Решение № 256 от 10.11.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Враца, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Камелия Пл. Колева при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Въззивно гражданско дело № 20221400500381 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по въззивна жалба на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от К. Ч. – главен изпълнителен директор и Б. В. – изпълнителен директор, чрез адв. Г. Я., срещу решение № 260047 от 17.06.2022 г, постановено по гр.д. № 1194/2021 г по описа на Районен съд – Враца, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на „ПМ-Груп 2018“ ЕООД на основание чл.

405, ал. 1 КЗ сумата от 16174,92 лева, представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско+“ по Застрахователна полица № ***/14.04.2020 г за вреди, причинени на лек автомобил „Мерцедес С 500, 4 матик“ с рег. № ВР***СХ от настъпило на 05.10.2020 г ПТП на главен път Враца-Криводол, за което е образувана щета № 44010612027159, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпилото писмо за отказ за изплащане на обезщетение – 15.10.2020 г., до окончателното ѝ погасяване.

В останалата част, с която е отхвърлен предявеният от „ПМ-Груп 2018“ ЕООД срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл. 409 КЗ за разликата над присъдения размер от 16174,92 лева до пълния предявен размер от 17016,36 лева като погасен чрез прихващане, решението, като необжалвано, е влязло в сила.

Решението в атакуваната част се обжалва като неправилно, постановено в 1 противоречие с материалния и процесуалния закон. Пороците на съдебния акт се обосновават с оплаквания за липса на предпоставките за уважаване на иска по чл. 405, ал. 1 КЗ, противно на приетото от първоинстанционния съд. По-конкретно, твърди се, че описаният механизъм в исковата молба и заключението на вещото лице не отговаря на действителния, като се сочи, че заключението е оспорено като непълно и неправилно.

Излага се, че от техническа гледна точка е невъзможно при тези увреждания лек автомобил „Ауди А6“ да запази положението на пътното платно, без да има последващо изместване.

Твърди се, че при отговора на въпрос трети и определяне механизма на ПТП вещото лице не е определило опасната зона за спиране на лек автомобил „Мерцедес S500 4MATIC“ и не е посочил осветената зона. Прави се оплакване, че в заключението не се съдържат изчисления, подкрепящи изводите на експерта, като се сочи, че не са направени по технически път, почиват на снимковия материал по делото. Релевира се, че от снимкови материал, направен от КАТ, лек автомобил „Ауди А6“ е със щети в предната лява част, като след силен удар МПС-то е останало напречно на платното за движение, поради което при твърдения механизъм на ПТП от ищеца би следвало след приплъзващ се удар лек автомобил „Ауди А6“ да се завърти около оста си. Твърди се още, че водача на лек автомобил „Мерцедес“ не е предприел маневра за спиране въпреки правия участък, по който се е движил, и не е оставил спирачен път на мястото на настъпване на ПТП-то. Навеждат се доводи, че свидетелските показания допринасят да се приеме, че водачът на лек автомобил „Ауди А6“ не е нарушил правилата за движение по пътищата, движейки се по черен път с ограничена видимост поради растителност и предвид характера на пътя – с два последователни остри завоя, е съобразил поставения знак „Стоп“ като е спрял и се е огледал. Другият довод, с който се обжалва съдебния акт в посочената част, е, че тъй като се касае за тотална щета, то обезщетение се дължи само при представен документ за прекратена регистрация по арг. на чл. 390, ал. 2 КЗ, какъвто по делото не бил представен, поради което се прави извод, че не са налице предпоставките за плащане на застрахователно обезщетение. В допълнение се сочи, че от дължимото обезщетение при тотална щета, представляващо от действителната стойност на автомобила към датата на ПТП, следва да се приспадне стойността на запазените части.

При тези доводи се иска решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се направените пред двете съдебни инстанции разноски. При условията на евентуалност се прави възражение, че водача на лек автомобил „Мерцедес“ е допринесъл за настъпването на ПТП-то, тъй като не е предприел маневра за спиране, поради което се иска – в условията на евентуалност – ако искът се приеме за основателен, да бъде намалено обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

С въззивната жалба се прави искане да бъде допусната повторна съдебноавтотехническа експертиза, която да отговори на въпросите, поставени на вещото лице при изготвяне на допълнителното заключение на съдебно-автотехническа експертиза пред първоинстанционния съд.

2

Въззивната жалба е връчена на „ПМ-Груп 2018“ ЕООД, от който в срок е постъпил писмен отговор, с който жалбата е оспорена като неоснователна, а решението в атакуваната му част се намира за правилно, обосновано и законосъобразно. В отговора се твърди, че пороците, въведени с въззивната жалба, са основани на неправилна преценка на доказателствата по делото. Посочва се, че всички елементи, за да бъде уважен иска, се установявали от представените доказателства, в това число и механизъма на ПТП, за който свидетелствали заключението по съдебно-автотехническата експертиза, констативния протокол и показанията на водачите на двата автомобила. Твърди се, че тези доказателства са анализирани от районния съд в обжалвания съдебен акт, поради което крайният му извод се счита за обоснован. Възразява се срещу искането при изчисляване на обезщетението да се приспадне стойността на запазените части с довода, че текста на чл. 390, ал. 2 КЗ не определя механизъма на изчисляване на обезщетение при тотална щета, при което размера на обезщетението възлизал на стойността на действително претърпените и доказани по размер вреди към датата на събитието по уговорената в застрахователната полица застрахователна сума по арг. от чл. 386, ал. 2 и чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ без прилагане на обезценка. Направеното възражение за липса на удостоверение за дерегистрация като основание да се откаже заплащане на обезщетение се оспорва като неоснователен с довода, че въззивникът застраховател е изпаднал в забава в хода на административната преписка, защото не е изпълнил задължението си да дерегистрира процесния автомобил, тъй като собственика му е следвало да се легитимира пред КАТ с удостоверение, издадено то самия застраховател. Твърди се още, че непредставянето на такова удостоверение не е основание да се откаже застрахователно обезщетение при предявен иск. Сочи се, че по делото няма доказателства за наличието на запазени части от автомобила, респ. за тяхната стойност.

