Решение № 994 от 07.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 994 гр. Пловдив, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20235300500350 по описа за 2023 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалба на ответника по спора Н. Т. Д., ЕГН - ********** срещу Решение № 261 707 от 16.12.2020 г. пост. по гр.д. № 13588/2019 г. на РС – Пловдив, с което е уважен предявения срещу въззивника иск с правно основание чл. 56 ал. 1 от ЗН като е унищожено по отношение на И. С. К., гражданин на ***, роден на *** г., паспорт серия *** № ***, издаден на *** г. в гр. *** извършения от въззивника Д. Отказ от наследството на покойния му баща Т. Г. Д., починал на *** г., който Отказ вписан в особената книга на Районен Съд – Пловдив под № *** на основание Определение № ***/*** г., пост. по ч.гр.д. № 18 698/2018 г. по описа на РС – Пловдив.

Въззивникът поддържа че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила относно допускането, събирането, проверката и преценката на доказателствата, при неизяснена фактическа обстановка, съответно направени са от съда погрешни правни изводи. Поддържа че по делото не е доказано – при лежаща върху ищеца И. К. доказателствена тежест, Д. да няма имущество, от което К. да удовлетвори вземанията си, напротив – установени са притежавани от Д. МПС и дялове в търговски дружества.

Приложените копия от изпълнителното дело не съставлявали писмени 1 доказателства, надлежно събрани в настоящия исков процес. В грубо нарушение на процесуалните правила съдът не дал възможност да се извърши допуснатата експертиза като я заличил поради невнасяне на определеното за нея възнаграждение. Срока за внасяне на депозита й поддържа да е инструктивен, а не преклузивен – както неправилно приел първоинстанционния съд, поради което експертизата неправилно била заличена поради невнасяне на възнаграждение за вещото лице.

По така изложените доводи се иска отмяна на решението и отхвърляне на иска.

Заявено е искане въззивния съд да назначи същата експертиза като неправилно заличената от районния съд - автотехническа, която да оцени притежаваните от Д. МПС.

Въззиваемият чрез процесуалния си представител адвокат П. е депозирал отговор за неоснователност на жалбата. Поддържа решението да е постановено в съответствие с материалния закон и да не са допуснати нарушения на съдопроизводствената правила. Назначената по искане на въззивника САТЕ за оценка на притежаваните от него МПС правилно е заличена от съда поради невнасяне от въззивника на определеното за нея възнаграждение. В този смисъл възразява срещу искането за назначаването й от въззивния съд. Счита че това искане се заявява единствено с цел да се шиканира процеса.

По така изложените доводи се иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се направените за въззивното производство разноски.

Доказателствени искания не са заявени.

Съдът установи следното:

Производството пред районния съд е образувано по иск с правно основание чл. 56 ал. 1 от ЗН от И. С. К., гражданин на ***, роден на *** г., паспорт серия *** № ***, издаден на *** г. в гр. *** срещу Н. Т. Д., ЕГН ********** за унищожаване по отношение на ищеца И. С. К. извършеният от въззивника Н. Д. Отказ от наследството на покойния му баща Т. Г. Д., който Отказ вписан в особената книга на Районен Съд – Пловдив под № *** на основание Определение № ***/*** г., пост. по ч.гр.д. № 18 698/2018 г. по описа на РС – Пловдив.

Искът е допустим. Предявен е в 1 – годишния срок по чл. 56 ал. 2 от ЗН, което се установява от факта, че отказът от наследство е вписан в особената книга на съда на *** г., а исковата молба е депозирана в съда на 19.08.2019 г..

По делото е безпротиворечиво установено, че въззиваемият е кредитор на въззивника с парично вземане в размер на 5 500 евро / левова равностойност 10 757, 07 лв. /, за което е издаден изпълнителен лист от 03.11.2017 г. въз основа подлежащо на изпълнение съдебно решение по гр.д.

