Акт от 22.06.2018, Районен съд - Плевен

р е ш е н и е

№ .................. гр. Плевен, 22.06.2018г. пЛЕВЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, четвърти състав, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и пети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: МИЛЕНА ТОМОВА при секретаря С.Ц.като разгледа докладваното от съдията Томова гражданско дело N 6775 по описа на съда за 2017 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:

Иск за делба – ІІ-ра фаза по извършване на делбата.

С влязло в законна сила ***в първата фаза на делбата е допуснато да се извърши съдебна делба между Н.Ц.М. с ЕГН

**********, И.Ц.А. с ЕГН **********, П.В.Г. с ЕГН ********** и С.Г.Г. с ЕГН **********, на следния недвижим имот:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с ***находящ се в ***, ***, ***, с адрес ***, ***, съставляващ *** ***по регулационния план на ***, утвърден със ***; при съседи: улица, *** V*** на Ц.П.П., *** ХV – на Г.Р. Г., *** Х – на А.А.М., заедно с построените в имота *** състояща се от първи и ***., ведно с принадлежащите им избени и тавански помещения, и ***Постановено е от допуснатия до делба недвижим имот да се образуват ДВАНАДЕСЕТ РАВНИ ДЯЛА, от които: за Н.Ц.М. – ЕДИН ДЯЛ; за И.Ц.А.

– ЕДИН ДЯЛ; за П.В.Г. и С.Г.Г. – ОСЕМ ДЯЛА В РЕЖИМ НА СИО; за П.В.Г. – ДВА ДЯЛА.

Решението, с което е допусната делбата и са определени правата на съделителите е влязло в законна сила на 03.02.2018г.

На 30.01.2018г. е депозирана молба от П.В.Г. и С.Г.Г. (на л.61), с която е заявено искане с правно основание чл.349, ал.2 от ГПК за възлагане на процесния имот.

След влизане в сила на решението по първа фаза на делбата е починал ответника П.В.Г. – на 22.02.2018г. Производството по делото е продължило с участието на наследниците му по закон – преживялата съпруга С.Г.Г. и децата му В.П.Х., В.П.П. и П.П.Г. – М..

Ответниците са заявили в първото по делото съдебно заседание във втора фаза на делбата, че поддържат заявеното искане по чл.349, ал.2 от ГПК за възлагане на делбения имот.

В първото с.з. след влизане в сила на решението за делба, ищците Н.М. и И.А. са предявили иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС срещу ответниците за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на делбения имот съобразно правата им за периода от завеждане на исковата молба – 01.09.2017г. до датата на предявяване на иска – 21.03.2018г. в размер на по 50лв. месечно за всяка от ищците.

В първото с.з. след влизане в сила на решението за допускане на делбата ответниците С.Г.В.Х., В.П. и П.Г. – М. са предявили искове по сметки по реда на чл.346 от ГПК против съделителите Н. М. и И.А., съобразно изложените обстоятелства и петитум с молба от 07.02.2018г., уточнена с молба от 20.02.2012г., за суми в размер на по 2 930лв., с каквито се твърди да е увеличен дела на ответниците по иска вследствие извършени подобрения в имота от съделителите П.Г. и С.Г..

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и обсъди доводите на страните прие за установено следното:

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и обсъди доводите на страните прие за установено следното:

По направеното искане за възлагане на делбения имот и начина на извършване на делбата :

Съгласно разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който към момента на откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители бъдат уравнени в имот или в пари.

Тази претенция следва да бъде предявена най-късно в първото съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата.

В случая претенцията е заявена от съделителя П.Г., заедно със съпругата му С.Г. с нарочна молба преди изтичане на преклузивния срок, като в първото проведено във втора фаза на делбата съдебно заседание се поддържа от наследниците му С.Г., В.П.Х., В.П.П. и П.П.Г. - М.. Поддържа се в практиката на ВКС, че ако претенцията по чл.349, ал.2 от ГПК е направена от съделител, който е починал в хода на процеса, е възможно неговите наследници да заявят, че поддържат претенцията и искат имота да бъде поставен в общ дял, ако отговарят на изискванията, като следва да се извърши преценка дали е основателна претенцията на наследодателя преди смъртта му и неговото коляно би могло да получи имота. Правата в делбеното производство принадлежат на този, по отношение на когото делбата е била допусната. С решението по чл.344 от ГПК се установяват личните права на съделителите. Ако съделител почине във ІІ фаза, неговите наследници встъпват в неговото признато с решението лично право в съсобствеността и затова получават правата общо. При това разбиране, което се споделя и от настоящия състав, в случая следва да се извърши преценка за наличие на основанията по чл.349, ал.2 от ГПК по отношение на съделителя П.В.Г., чиито права са установени с решението по първа фаза на делбата и който лично е заявил искането преди изтичане на преклузивния срок.

Безспорно е установено в производството, че делбения имот е жилищен. От изслушаното в о.с.з. на 25.05.2018г. заключение по допуснатата съдебно-оценителна и техническа експертиза се установява, че имотът е неподеляем.

Съдът приема, че съсобствеността е възникнала по наследяване, т.е имота е наследствен. Установи се в първата фаза на делбата, че процесното имущество е било собственост на общите за ищците и ответника П.Г. наследодатели – В.Г. и В.

