Решение № 1162 от 27.02.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 57/2024
- Вид
- Решение № 1162
- Подписан
- 27.02.2025
- Състав
- Албена Александрова, Нели Маринова, АННА РУМЕНОВА КОФИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 121 · Кодекс на труда
- чл. 126 · Кодекс на труда
- чл. 225 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 329, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 71, ал. 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 1162 гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Албена Александрова
Членове:
Нели С. Маринова
Анна Кофинова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20241100500057 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 17906/01.11.2023 г., постановено по гр. д. № 40025/23 г. по описа на СРС, 61 състав, поправено с решение № 19733/30.11.2023 г., е признато за незаконно уволнението на Г. В. О., извършено със заповед № 100/14.07.2023 г. на изпълнителния директор на „Екселор Холдинг Груп“ АД, и е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. С решението „Екселор Холдинг Груп“ АД е осъден да заплати на Г. В. О. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 5154,76 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 17.07.2023 г. до 17.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.07.2023 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1850 лв., представляваща направени в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
С решението „Екселор Холдинг Груп“ АД е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СРС сумата от 286,19 лв., представляваща дължима държавна такса по уважените искове.
1
С решението е допуснато на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото обезщетение по чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ.
Подадена е въззивна жалба от „Екселор Холдинг Груп“ АД срещу решение № 17906/01.11.2023 г., постановено по гр. д. № 40025/23 г. по описа на СРС, 61 състав, в частта, в която са уважени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 146 ГПК, тъй като при изготвяне на доклада съдът не е посочил изрично обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения, респ. не е указал за кои обстоятелства страните не сочат доказателства. На следващо място, посочва, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е извършил преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, като неправилно е приел, че уволнителното основание „намаляване на обема на работата“ не е доказано от ответното дружество. За да достигне до този извод, съдът се е позовал на заключението на съдебно – счетоводната експертиза, съгласно което дружеството действително има намален обем на приходи, но това не означавало, че има намален обем на работа по отношение на конкретните трудови функции на ищеца, тъй като предмет на експертизата не е било изследване на заданията по отделните обществени поръчки, по които се работи в предприятието. Поддържа, че първоинстанционният съд изобщо не е обсъдил показанията на св. М.В., която осъществява пряк надзор върху отдел „Проекти“ в ответното дружество, където трудови функции е изпълнявал и ищецът. От показанията на св. В. се установява, че в конкретното звено на ищеца действително е намалял броя на подаваните проектни предложения, което намаляване на обема на работа е свързано именно с конкретната работа, извършвана от ищеца. Посочва, че от показанията на св. В. се установява, че лично е изготвила оспорената докладна записка от 14.07.2023 г., като същата й е била възложена от работодателя като задание същия ден. В тази връзка поддържа, че документът не е бил съставен за целите на процеса, а представлява доказателство за извършен подбор от свидетелката на посочената дата. Поддържа, че при преценката за законосъобразността на уволнението следва твърдяното основание за 2 уволнение да е съществувало към момента на заповедта за уволнение, като предхождащото уведомяване на служителя или други причини, не представляват основание същото да бъде признато за незаконно. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в частта, в която предявените искове са уважени, и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли исковете. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззиваемата страна – Г. В. О. е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита за неоснователни оплакванията на въззивника, че първоинстанционният съд е нарушил разпоредбата на чл. 146 ГПК като не е разпределил правилно доказателствената тежест, както и разпоредбата на чл.
146, ал. 2 ГПК като не е указал за кои обстоятелства възззивникът не сочи доказателства. Поддържа, че неоснователно е и оплакването на въззивника, че съдът не е извършил преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност. Счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че показанията на св. В. са вътрешно противоречиви, необосновани и противоречат на останалите събрани по делото доказателства. Поддържа, че дори и да се приеме за доказан факта, че е намален обема на работа, то това не води до различен извод за изхода от спора, тъй като ищецът е уволнен не поради намален обем на работа, а поради това, че е отказал да пътува до Република Етиопия без поставена ваксина за жълта треска. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на въззивника, становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищецът Г. В. О. твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника „Екселор Холдинг Груп“ АД на длъжността „мениджър проекти“, което е било прекратено със заповед
№ 100/14.07.2023 г., издадена от изпълнителния директор на ответното дружество, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване на обема на работа. Твърди, че уволнението му е незаконно, тъй като не е било налице основанието „намаляване на обема на 3 работа“ по отношение на дейността, която е изпълнявал. Поддържа, че работодателят го е уволнил, тъй като ищецът е отказал да пътува за Етиопия, без да му бъде поставена ваксина за жълта треска и без да е изтекъл необходимия минимален срок за активиране на имунизационната защита. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за незаконно уволнението му, извършено със заповед № 100/14.07.2023 г., издадена от изпълнителния директор на ответното дружество, и да я отмени, както и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5154,76 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 17.07.2023 г. до 17.09.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.07.2023 г. до окончателното плащане. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответникът „Екселор Холдинг Груп“ АД е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че уволнението на ищеца е извършено законосъобразно, като към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е било налице намаляване на обема на работа. Поддържа, че преди да издаде заповедта за уволнение е извършил подбор, резултатите от който са дали основание на работодателя да прекрати законосъобразно трудовия договор с ищеца. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Не се спори между страните по делото, а и от трудов договор № 106/04.10.2022 г. се установява, че Г. В. О. е назначен на длъжността „Специалист, търговия“ в „Екселор Холдинг Груп“ АД, като след изтичането на уговорения шестмесечен изпитателен срок договорът се е трансформирал в безсрочен на основание чл. 71, ал. 2 КТ.