При тези доводи е поискано решението в обжалваната му част да бъде потвърдено, ведно с всички произтичащи от това последици, включително присъждането на разноски, направени пред въззивната инстанция. Поискано е въззивният съд отново да провери допустимостта на въззивната жалба по отношение спазване на срока за обжалване.

С отговора не се представят и не се сочат нови доказателства. Заявява се становище за недопустимост и неоснователност на направеното с въззивната жалба доказателствено искане. Становището е аргументирано с настъпването на преклузия за доказателственото искане, с липса на конкретни съображения и аргументи за неговата допустимост на този етап от производството.

Въззивната жалба е връчена на третото лице-помага на страната на ответника – „ОЗК Застраховане“ АД, от който в срок е постъпил писмен отговор, с който се заявява, че дружеството се присъединява към подадената от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД въззивна жалба. Изложено е, че въззивната жалба е основателна и обоснована. Сочи се, че от доказателствения материал не се установяват предпоставките за присъждане на обезщетение. Твърди се, че изведеният от вещото лице механизъм е нереализуем, изведен е не по технически път, а на база снимков материал, че заключението не съдържа отговори за опасната зона на спиране и осветената зона на лек автомобил „Мерцедес“. Релевира се, че по 3 делото не е представено удостоверение за прекратена регистрация на автомобила, поради което се заключва, че обезщетение не се дължи. Прави се възражение, че водача на лек автомобил „Мерцедес“ е допринесъл за настъпване на ПТП и обезщетението следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Моли се въззивната жалба да бъде уважена, като се отмени решението на районния съд и вместо него се постанови друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен, или в условията на евентуалност - да се приеме, че е налице съпричиняване, обуславящо намаляване на обезщетението.

Въззивникът „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, редовно уведомен за откритото съдебно заседание по делото, се представлява от адв. Богомилов, който моли за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на иска по подробно изложени във въззивната жалба съображения. Заявява, че се присъединява към становището, депозирано от третата подпомоагаща страна. Претендира разноските, направени в двете съдебни инстанции.

Въззиваемото дружество "ПМ-Груп 2018" ЕООД, редовно уведомено за откритото съдебно заседание по делото, се представлява от адв. Д., който моли атакуваното решение да бъде потвърдено. Счита, че въззивникът в настоящето производство не е доказал изложените от него твърдения против обжалвания съдебен акт. Изразява становище за неоснователност и недоказаност на изложените от третото лице помагач твърдения.

Препраща към изложеното в писмена отговор и на това основание намира за правилно и законосъображно решението на районния съд. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение, чийто размер намира за съобразен с минималния по Наредбата.

Третото лице – помага на страната на ответника – въззивник в настоящото производство - „ОЗК Застраховане“ АД, редовно уведомено за с.з., не се представлява.

Преди с.з. по делото е постъпило становище от пълномощника на дружеството - ю.к.Т., който заявява, че поради ангажимент, няма възможност да се яви в с.з. Не възразява да бъде даден ход на делото в негово отсъствие и се присъединява към оплакванията във въззивната жалба. В становището не се заявяват доказателствени искания. Моли се обжалваното решение да бъде отменено, като се прави възражение за прекомерност на възнаграждението по представения от насрещната страна списък на разноските.

Пред въззивния съд с определение № 455/19.09.2022 г е оставено без уважение направеното с въззивната жалба доказателственото искане за допускане на повторна съдебно-автотехническа експертиза, която да отговори на въпросите, поставени на вещото лице при изготвяне на допълнителното заключение на съдебно-автотехническа експертиза пред първоинстанционния съд. Мотива за недопускане на доказателственото искане е липсата на предпоставките по чл. 266 ГПК.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Районният съд е бил сезиран с искова молба от „ПМ – ГРУП 2018“ ЕООД против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с искане ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сума в размер на 17 016,36 лева, представляваща застрахователно обезщетение по 4 щета № 44010612027159, заведена въз основа на застрахователна полица № ***, сключена на 14.04.2020 г за застраховка „Каско+“ за собствения на ищцовото дружество лек автомобил, ведно със законната лихва от датата на постъпилото писмо за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение – 15.10.2020 г, до окончателното изплащане на сумата, алтернативно от депозиране на исковата молба – 18.03.2021 г, до окончателното изплащане на сумата.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че на 14.04.2020 г между страните е сключен застрахователен договор по застрахователна полица № *** – Автомобилна застраховка „Каско+“ с покритие Пълно каско, със срок от 15.04.2020 г до 14.04.2021 г, за собствения на ищцовото дружество лек автомобил „Мерцедес С 500, 4 матик“ с рег. № ВР***СХ, черен металик, дата на първа регистрация 28.06.2007 г, рама № WDD2211861A157933, двигател № 27396830164568. Застрахователната сума била в размер на 24960,00 лева, застрахователната премия – 1 639,87 лева, платима на 4 вноски. Първата вноска в размер на 420,71 лева била заплатена при сключване на договора, а втората вноска в размер на 420,72 лева била платена на 17.07.2020 г. Посочено е, че на 05.10.2020 г на главен път Враца – Криводол, след отнето от водача на другия автомобил предимство, настъпило ПТП, за което бил съставен протокол за ПТП от органите на ПП – КАТ. Заявено е, че застрахователят е своевременно уведомен и е образувана щета № 44010612027159.