Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21927 от 03.12.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 30193/2024
Вид
Решение № 21927
Подписан
03.12.2024
Състав
ЙОАННА НАСКОВА СТАНЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 21927 гр. София, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20241110130193 по описа за 2024 година

Предявени са от В. Б. К. срещу „Топлофикация София“ ЕАД отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 402,05 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода от 01.07.2009г. до 30.04.2011г., 84 лева, мораторна лихва за периода от 07.08.2009г. до 24.07.2012г. и 34,95 лева, разноски по делото, за които суми е бил издаден изпълнителен лист срещу наследодателя на ищеца- ***, ЕГН **********, на 15.08.2014г. по ч.гр. дело № 16861/2012г. по описа на СРС, 80-ти състав, въз основа на който е било образувано изп. дело № 2023***0401581 по описа на ЧСИ ***, рег. № *** с район на действие СГС, поради погасяването им по давност.

Ищецът В. Б. К. твърди, че по силата на изпълнителен лист от 15.08.2014г., издаден по ч.гр. дело № 16861/2012г. по описа на СРС, 80-ти състав, наследодателката му- ***, била осъдена да заплати сумата от 1608,18 лева, представляваща неизплатена стойност на топлинна енергия, доставена през периода от 01.07.2009г. до 30.04.2011г. за апартамент ***, заедно със законната лихва за периода от 07.08.2012г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 335,99 лева за периода от 07.08.2009г. до 24.07.2012г. и 139,79 леваразноски по делото. Сочи, че на 06.08.2022г. *** била починала, като оставила за свои законни наследници дъщеря си ***, както и внуците си *** и В. Б. К. /деца на покойната й дъщеря- ***/. Поддържа, че въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп. дело № 2023***0401581 по описа на ЧСИ ***, рег. № *** в КЧСИ. Получил съобщение по изпълнителното дело, че общото му задължение било в размер на 1629,07 лева. Твърди, че не дължи посочената сума, тъй като вземанията на взискателя по издадения изпълнителен лист били погасени по давност. Поддържа, че заповедта за изпълнение най1 късно била влязла в сила на 15.08.2014г. и погасителната давност най-късно била изтекла на 15.08.2019г. Не били налице данни да са били извършвани каквито и да било действия преди това, които да са довели до спиране на давността. Сочи, че съдебният изпълнител е наложил запор върху банкови сметки на ищеца, като част от сумата вече била по сметката на ЧСИ ***, но все още не била преведена към „Топлофикация София“ ЕАД. Поддържа, че в случай че сумата бъде преведена на взискателя това ще го увреди и ще го постави в ситуация да води ново съдебно производство за връщане на недължимо получените суми.

С уточнителна молба от 13.06.2024г. ищецът е посочил, че сумите, които не дължи съобразно притежаваната от него наследствена квота са следните: 402,05 лева, главница за доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 07.08.2012г. до изплащане на вземането; 335,99 лева, мораторна лихва и 139,79 лева, разноски по делото. Посочил е, че не оспорва начислени такси и разноски по изпълнителното дело и същите не са предмет на предявените искове.

С уточнителна молба от 20.06.2024г. ищецът е посочил, че сумите, които не дължи съобразно притежаваната от него наследствена квота са следните: 402,05 лева, главница; 84 лева, мораторна лихва и 34,95 лева, разноски по делото.Уточнява, че не предявява самостоятелен иск за законна лихва от 07.08.2012г. до изплащане на вземането. Искането към съда е да уважи предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорват предявените искове. Поддържа, че настоящото производство е допустимо единствено за установяване недължимост на 1/4 от сумите, за които е бил издаден изпълнителен лист от 15.08.2014г. Сочи, че въз основа на изпълнителния лист е било образувано изп. дело № 2015***0400595 по описа на ЧСИ ***, по което на 09.06.2015г. е бил наложен запор върху банкови сметки на длъжника; на 24.04.2017г. била наложена възбрана върху притежаван от длъжника недвижим имот; на 12.05.2017г. бил наложен запор върху банкови сметки на длъжника. Поддържа, че дружеството е подавало регулярно молби за извършване на актуално имуществено проучване и налагане на съответни обезпечителни мерки. На 24.01.2020г. била подадена молба за предприемане на изпълнителни действия.

Поддържа, че наследодателят на ищеца бил подал исковата молба за установяване недължимост на суми по издадения изпълнителен лист, по която било образувано гр. дело № 39220/2021г. по описа на СРС, 150-ти състав, която претенция била отхвърлена. На 21.01.2022г. изпълнителното производство било прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. Било образувано ново изпълнително дело при ЧСИ *** под № 2023***0401581.