С допълнително споразумение към трудовия договор от 30.06.2023 г. Г.
В. О. е преназначен на длъжността „Мениджър проекти“.
Съгласно представената длъжностна характеристика за длъжността „Специалист търговия“ основните трудови задължения на посочената длъжност са следните: извършва дейността по подготовка и изпълнение на различни проекти; подпомага дейността на проектните мениджъри; води кореспонденция с производители, дистрибутори и други търговски субекти; изготвя писмени оферти и други документи, с оглед специфичните изисквания 4 на конкретния проект; спазва всички задължения при възложената работа съгласно чл. 126 КТ; извършва и други конкретно възложени задачи, свързани с компетенциите и длъжността, която изпълнява. От oтбелязването върху длъжностната характеристика е видно, че Г. В. О. е получил екземпляр от същата и се е запознал с нея.
Видно от представената по делото длъжностна характеристика за длъжността „Мениджър проекти“ основните задължения и отговорности за тази длъжност са идентични с трудовите задължения за длъжността „Специалист търговия“, като липсва единствено задължението, че служителят подпомага дейността на проектните мениджъри. Върху длъжностната характеристика липсва отбелязване, че ищецът е получил екземпляр от същата и се е запознал с нея.
Със заповед № 100/14.07.2023 г. на изпълнителния директор на дружеството трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване на обема на работа, считано от 17.07.2023 г.
Видно от отбелязването върху заповедта, при връчването й на ищеца, последният е посочил, че не е съгласен с уволнението и счита, че „не е налице основание за това“.
По делото е представена като доказателство докладна записка от 14.07.2023 г. от М.В. – административен директор на „Екселор Холдинг Груп“ АД до изпълнителния директор на дружеството В.Д., в която е посочено, че във връзка с намаления обем на работа е извършен подбор между служителите, заемащи длъжността „Мениджър проекти“, като са оценени всеки един от шестимата служители по следните критерии: квалификация, начин на изпълнение на служебните задължения и справяне с поставените задачи в трудовия процес.
В резултат на извършената преценка административният директор М.В. е предложила да бъде прекратено трудовото правоотношение с Г. В. О., тъй като служителят е получил най – нисък резултат.
От представената като доказателство по делото заповед №
100005308/13.07.2023 г. на изпълнителния директор на „Екселор Холдинг Груп“ АД се установява, че на основание чл. 121 КТ и Наредбата за служебните командировки и специализация в чужбина Г. В. О. е командирован 5 до гр. Адис Абеба, Етиопия, със следните задачи: Изпълнение на договор „Contract for the supply and fixing of office furniture and fixtures – ET – MINT – 253622 – GO - RFB“ за срок до приключване на договора, но не повече от 30 дни, считано от деня, следващ деня на издаването на виза. В заповедта е посочено, че най - късно в края на работния ден на получаване на настоящата заповед лицето следва да представи паспорта си на финансовия директор на дружеството за издаване на виза и организиране на пътуването в чужбина.
От приетата като доказателство по делото и неоспорена от страните имейл кореспонденция между ищеца Г. О. и служители на ответното дружество К.Г. и Р.М. във връзка с предстоящото командироване на ищеца в гр. Адис Абеба, Етиопия, се установява, че на 13.07.2023 г. в 18:52 ч. на електронната поща на ищеца е изпратено писмо от К.Г., с което го уведомява, че е подготвила документите за визата, както и че се налага ищецът да пътува сам. Посочено е, че според авиокомпанията не се изисквало сертификат за ваксинация. Отправена е молба до ищеца да потвърди тръгване в неделя.
На 14.07.2023 г. в 10:57 ч. ищецът е изпратил имейл до К.Г., с който я уведомява, че има притеснения да пътува до Етиопия, както и че с оглед опазване на здравето отказва да посети тази държава.
На 14.07.2023 г. в 13:16 ч. Р.М., служител при ответника, е изпратил имейл съобщение до ищеца, с копие до К.Г., И.С. и В.Д., относно „Командировка Адис Абеба“, със следното съдържание: „Понеже не искам такъв съвестен служител като теб, да работи за такъв долен лъжец като мен и освен това, за да предпазим здравето ти от такива опасни и вредни командировки, считано от днес си освободен…..Избери си – по взаимно съгласие или дисциплинарно и кажи на К. днес, за да ти оформи документите.