Решение № 262847 от 22.11.2021, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 1197/2021
- Вид
- Решение № 262847
- Подписан
- 22.11.2021
- В сила
- 18.12.2021
- Състав
- РУМЯНА ДИМОВА ХРИСТОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
Р
Е Ш Е Н И Е
№262847 гр.Варна;22.11.2021год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, ХVI-ти състав в публично заседание на 20.10.21г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА при секретаря ГАЛЯ
ДАМЯНОВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 1197 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът адв. Никола Шущарков, пълномощник на „Т.Б." ЕАД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, * и съдебен адрес:***,претендира от съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът Т.Д. Т., ЕГН********** с адрес: ***, п.к. 9157 му дължи суми в общ размер на 497,21 лв. (четиристотин деветдесет и седем лева и двадесет и една стотинки), представляващи неплатени абонаментни такси, неустойка и сума за мобилно устройство по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +* и неплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг към него,от която :
80,34 лв. - неплатени месечни абонаментни такси по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги за номер +*; 62,46 лв. - неустойка по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги за номер +*;256,17 лв. - неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг за номер +*;98,24 лв. - дължима сума за мобилно устройство по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги за номер +*,ведно със законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането.
Моли да му бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 9373/2020г. и по настоящото производство.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
На
24.12.2017г. между Т.Д.Т. и „Т.Б." ЕАД, ЕИК * е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +* за срок от 24 месеца по абонаментен план „Тотал 24,99 Коледа
2017" със стандартен месечен абонамент в размер на 24.99лв. Т. не изпълнява задълженията си по споразумението в общ размер 80,34 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 05.09.2018г. - 04.12.2018г. Вследствие на неизпълнението и съгласно спогодбата между „Теленор" и КЗП, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 62,46 лв., равна на три месечни абонаментни такси и начислена във фактура № **********/05.02.2019г.
На същата дата - 24.12.2017г. и по повод горепосоченото споразумение с предпочетен номер +*, мобилният оператор, като лизингодател, сключва с Т.Д.Т. – лизингополучател Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка HUAWEI Р10 Lite Blue за обща лизингова цена в размер на 404,57 лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 17,59 лв. По договора за лизинг Т. дължи заплащане на сума в общ размер на 256,17 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период.05.09.2018г. - 04.02.2018г., а именно:
- 17,59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.09.2018г. - 04.10.2018п, начислена във фактура № **********/05.10.2018п;
- 17,59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.10.2018г. - 04.11.2018п, начислена във фактура№ **********/05.11.2018г.;
- 17,59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.11.2018г. - 04.12.2018п, начислена във фактура № **********/05.12.2018п;
- 9,91 лв. - остатък от лизингова вноска след приспадане на предплатени при сключването на споразумението за мобилни услуги суми за отчетен период 05.12.2018г. - 04.01.2019г., начислена във фактура № **********/05.01.2019п;
- 193.49 лв. - 10 броя лизингови вноски, начислени накуп, съгласно чл. 12 от Общите условия към договора за лизинг, и 1 лизингова вноска, начислена съгласно чл. 1, ал. 3 от договора за лизинг, за отчетен период 05.01.2019г. - 04.02.2019г., начислени във фактура № **********/05.02.2019г.
Вследствие на неизпълнение по споразумението с предпочетен номер +*, Т. дължи сума в размер на 98,24 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг, начислена във фактура № **********/05.02.2019г.
По отношение на горепосочените задължения за лизингови вноски е налице обща изискуемост, поради изтичане срока на договора за лизинг, посочен в чл. 2 от същия. Към настоящия момент и въпреки неизплатената обща лизингова цена по договора, предоставеното устройство не е върнато на мобилния оператор.
Горепосочените задължения са индивидуализирани в следните фактури:
1.Фактура
№ **********/05.10.2018г. за отчетен период 05.09.2018г. - 04.10.2018г.. срок за плащане - 20.10.2018г.. издадена за сумата от 44.07 лв.. представляваща неплатени абонаментна такса и лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********, както следва:
- 26,48 лв. абонаментна такса;
- 17,59 лв. лизингова вноска.
