Решение № 270 от 25.08.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. гр. Димитровград, 25.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Андрей Г. Андреев при участието на секретаря Т. Г. Д. като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Гражданско дело № 20245610100996 по описа за 2024 година

Предявен e иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 232, ал.2 вр. чл. 228 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД.

ИЩЕЦЪТ - Т. Х. А. от гр.Хасково твърди, че е собственик на ПИ – ниви в землището на с.Малко Асеново, общ.Димитровград, с обща площ 259,954 дка, които предоставяла на ответника като били сключвани едногодишни договори за наем, първият от които за стопанската 2019/2020 г., а последният за стопанската 2022/2023 г.

Ответникът не бил извършвал никакви авансови плащания при сключване на договорите. За последната стопанска година бил сключен Договор № 327/01.06.2022 г., но ответникът обработвал нивите, прибрал реколтата, но не заплатил дължимата сума, тъй като ищецът се прехвърлил при друг наемател. Било подадено заявление по чл.410 ГПК – образувано ч.гр.д. № 522/2024 г. и издадена заповед по чл.410 ГПК срещу длъжника за сумата от 10 398,16 лева, както и лихви и разноски. Длъжникът възразил против издадената заповед, поради което на ищеца били дадени указания за предявяване на иск на основание чл. 415, ал.1 ГПК. Моли след установяване на изложеното, съдът за постанови решение, по силата на което да установи съществуването на вземането на ищеца по отношение на ответника за посочените суми 10 398,16 лева – главница, 2271,99 лева – мораторна лихва за периода от 02.06.2022 г. до 31.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и разноски. Претендира разноските.

ОТВЕТНИКЪТ – „АГРО ДТ“ ООД с.Добрич, общ.Димитровград подава отговор. Намира исковете за неоснователни. Не се оспорва сключването на 4 –те едногодишни договора за наем на земеделска земя при посочени размери на 1 земеделската земя и наемно плащане. Излага насрещни твърдения за това, че рентното плащане за всяка една година било изплатено авансово от него на ищеца. Посочва платените наемни вноски и документи за плащане. Посочва общо изплатени 55 307,10 лева при дължими 41 364,40 лева.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

По заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № 522/2024 г. на РС-Димитровград и срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумите: 10 398,16 лева – главница за период от 01.10.2022 г. до 30.09.2023 г., ведно със законната лихва от 01.04.24 г. до изплащането й, 2 271,99 лева – мораторна лихва от 02.06.2022 г. до 31.03.2024 г., както и ДТ 253,40 лева и 770 лв. адвокатско възнаграждение.

За вземането е посочено, че произтича от неизпълнение на задължения по договор за наем на земеделска земя № 327/01.06.2022 г. за стопанската година от 01.10.2022 г. до 30.09.2023 г. за наем на 259,954 дка ниви в землището на с.Долно Белево, с.Голямо Асеново и с. Малко Асеново.

Заповедта е връчена на ответника, който е подал възражение по чл.414 ГПК, поради което и в изпълнение на указанията на съда, ищецът е предявил настоящия иск в 1-но месечния срок.

Между Т. Х. А. и „АГРО“ ДТ ООД с.Добрич са били сключени 4 бр. договори за наем на земеделски земи – представени, съответно от 28.05.2019 г., от 07.06.2020 г., от 07.06.2021 г. и от 01.06.2022 г., по силата на които наемодателят е предоставял на наемателя за временно и възмездно ползване земеделска земя.

Всеки от договорите е сключен срок от 1 стопанска година, като наемното ползване започва от 01.10 на съответната година до 30.09 на следващата година.

По първите три договора са предоставени по 38 бр. земеделски земи с обща площ от 258.052 дка, съответна на площта по документи, а по последния – четвърти поред договор са предоставени 39 бр. земеделски земи с обща площ от 259.954 дка, подробно посочени в договорите, всички в землищата на с.Голямо Асеново, с.Долно Белево и с.Малко Асеново, общ.Димитровград.

