаване на кредитна карта от 04.12.2006 г. и анекс към него от 12.04.2007 г..А още в отговора на исковата молба тези общи условия -ОУ-2019 г. ,представени от ищеца , са били оспорени от ответника като несъотносими към спора.Затова и на осн.чл. 266 ал. 1 ГПК се счита , че не следва да бъдат приемани ОУ от 06.07.2004 г. ,изменени и допълнени от 29.08.2006 г. ,още повече , че въззивникът не посочва основателна причина ,поради която не ги е представил в първоинстанционното производство .

Счита се за правилен извода на първоинстанционния съд за неоснователност на исковата претенция поради настъпила погасителна давност,предвид своевременно направеното възражение с отговора на исковата молба .Подчертава се в тази връзка ,че именно датата 04.12.2008 г. е тази ,на която са приключили облигационните отношения между страните ,породени от договора за издаване на кредитна карта от 04.12.2006 г. и енакс към него от 12.04.2007 г.Безспорно според въззиваемата страна е ,че срокът на действие на договора е 2 години и се счита за необяснимо на какво основание банката приема ,че процесният договор имал действие и след 04.12.2008 г. Сочи се ,че дори и в ОУ от 2004,изм.2006 г. ,в чл. 36.1 се уговаря ,че срокът зза ползване на овърдрафта може да бъде продължен само по взаемно съгласие между страните с анекс.Според въззиваемия е безпротиворечиво , че страните са договорили краен срок на действие на договора –в случая заплащането на задълженията по кредитната карта са ежемесечни ,поради което намира приложение чл. 11 б.“в“ ЗЗД .От представените доказателства е видно ,че изискуемостта е настъпила на 04.12.2008 г. При това положение давността на вземането е изтекла на 04.12.2011 г. Дори и да се приеме общата петгодишна давност ,то правото на кредитора отново се явява погасено ,тъй като срокът за предявяване на претенцията е изтекъл на 04.12.2013 г. , а банката е подала заявлението чак на 23.04.2019 г.

Оспорват се аргументите на въззивника относно присъждането на разноските в заповедното производство, като се излагат подробни доводи.Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение .Не се сочат нови доказателства .

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Предявени са били обективно съединени установителни искове с правно основание чл.

422 ГПК вр.чл. 9 от ЗПК/отм./.

Няма спор по делото ,че на 04.12.2006 г. е сключен договор между страните за издаване на кредитна карта № 02РКО-А-****, по силата на който банката-ищец приема да открие и води банкова сметка на името на ответника и да издаде към нея кредитна карта без депозит VISA КЛАСИЧЕСКА. Според чл.2 от Договора банката предоставя на ответницата П. банков кредит овърдрафт по картовата разплащателна сметка в размер на 3000 лева, който може да бъде усвояван с използването на картата. Срокът за ползване на овърдрафта е до 04.12.2008 г.,като П. се задължава да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в Общите условия за издаване и ползване на международни кредитни карти без депозит. За предоставения овърдрафт ответницата заплаща на банката промоционален фиксиран лихвен процент за първите 3 отчетни периода в размер на 0,75 % на месец и за остатъка от срока на Договора в размер на 1,5 % на месец, който се начислява еднократно на датата, следваща датата на падежа, върху дебитните остатъци по картовата разплащателна сметка, формирани до края на предходния отчетен период и непогасени до датата на падежа. При изцяло усвоен кредитен лимит за целия срок на договора, лихвеният процент, начисляван съгласно договора, се равнява на годишна лихва в размер на 15,75 % за първата година и 18 % за следващата.Според чл.8 от договора всички права и задължения на страните по него във връзка с издаване и ползване на кредитната карта и предоставяне и погасяване на овърдрафта се уреждат от Общите условия на банката за издаване и ползване на международни кредитни карти без депозит , неразделна част от договора.

С анекс № 1 от 12.04.2007 г. е увеличен предоставения банков кредит овърдрафт по картовата разплащателна сметка на 5000 лева. Срокът за ползване на овърдрафта не е променен. На 07.04.2009 г. ответникът получава международна револвираща кредитна карта с чип VISA, валидна до месец март 2012 г., за което е съставен протокол. С подписа си ответникът декларира, че е запозната с общите условия на банката за издаване и ползване на международни револвиращи кредитни карти с чип MasterCard и Visa и приема да бъдат прилагани при уреждане на правата и задълженията между нея и банката.За периода 31.12.2006 г. – 07.04.2009 г. са усвоени суми в общ размер на 7815,80 лева – изтеглени в брой или плащане на пос-терминал.

Към 23.04.2019 г. ответникът дължи 5000 лева главница, договорна лихва за периода 23.04.2016 г. – 11.03.2019 г. в размер на 2723,51 лева и 51,60 лева разноски по събиране на вземането.

На 23.04.2019 г. банката депозира заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на нея срещу ответника М.П. , по което е образувано ч. гр. дело № 3300/2019 г. по описа на БРС. На 24.04.2019 г. по това дело е издадена заповед за незабавно изпълнение срещу П. за следните суми: 5000 лева, представляващи изискуема главница по договор за издаване на кредитна карта №№

02РКО-А-**** /04.12.2006 г. и общи условия към него; 33855,09 лева, представляваща дължима просрочена договорна лихва, начислена за периода от 21.08.2009 г. до 11.03.2019 г.; 2132,22 лева, представляваща дължима наказателна лихва, начислена за периода от 21.08.2009 г. до 22.04.2019 г.; 51,60 лева разноски за събиране на вземането; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.04.2019 г., до окончателното изплащане на вземането. Въз основа на заповедта е издаден и изпълнителен лист срещу ответницата . Тъй като тя депозира възражение в срок, банката предявява установителни искове, по които е образувано настоящото дело.