Решение № 12929 от 30.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 62085/2024
- Вид
- Решение № 12929
- Подписан
- 30.06.2026
- Състав
- ТЕОДОРА АНГЕЛОВА КАРАБАШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 12929 гр. София, 30.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20241110162085 по описа за 2024 година
Делото е образувано по предявен от „************“ ЕАД, чрез адв. Н., против „***********“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9897,57 лева представляваща, регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско Стандарт“, обективиран в застрахователна полица № ***********, във връзка с настъпило застрахователно събитие на 22.03.2024 г., за което е образувана щета № ***********/24/25.03.2024 г., с включени ликвидационни разходи на стойност от 25 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба – 21.10.2024 г. до изплащането й.
В исковата молба се твърди, че между ******* и собственика на л.а. „******* е налице застрахователно правоотношение по сключен договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“, обективиран в застрахователна полица № ******, с период на валидност от 29.02.2024 г. до 27.02.2025 г. В срока на застрахователното покритие, и по-конкретно на 22.03.2024 г. около 14:00 часа, настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие (ПТП) между л.а. ******“ с рег. № ****** и л.а. „*******, което представлява покрит застрахователен риск. Излага доводи, че застрахователното събитие настъпило по вина на водача на л.а. *******., който при извършване на маневра за изпреварване навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с л.а. „********Ищецът твърди, че вследствие на удара били нанесени щети по застрахованото имущество. С оглед постъпило уведомление за щети, при ищеца била образувана преписка по щета №******* по която било одобрено изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 9 872.57 лв., като били реализирани и ликвидационни разходи на стойност от 25 лева. Сочи, че гражданската отговорност на водача на л.а. „******** с рег. № *********била застрахована при ответното дружество и намира, че с изплащане на обезщетението е встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредите до размера на стойността на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Изпратена била регресна покана до ответника за възстановяване на стойността на изплатеното застрахователно обезщетение, но последният отказал да удовлетвори искането му. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да осъди 1 ответника да му заплати сумата от 9 897.57 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско Стандарт“, обективиран в застрахователна полица № ***********,с включени ликвидационни разходи на стойност от 25 лева, във връзка с настъпило застрахователно събитие на 22.03.2024 г., за което е образувана щета № *********, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба – 21.10.2024 г. до изплащането на дълга. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК „***********“ АД, чрез юрк. К. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва да е настъпило ПТП по твърдения в исковата молба механизъм, както и вината на водача на л.а. „**********“.
Твърди, че изключителна вина за произшествието има водачът на л.а. „*******Р, който се движил с висока скорост. При условията на евентуалност излага доводи за съпричиняване.
Оспорва причинно-следствената връзка между противоправното поведение на водача на л.а.
********** и вредите по застрахованото имущество. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен, евентуално да намали размера на претендираното обезщетение.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителе иск с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ.
По арг. от чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” - срещу застрахователя по същата, иск за платеното.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, както и че е поканил ответника да заплати изплатеното застрахователно обезщетение.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на водача на застрахования при него автомобил, както и да докаже възраженията си, в това число възражението си за съпричиняване по чл.
51, ал. 2 ЗЗД, като докаже в условията на пълно и главно доказване противоправно поведение на водача на л.а. „********“ с рег. № *****, което е в причинна връзка с уврежданията на този автомобил, респективно да докаже изплащане на претендираното от ищеца застрахователно обезщетение.
С доклада, изготвен по реда на чл. 146 ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че ищецът е застраховател по сключен договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“, обективиран в застрахователна полица №*********, с период на валидност от 29.02.2024 г. до 27.02.2025 г., с предмет - л.а. ******, като в изпълнение на договорните си задължения същият е изплатил застрахователно обезщетение по щета № *********, в размер на 9 872.57 лв.
За установяване механизма на произшествието в производството е представен двустранен констативен протокол от 22.03.2024 г., съставен и подписан от двамата водачи, участвали с управляваните автомобили в процесния инцидент. От отразената в него схема на произшествието, с което е обозначена зоната на удара, както и видимите щети, се установява, че щетите за л.а. „******* с рег. № *****, управляван от М. П., са настъпили от предна дясна част, както и в задна дясна част, а за лек автомобил л.а. „****“ с рег. № ***** такива не са настъпили.
Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ, съставен от лица, трети на процеса. Освен формална доказателствена сила, която в случая не 2 е опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т. е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти.
Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на документа и др.