Съгласно чл.5, ал.1 от договорите, е уговорено годишно наемно плащане – наемно възнаграждение в размер на 40 лева на декар наета земя.

Съгласно чл.5, ал.2 от договорите, плащането на наемното възнаграждение се извършва авансово при подписване на договора.

Ищецът е представил към заявлението по заповедното производство нотариални актове за покупко-продажби на недвижими имоти в периода от 2000 г. до 2011 г., договор за доброволна делба на недвижими имоти от 2016г., справка за размера на 2 законната лихва.

Ищецът е изпратила покана до ответника относно заплащане на сумата от 10 398,16 лева, ведно с лихвите, относно договор № 327 за наем на земеделска земя от 01.06.2022 г. и предоставени 259.954 дка под наем земеделски земи, като препоръчаната пощенска пратка от 20.02.2024 г. адресирана до дружеството, е била върната с отбелязване – непотърсена.

В подкрепа на твърденията си за извършено авансово плащане по наемните договори ответникът представи: 1. РКО № 103/13.08.2019 г. за платена в полза на Т. Х.

А. сума в размер на 10 322 лева с посочено основание – аванс 19/20, подписан за получил сумата; 2. РКО № 146/18.08.2020г. за сумата от 11 612,30 лева с посочено основание ав. 20/21 + допл.; 3. Потвърждение за плащане, издадено от ПроКредит Банк ЕАД с наредител АГРО ДТ, получател Т. Х. А. при Евробанк АД, за сумата от 12 644,50 лева, с посочено основание – рента 2020/2021 г., като плащането е извършено на 16.08.2021 г.; 4. Потвърждение за плащане, издадено от ПроКредит Банк ЕАД с наредител АГРО ДТ, получател Т. Х. А. при Уникредит Булбанк АД, за сумата от 20 720,30 лева, с посочено основание – рента с.Голямо Асеново, стоп. 21/22 г., като плащането е извършено на 25.08.2022 г.

Представя се справка за сключени наемни договори и справка за извършени плащания.

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

С предявения в настоящото производство положителен установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 от ГПК ищецът цели установяване съществуването на вземането, за което е издадена Заповед № 264/03.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 522/2024 г. на РСДимитровград.

Така предявеният иск е допустим, а разгледан по същество – неоснователен, като съображенията на съда за това са следните:

Следва да се приеме за безспорно, че страните са били в облигационни отношения във връзка със сключени между тях 4 бр. договори за наем на земеделска земя в посочените землища. Договорите са сключени за стопанските 19/20, 20/21, 21/22 и 22/23 г.

Съгласно разпоредбата на чл.228 ЗЗД - с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят да му плати определена цена.

По делото не е спорно сключването на тези наемни договори и предоставянето за временно ползване на земеделските земи на ответника.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 232, ал.2 ЗЗД, не е спорно и това, че ответникът си е служил с вещта съгласно предназначението й, като за него е възникнало задължението за заплащане на наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта.

Претенцията е за заплащане на наемната цена по последния сключен между страните договор за наем – този от 01.06.2022 г. за стопанската 2022/2023 г, започваща съответно от 01.10.22 до 30.09.23 г.

Съгласно уговореното в чл.5, ал.1 от сключените договори, е уговорено годишно наемно плащане в размер на 40 лева на декар наета земя или дължимото годишно наемно плащане по първите три договора (преди стопанската 22/23 г.) е в размер на по 10 322,08 лева за 258,052 дка, а за стопанската 22/23 г. е била в размер на 10 398,16 лева – за 259,954 лева.

Това плащане съгласно чл.5, ал.2 от сключените договори е следвало да се извърши авансово при подписване на договора.