Поддържа, че давността била прекъсната с образуването на ново изпълнително дело и предприетите по него от съдебния изпълнител действия. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

По допустимостта на предявения иск съдът намира следното.

2

Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, основан на изтекла погасителна давност е налице за ищеца единствено в хипотезата, в която вземанията, които твърди да са погасени по давност, не са вече погасени чрез друг погасителен способ – плащане /вкл. принудително изпълнение/, прихващане, новация, опрощаване и пр. Единствено ликвидни и изискуеми вземания, подлежащи на принудително изпълнение, могат да бъдат погасени по давност. В случай, че вземанията са били погасени чрез принудително изпълнение след изтичане на погасителната давност, длъжникът в изпълнителното производство няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за тяхната недължимост, а от осъдителен иск срещу взискателя за тяхното връщане като принудително събрани без основание. В настоящата хипотеза от съдържанието на приобщеното изпълнително дело № 2015***0400595 по описа на ЧСИ *** *** не се установява да са налице погасени вземания по издадения изпълнителен лист.

В конкретния случай страните не спорят, а и с проекта за доклад, обективиран в определението от 08.09.2024г., обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 24.10.2024г., съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че срещу *** е бил издаден изпълнителен лист от 15.08.2014г. по ч.гр. дело № 16861/2012г. по описа на СРС, 80-ти състав, както и че *** е починала на 06.08.2022г. и е оставила за свои законни наследници дъщеря си- *** *** и внуците си- *** и В. Б. К..

Горните обстоятелства се установяват и от приетия препис от изпълнителен лист, издаден на 15.08.2014г. по ч.гр. дело № 16861/2012г. по описа на СРС, 80-ти състав, видно от който *** е била осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1608,18 лева, доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.07.2009г. до 30.04.2011г., ведно със законна лихва за периода от 07.08.2012г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 335,99 лева за периода от 07.08.2009г. до 24.07.2012г. и 139,79 лева, разноски по делото, както и от удостоверение за наследници с изх. № 1787 от 11.04.2023г., издадено от Столична община, Красна поляна, от което се установява, че *** е починала на 06.08.2022г. и е оставила за свои законни наследници дъщеря си- *** *** и внуците си- *** и В. Б. К. /наследници на ***/.

При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за тяхната недължимост.

При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Относно релевираното възражение за изтекла погасителна давност съдът намира следното:

Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д.

№ 1722/2021г. на ВКС, IV г.о., ГК, нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането 3 е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В конкретния случай с влизане в сила на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата петгодишна давност.

Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК, ВКС.

Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след постановяване на тълкувателното решение от 2015г., исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в този смисъл Решение № 60282 от 19.01.2022г. на ВКС по гр. д. № 903/2021г., III г. о., ГК, Решение № 127 от 12.07.2022г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020г., IV г. о., ГК/.

Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

В настоящия случай от приобщения препис от изпълнително дело № 2015***0400595 по описа на ЧСИ *** ***, рег. № *** с район на действие СГС се установява, че делото е образувано по молба от 20.05.2015г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, с която е поискано да бъде образувано изпълнително дело и да бъдат предприети изпълнителни действия за събиране на вземането. С молбата, на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложено на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да се снабдява с документи, книжа и други, както и да определи начина на изпълнението.

Към молбата е приложен изпълнителен лист от 15.08.2014г., издаден по ч.гр. дело № 16861/2012г. по описа на СРС, 80-ти състав.

На 04.06.2015г. е наложен запор на вземания на длъжника в „Обединена Българска Банка“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Юробанк България“ АД, „Общинска банка“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД.

На 04.06.2015г. е изпратено запорно съобщение до НОИ за наложен запор върху получаваната от *** пенсия.

4

На 24.09.2015г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение.

На 20.04.2017г. е наложена възбрана върху 1/2 идеална част от собствен на длъжника апартамент № ***.

На 20.04.2017г. е наложен запор върху вземания на длъжника в „Банка Пиреос България“ АД.

На 24.01.2020г. е постъпила молба от „Топлофикация София“ ЕАД, с която е поискано да бъде извършена справка в РБСС за банкови сметки и сейфове на длъжника, както и да бъде наложен запор върху откритите такива; да бъде извършена справка в НОИ за действащите трудови договори на длъжника с оглед налагане на запор върху същите; в случай, че не са открити банкови сметки и трудови договори, да бъде насочено изпълнението към опис и оценка на собствени на длъжника движими вещи с цел изнасянето им на публична продан.