И. в режим на СИО, като след смъртта на В. И. част от имота е преминала в патримониума на наследниците й по закон – преживелия съпруг В.Г., синът им П.Г. и ищците по право на заместване на починалата преди наследодателката нейна дъщеря. Установи се също така в производството по първа фаза, че през 2010г. В.Г. с договор за покупко-продажба, обективиран в ***е продал на синът си П.Г. по време на брака му с ответницата С.Г. своите идеални части от имуществото. Така извършената сделка на разпореждане не променя наследствения характер на съсобствеността и не я определя като смесена по смисъла на ТР № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК. В същото е прието, че комбинирана съсобственост е тази, която е възникнала в резултат на повече от един юридически факт- напр. прекратена съпружеска общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др. Със съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК обаче ВКС допълни схващането за т.н. комбинирана съсобственост, посочвайки и случаите, когато такава съсобственост не е налице (Решение №144 от 11.07.2014г. по гр.д.№7209/2013г. на ВКС, I г.о.). Така в решение № 86/ от 9.03.2012 г. по гр.д.№ 1100/ 2011 г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че разпоредителните сделки между сънаследниците не водят до смесена съсобственост. Това е така, защото имотът остава наследствен за всички сънаследници.

Разпоредителната сделка не променя наследствения характер на имота, а само уголемява квотата в съсобствеността на някой от наследниците. Определящото е, че въпреки разпореждането, в съсобствеността не участват трети за наследството лица. ВКС приема в практиката си също така, че когато при извършването на разпоредителна сделка с част от наследствен имот, приеобретателят сънаследник е в брак, също не възниква комбинирана съсобственост тъй като съпругът участва не като трето лице, което придобива по сделка част от наследствения имот. Съпругът придобива права по силата на закона чл.21, ал.1 от СК. В този смисъл е приетото в решение № 18 от 27.02.2013 г. по гр. д. № 572/2012 г. на ВКС, І г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна практика.

Между страните не е налице спор, че П.В.Г. е живял в делбения имот до смъртта си, заедно със съпругата си, в това число и към момента на смъртта на общата наследодателка и негова майка В. И., от която той черпи правата си по наследство. Това се установи и от събраните в производството гласни доказателства.

Въз основа на представената декларация от П.Г. и съпругата му С.Г. от 24.01.2018г. (на л.62), съдът приема, че те не притежават друго жилище. Не са и налице твърдения в обратна насока от страна на ищците.

Предвид изложеното, съдът счита, че са налице основанията по чл.349, ал.2 от ГПК по отношение на наследодателя на ответниците П.В.Г., с чието участие е допусната делбата и който дори лично е заявил претенцията за възлагане, поддържана от наследниците му. Имотът следва да се възложи на наследниците му общо. При това между тях възниква съсобственост, в която правата им се определят – за С.Г. от установените с решението по първа фаза на делбата права върху имота и правата, които произтичат от наследодателя й П.Г., а за останалите наследници на последния, съобразно наследствените им права.

Съделителите, на които се възлага имота следва да заплатят на съделителите Н.М. и И.А. съответните за уравнение на дяловете им суми по реда на чл.349, ал.5 от ГПК. Размерът на това уравнение зависи от пазарната стойност на дела на тези съделители от делбеното имущество. Както се установи от изслушаното в о.с.з. на 25.05.2018г. експертно заключение, пазарната стойност на имота възлиза на 68 000лв., а стойността на един дял е 5 666,67лв. С оглед на това следва да се постанови съделителите С.Г., В.П.Х., В.П.П. и П.П.Г. - М., на които се възлага имота, да заплатят на ищците Н.М. и И.А., при условията на чл. 349, ал.5 от ГПК, в 6 – месечен срок от влизане на решението, суми в размер на по 5 666,67лв. за уравнение дяловете им, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение до окончателното им заплащане.

По исковете с правно основание чл.346 от ГПК, във вр. с чл.31 ал.2 от ЗС, предявени от Н.Ц.М. и И.Ц.А. против С.Г.Г., В.П.Х., В.П.П. и П.П.Г.

– М..

С молба, депозирана в о.с.з. на

21.03.2018г. съделителите Н.Ц.М. и И.Ц.А. са заявили претенция срещу ответниците за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на делбения имот, като уточняват в съдебно заседание, че претендират по 50лв. месечно всяка от тях за периода от завеждане на исковата молба до предявяване на иска, т.е. от 01.09.2017г. до 21.03.2018г. (по 331,81лв. за всяка ищца – за 6 месеца по 50лв. и 31,81лв. за 21 дни на м.март).

От заключението по допуснатата съдебно-оценителна експертиза се установява, че пазарния наем на делбения имот за периода от 01.09.2017г. до

21.03.2018г. възлиза на 2 364,65лв. или за един дял, какъвто притежава от имота всяка от ищците – 197,05лв. Други доказателства във връзка с този иск не са ангажирани.

Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

За уважаване на иска е необходимо имотът да е съсобствен на страните, ищецът като неползващ съсобственик да е отправил искане за заплащане на обезщетение за ползите, от които е лишен към ползващия имота съсобственик и последният да ползва имота изцяло или да ползва площ, по –голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността.

Безспорно е в настоящото производство, че за периода след завеждане на исковата молба до смъртта на съделителя П.Г., имота се е ползвал от същия и съпругата му – ответницата С.Г., а след това от последната.

По делото обаче не се ангажираха доказателства от ищците, че са отправили писмена покана за заплащане на търсеното обезщетение. Депозираната искова молба за делба, въз основа на която е образувано производството по настоящото дело, не съдържа никакво изявление в тази насока. Както приема ВКС в създадената задължителна практика по чл.290 от ГПК (Решение № 294 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2654/2008 г., I г. о., ГК), исковата молба за делба може да се приеме за покана за плащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС, само ако съдържа волеизявление за плащане на обезщетение за ползването на съсобствения имот от ответника.

Поради липсата на отправена до ответниците писмена покана за заплащане на търсеното обезщетение преди предявяване на иска по чл.31, ал.2 от ЗС, заявените от ищците претенции на това основание се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.