№ 7464/2015 г. по описа на РС – Пловдив. За удовлетворяване на вземането по изпълн. лист е образувано изп. д. № 288/2017 г. на ЧСИ, рег. № ***, към което 2 впоследствие са присъединени и парични вземания на въззиваемия и по издаден по същото гр.д. № 7464/2015 г. изпълнителен лист от 25.05.2018 г. – 430, 30 лв. заплатена ДТ, 1 300 евро – адвокатски хонорар и 450 евро – разноски по р.д. № 5051/2017 г. на ВКС. Задължението не е изпълнено доброволно, не е събрано и принудително въпреки предприетите по изпълнителното дело действия за това – не е открито имущество на длъжника / като физическо лице и в качеството му и на едноличен търговец /, което да се реализира с цел пълно или частично удовлетворяване на вземането.

Съдържащите се в приложеното в препис изпълнително дело документи съставляват годни и събрани по надлежния ред писмени доказателства – противно на поддържаното в жалбата възражение да не са такива.

Установено е наличие на имущество в патримониума на наследодателя на въззивника – неговия баща Т. Г. Д., както и отказа на въззивника от наследството на Т. Д..

При така установеното искът е уважен с обжалваното първоинстанционно решение. Районният съд го е намерил за допустим и за основателен, приемайки да е осъществен фактическият състав на чл. 56 ал. 1 от ЗН.

При дължимата се съгласно чл. 269 изр. 1 от ГПК служебна проверка на решението въззивният съд намира същото за валидно и допустимо. Относно неговата правилност е ограничен от поддържаните във въззивната жалба оплаквания, които – както се каза по горе, са свързани с оспорване на извода на съда въззивникът – длъжник да не притежава имущество, от което въззиваемият – кредитор да се удовлетвори. Конкретно се твърди, че средствата при реализирана продан на притежаваните от него моторните превозни средства, върху които е наложен запор от ЧСИ - л. 184 от първоинстанционното дело / каквато продан по изпълнението не е проведена поради факта, че местонахождението им е неизвестно / биха удовлетворили изцяло вземането на кредитора. Освен това твърди въззиваемият да може да се удовлетвори и посредством насочване на принудително изпълнение върху притежаваните от него дялове в търговски дружества.

Доказателствената тежест да установи наличие на имущество, достатъчно за пълното удовлетворяване на взискателя е на длъжника, в случая – въззивник, а не на въззиваемия – ищец, както неправилно се поддържа в жалбата. Съдът допусна исканото в тази насока от въззивника доказателство - автотехническа експертиза, давайки му повторна възможност в производството по чл. 258 и следв. от ГПК да посочи местонахождението на притежаваните леки и товарни автомобили и да осигури достъп на вещото лице до тях за извършване на оглед и оценка на същите. Въпреки неколкократно дадената възможност това не беше изпълнено, съответно експертизата – заличена. Същевременно не се ангажират доказателства за финансовото състояние и имуществото на търговските дружества, в които въззивникът притежава дялове – с оглед преценка дали провеждано 3 принудително изпълнение по чл. 517 и следв. от ГПК би довело до удовлетворяване паричните вземания на въззиваемата страна.

Предвид изложеното жалбата е неоснователна. Правилно районният съд е приел искът по чл. 56 ал. 1 от ЗН да е доказан и го е уважил с обжалваното решение, което следва да бъде потвърдено.

С оглед този инстанционен резултат въззивникът дължи на въззиваемата страна направените за настоящата инстанция разноски – 750 лв. възнаграждение за един адвокат. Възражението за прекомерност на възнаграждението е неоснователно, тъй като то не надвишава минимума по чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/9.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно приетата от районния съд цена на иска - интереса по смисъла на казаната наредба.

И съдът

РЕШИ:

Потвърждава Решение № 261 707 от 16.12.2020 г. пост. по гр.д. № 13588/2019 г. на РС – Пловдив.

Осъжда Н. Т. Д., ЕГН – ********** да заплати на И. С. К., гражданин на ***, роден на *** г., паспорт серия *** № ***, издаден на *** г. в гр. *** разноски за въззивното производство в размер на 750 / седемстотин и петдесет / лева – възнаграждение за един адвокат.

Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4