Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10004 от 13.09.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 72121/2021
Вид
Решение № 10004
Подписан
13.09.2022
Състав
БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл.149 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 10004 гр. София, 13.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20211110172121 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от „ФИРМА“ ЕАД срещу ИВ. ИВ. В., с ЕГН: **********, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за установяване съществуването на вземания в размер на 856,22 лева – за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 28.07.2021г. до окончателното плащане; 153,12 лева – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2018г. до 19.07.2021г. ; сума за услуга дялово разпределение в размер на 28,94 лева за периода от м.06.2018г. до м.04.2020г. и 5,47 лева – лихва за забава за периода от 31.07.2018г. до 19.07.2021, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 07.08.2021г. по ч.гр.д.№ 44331/2021г. по описа на СРС, 176 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатил дължимата цена.

Ответницата не е депозирала отговор на исковата молба, както и възражение по чл.414 от ГПК.

В открито съдебно заседание пълномощникът на ищеца признава, че след завеждане на делото ответницата е погасила следните суми : 837,46 лева за дължимата главница за ТЕ;

153,12 лева – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2018г. до 19.07.2021г. ; сума за услуга дялово разпределение в размер на 28,94 лева за периода от м.06.2018г. до м.04.2020г.

1 и 5,47 лева – лихва за забава за периода от 31.07.2018г. до 19.07.2021, включени в издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По делото се установява, доколкото ищецът е представил справка „история на преписка за съдебно вземане № 164833“, че ответницата е заплатила на 07.02.2022г. сумата общо от 1043,75 лева, с която с погасени задълженията й за сумата от 837,46 лева – за ТЕ, 153,12 лева – мораторна лихва за забава; сумата от 28,94 лева – дялово разпределение и 5,47 лева – лихва за забава. Така се налага извода, че искът за доставена ТЕ е основателен до размера от 18,76 лева (разликата от претендираната сума от 856,22 лева и платената сума от 837,46 лева), като до този размер следва да се уважи, а над него, до пълния предявен размер от 856,22 лева следва да се отхвърли поради плащане в хода на процеса. Следва да бъдат отхвърлени поради плащане в хода на процеса и исковете за дялово разпределение и лихви, дължими върху главниците за дялово разпределение и ТЕ.

Доколкото ответницата е станала повод за завеждане на делото – задълженията са били изискуеми преди подаване на исковата молба, същата следва да бъдат осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в размер на 100 лева, определено съобразно чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че ИВ. ИВ. В., с ЕГН:

********** дължи на „ФИРМА” ЕАД с ЕИК .... на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата от 18,76 лева - цена на доставената на ответника топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 07.02.2022г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 07.08.2021г. по ч.гр.д.№ 44331/2021г. по описа на СРС, 176 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата над 18,76 лева над пълния предявен размер от 856,22 лева – за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2020г.; за сумата от 153,12 лева – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2018г. до 19.07.2021г. ; за сумата от 28,94 лева - услуга дялово разпределение за периода от м.06.2018г. до м.04.2020г. и за сумата от 5,47 лева – лихва за забава за периода от 31.07.2018г. до 19.07.202, като погасни чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА ИВ. ИВ. В., с ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и 2 ал.8 ГПК, на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ...., разноски в исковото производство в размер на общо 100 лева - за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3