Част от съвкупния доказателствен материал по делото представят устните доказателства, събрани посредством разпита на свидетелите: М. К. П., водач на лек автомобил „**********и Х. В. В., водач на лек автомобил марка л.а. **********с рег. № ***разпитан по делегация. Свидетелят П. разказва, че през м.03.2024 г., когато се е случило процесното ПТП, е управлявала МПС „**********“, като в този ден времето е било хубаво и ясно. Обяснява, че пътувал в прохода *****, като пред него първоначално имало колона от автомобили. Предприел изпреварване в разрешен участък, като се движел с не повече от 50 км/ч, достигнал равно ниво с лекотоварен камион, който се намирал в дясната лента на пътното платно, като последният също предприел маневра за изпреварване и съществувала опасност да бутне водача на л.а. „*******“ в пропастта, намираща се отляво, поради което свидетелят ускорил, минал пред камиона и спрял на първата отбивка. Споделя, че въпреки бързата му реакция, е настъпил удар между двете МПС, тъй като другият водач не го е видял, не е пуснал мигач, не се е огледал предварително и е продължил да извършва маневра за изпреварване. Твърди, че малко по-късно в друга отбивка спрял и водачът на „**********“, като последният бил възрастен човек, притеснен, двамата изготвили ДКП и се подписали в него, без да имат разногласия по вината. Разказва, че видимите щети по неговия автомобил били в дясната страна на автомобила и по-конкретно били увредени преден десен калник, дясна предна врата, дясна задна врата, десен заден калник, дясна предна джанта и дясното странично огледало, като ламарините били скъсани на места.
В подобен дух звучат и показанията на другия разпитан по делото свидетел Х. В., водач на лек автомобил марка „**********“ с рег. № ******. Същият разказва, че през зимата на 2024 г. се движел в прохода Шипка, карайки зад бус, като последният се движел много бавно и това мотивирало свидетеля да предприеме маневра за изпреварване.
Обяснява, че ударът e настъпил, когато вече е бил излязъл лявото пътно платно, като при предприемане на маневрата за изпреварване пуснал мигач, но не видял, че л.а. „*******“ вече е предприел маневра за изпреварване и така настъпил удар. Сочи, че бил ударен от лявата предна част в гумата. Заявява, че заедно с другия водач, участник в процесното ПТП, са подписали двустранен протокол, като помежду им не е имало спор относно вината за настъпване на същото. Излага, че пътната обстановка била заснежена и маркировката не се виждала. Заявява, че се движел с не повече от 20-30км/ч. Изтъква, че не може да види подписите в представения му ДКП в проведеното открито съдебно заседание, тъй като не носи очила, но заявява, че е подписал ДКП, като изрично посочва, че и към датата на процесното ПТП също не носил очила в себе си.
Настоящият съдебен състав възприема като достоверни събраните по делото устни доказателства, тъй като са основани на преки, лични и непосредствени впечатления, същите са логични и не се оборват от останалите събрани по делото доказателства, а напротив - в поголямата си част се подкрепят и взаимно се допълват. Съдът намира, че с оглед изминалия период от време от момента на произшествието е логично някои свидетели поначало да си спомнят случая по-общо от други, допускайки неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на човешката памет и възприятие.
Същественото е, че субективни възприятия на свидетелите по отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се.
Следва да бъде отбелязано, че настоящия съдебен състав не кредитира показанията на свидетеля В. в частта, в която посочва, че пътната обстановка е била заснежена, тъй като това твърдение остава изолирано и не се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал. Отделно, не без значение е и обстоятелството, че свидетелят В., признава, че и към датата на ПТП не е носил очила със себе си, което, според настояшия съдебен състав, е допринесло за настъпване на процесното съприкосновение, доколкото водачът на л.а.
„*********с рег. № ******с висока степен на вероятност не е успял да види предприелият вече маневра за изпреварване в лявото платно за движение л.а. „***** заради това е реализираното процесното ПТП.
3
По делото е изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза, както и допълнително заключение по САТЕ, неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Въз основа на същото съдът приема за установено, че 22.03.2024 г., около 14:00 ч. На проход „******“, водачът на лекотоварен автомобил „******** с рег. № *******е предприел маневра за изпреварване и отклонение наляво, вследствие на което е реализирал ПТП с изпреварващия го в този момент лек автомобил „*********“ с рег. № ******. Според вещото лице описаният механизъм съответства на щетите по лек автомобил „ ******** и същите се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 22.03.2024 г. ПТП в на прохода „****“. Експертът заключава, че стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по лек автомобил *******“ с рег. № ****изчислена на база цени от предоставени фактури на официалния представител на марката към датата на ПТП е в размер от 9 843.65 лв., а изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 8 851.44 лв. Посочва, че ликвидационните разноски на щета по имуществена застраховка „Каско“ при ПТП са в границите между 15 лв. – 20 лв.