В случая от ответника се представиха доказателства за извършени плащания в полза на ищеца през м. август преди началото на всяка стопанска година, като на 13.08.19 г. е заплатена авансово сумата за стопанската19/20 г. в размер на 10 322 лева (РКО), на 18.08.20 г. авансово заплатена +допл. сумата от 11 612,30 лева (РКО), на 16.08.21 г. по банков път е заплатена сумата 12 644,50 лева рента и на 25.08.22 г. е заплатена сумата от 20 720,30 лева.

Спора между страните се фокусира досежно последните две плащания по банков път, доколкото в първото (от м.08.21 г.) плащане като основание е посочено рента 2020/21 г., а в последното рента стоп 21/22 г.

В тази връзка твърденията на ищеца по исковата молба са единствено за дължими от ответника по 40 лева на декар, съгласно уговореното, които не били платени единствено за последната 22/23 г., тъй като се бил прехвърлил при друг наемател, като в съдебно заседание се инвокират доводи за това, че последните две плащания касаели плащания по предходните договори за наем, приключили със срока за изпълнение от двете страни, като плащането над договореното се извършвало по уговорка на страните при добри добиви и по висока цена при реализацията на реколтата, като посочената сума от 40 лв. за декар била минималната такава.

Становището на ответника е за това, че и по четирите договора е извършено авансово плащане на наемните вноски като заплатили общо сумата от 55 307,10 лева, като в съдебно заседание се посочва, че поради погрешно изписване в последните две платежни нареждания е вписано такова за предходна година, което вече е било платено.

Съдът като взе предвид уговореното в договора между страните авансово 4 плащане и представените по делото доказателства за извършени плащания между страните и проследявайки хронологията на същите, намери, че в случая претенцията на ищеца е неоснователна, доколкото при уговорено между страните е уговорено рентно плащане от 40 лева на декар или общо дължимо за 4-те стопански години от 41 364,40 лева, от ответника е била изплатена сумата от 55 299,10 лева или общо изплатена в повече сума от 13 934,70 лева.

Така възприето от съда и отчитайки платената в повече сума за четирите години, очевидно същата представлява някакво допълнително плащане от наемателя във връзка с наемното отношение, извън писмено уговореното в договорите между страните, очевидно предоставяно по неформална уговорка, за което може да се изведе категоричен извод от отразеното в РКО за стопанската 20/21 г. – „ав 20/21 + допл“.

Изложените твърдения от ищеца за това, че последните плащания представлявали „доплащания“, остават недоказани, доколкото не се представиха доказателства за извършено плащане в деня на сключване на отделните договори.

Доколкото неоснователен и иска за заплащане на наемното възнаграждение, неоснователна се явява и акцесорната претенция за мораторна лихва.

Предвид изложеното предявеният иск за признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 10 398,16 лева, главница за период 01.10.2022 г. до 30.09.2023 г. за ползване на земеделски земи, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.04.2024 г. до изплащане на вземането и 2 271,99 лева мораторна лихва за периода от 02.06.2022 г. до 31.03.2024 г., за които суми по ч.гр.д. № 522/2024 г. на РС-Димитровград е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, следва да се отхвърли като неоснователен.

Предвид изхода на спора в полза на ответника се следват 770 лева – платено адвокатско възнаграждение за заповедното производство, както и 1000 лева – адвокатско възнаграждение за настоящото, съгласно представен списък.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. Х. А. от *****************, ЕГН ********** против „АГРО ДТ“, ЕИК 201488608, със седалище и адрес на управление с.Добрич, общ.Димитровград, ул.“Рила“ № 35, представлявано от Т.Н.Т., иск за съществуване на вземане за сумата в размер на 10 398,16 лева, представляваща главница за период от 01.10.2022 г. до 30.09.2023 г. за ползване на земеделски земи, ведно със законната лихва от 01.04.24 г. до изплащане на вземането, сумата 2 271,99 лева, представляваща мораторна лихваза период от 02.06.2022 г. до 31.03.2024 г., за които суми е издадена Заповед № 264/03.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по 5 ч.гр.д. № 522/2024 г. на РС-Димитровград, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.