2.Фактура
№ **********/05.11.2018г. за отчетен период 05.10.2018г. - 04.11.2018г.. срок за плащане - 20.11.2018г.. издадена за сумата от 44.97 лв.. представляваща неплатени абонаментна такса и лизингова вноска за предпочетен номер +*, както следва:
- 27,38 лв. абонаментна такса;
- 17,59 лв. лизингова вноска.
3.Фактура
№ **********/05.12.2018г. за отчетен период 05.11.2018г. - 04.12.2018г.. срок за плащане - 20.12.2018г.. издадена за сумата от 44.07 лв.. представляваща неплатени абонаментна такса и лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********, както следва:
- 26,48 лв. абонаментна такса;
- 17,59 лв. лизингова вноска.
4.фактура
№ **********/05.01,2019г. за отчетен период 05.12.2018г. - 04.01.2019г.. срок за плащане - 20.01.2019г.. издадена за сумата от 9.91 лв., представляваща неплатен остатък от лизингова вноска за предпочетен номер +*.
5.Фактура
№ **********/05.02.2019г. за отчетен период 05.01.2019г. - 04.02.2019г.. срок за плащане - 20.02.2019г.. издадена за сумата от 354.19 лв.. представляваща неплатени лизингови вноски, неустойка и сума за мобилно устройство за предпочетен номер +*, както следва:
- 62,46 лв. неустойка;
- 193,49 лв. лизингови вноски накуп;
- 98,24 лв. сума за предоставено мобилно устройство.
С оглед на гореизложеното на 06.08.2020г. „Т.Б." ЕАД подава Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр. Варна срещу Т.Д.Т., в което се претендират: главница в размер на 497,21 лв.
(четиристотин деветдесет и седем лева и двадесет и една стотинки) и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Образувано е ч.гр.д. № 9373/2020г. по описа на Районен съд - гр. Варна. Издадена е заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предвид гореизложеното, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за „Т.Б." ЕАД възниква правен интерес от завеждането на установителен иск за вземанията на дружеството срещу ответника в указания от заповедния съд срок.
Ответникът в срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, чрез назначения от съда особен представител, депозира отговор на исковата молба. Счита и моли съда да приеме, че предявеният иск е допустим, но неоснователен по изложените по-долу съображения:
Оспорва изцяло исковата претенция по основание и размер.
Оспорва наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника. Твърди, че Т.Т. не е сключвала с ищеца процесните договори.
Оспорва истинността на представените към исковата молба писмени доказателства - Договор за мобилни услуги от
18.10.2013г., Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 24.12.20217г., Договор за лизинг от 24.12.2017г., Декларация - съгласие от 24.12.2017г., като възразява същите да са подписани от ответницата Т.Д.Т..
В случай, че съдът приеме, че страните са обвързани по валидни съглашения: Първо - оспорва предоставянето за временно и възмездно ползване на мобилно устройство марка HUAWEI, модел Р 10 Lite Blue, поради което считам, че Т.Т. не дължи претендираната сума от 256,17 лв..
Отделно счита, че ищеца, в качеството си на лизингодател, неправомерно е начислил 10 бр. лизингови вноски, тъй като не са налице предпоставките на чл.12 от ОУ, липсват доказателства в тази посока, т.е. сумата от 256,17 лв. е недължима.
Второ
- Касателно претенцията за неустойката по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги за номер +* в размер на 62,46 лв., моли да се съобрази, че в допълнителното споразумение такава неустойка не е предвидена. Клауза, уреждаща дължимост на неустойка, има в Договора за мобилни услуги от 18.10.2013г.. В същия е предвидено дължимост на неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти до края на срока на договора, при предсрочно прекратяване поради неизпълнение. Подобни клаузи противоречат на добрите нрави и като такива са нищожни. В тази връзка, моли да се съобразят разясненията на TP № 1 от 15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС.
Разпечатката съдържа 60 от 104 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3504e6c8-2c52-4d05-9604-571770560d13