Решение № 1479 от 05.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1479 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20251100508096 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 6124/07.04.2025г., постановено по гр.д. № 41844/2024 г. на Софийски районен съд, 66 състав, съдът е осъдил Ж. К. З.-К., с адрес в гр. София, ул.

****, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от 2831,93 лева, представляващи цена на доставена топлинна енергия до ап. № 8, находящ се в гр. София, ул. ****, аб. № 29914, за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 13.08.2024 г., до окончателното изплащане, сумата от 428,58 лева, представляващи мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 11.06.2024 г., както и сумата от 20,56 лева, представляващи цена на услугата за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 13.08.2024 г., до окончателното изплащане. Със същото решение съдът е отхвърлил иска на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Ж. К. З.-К., с адрес в гр. София, ул. ****, за сумата от 4,72 лева, представляващи лихва за забава, начислена върху цената на услугата за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. – 11.06.2024 г.

Със същото решение съдът е осъдил В. С. К., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от 2831,93 лева, представляващи цена на доставена топлинна енергия до ап. № 8, находящ се в гр.

София, ул. ****, аб. № 29914, за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 13.08.2024 г., до окончателното изплащане, сумата от 428,58 лева, представляващи мораторна лихва за периода 1

15.09.2022 г. – 11.06.2024 г., както и сумата от 20,56 лева, представляващи цена на услугата за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 13.08.2024 г., до окончателното изплащане. Със същото решение съдът е отхвърлил иска на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу В. С. К., ЕГН **********, за сумата от 4,72 лева, представляващи лихва за забава, начислена върху цената на услугата за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. – 11.06.2024 г.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил Ж. К. З.-К., с адрес в гр. София, ул. ****, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 330,95 лева, представляващи разноски по делото.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил В. С. К., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 330,95 лева, представляващи разноски по предявените първоначални искове, както и сумата от 100 лева, представляващи разноски по предявения насрещен иск.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца – „Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК 130036512.

С Решение № 10856/09.06.2025 г. по гр.д. № 41844/2024 г. на СРС, 66 състав, съдът е допълнил основното си решение, като е отхвърлил предявения от В. С. К., ЕГН **********, срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1200 лева, представляващи обезщетение за неоснователно ползване на 1/2 ид.ч. от мазе № 6, за периода м. 09.2021 г. – м. 09.2024 г.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от В. С. К..

Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа се, че въззивникът не е клиент на „Топлофикация София“ ЕАД поради неконкурентност на условията. Твърди се, че имотът не е отопляван с топлинна енергия, доставяна от ищеца. Поддържа се, че ищецът може и да доставя топлинна енергия, но ответникът е ползвател на газов котел и инфралъчево газово отопление.

Поддържа се, че радиаторите не са присъединени към сградната отоплителна система.

Твърди се, че захранването на абонатната станция е с температура на водата от 50 до 60 градуса при норма от 80 до 90 градуса по норматив. Сочи се, че третото лице помагач не знае броя и размерите на глидерите на четирите радиатора, за да начислява топлинна енергия. Твърди се, че броят на радиаторите не е пет, както се сочи от третото лице помагач, като не е възпрепятствано отчитането на ударите. Поддържа се, че се обжалва първоинстанционното решение и в частта за мораторната лихва. Излагат се съображения, че насрещният иск е предявен за ползването на мазе № 6 във връзка със сервитут за пренос на топлинна енергия, с подаване на топла и отвеждане на студена вода. Твърди се, че ответното дружество по насрещния иск е могло да присъедини абонатната станция към топлопровода на ул. „Русалка“, без да прокарва тръбна мрежа през процесното мазе. Твърди се, че ищецът обеднява поради ограничаване на вещното му право на собственост върху мазето. Твърди се, че ищецът е счел за излишно да доказва възможността за отдаване на имота си под наем на ръководената от него фирма „Газов консорциум за енергийна и екологична ефективност – 2007“ АД. Твърди се, че ищецът по насрещния иск може да снижи енергийните си разходи при замяна на топлинната енергия от ТЕЦ с топлинна енергия, получена при изгаряне на газ. Поддържа се, че от значение са и пропуснатите ползи от невъзможността да се премине от централно парно отопление към индивидуална газова инсталация. Предвид изложеното се моли да се отмени първоинстанционното решение, като се отхвърлят първоначалните искове и се уважи насрещният такъв.

В установения за това срок е постъпил отговор от „Топлофикация София“ ЕАД, 2 с който се оспорва жалбата. Твърди се, че СРС се е произнесъл в съответствие с трайната съдебна практика и доказателствата по делото. Моли се да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

Третото лице помагач на ищеца – „Техем Сървисис” ЕООД, не взима становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в установените за това срокове, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

СРС е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предявен е и насрещен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Въззивният съд намира, че обжалваното основно първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност на същото въззивният съд приема следното:

По делото не е спорно и се установява от представения Нотариален акт за собственост върху жилище /апартамент/, построено върху държавно място от ЖСК, № 3, том XXVI, дело № 4218/1988 г. на Първи нотариус при СРС, че В. С. К. и Ж. К. З.-К. са собственици на процесния ап. № 8, находящ се в гр. София, ул. ****, както и на мазе № 6 с площ от 11,43 кв.м.

От приетата по делото техническа експертиза несъмнено се установява, че жилището се намира в сграда, която е топлоснабдена.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Тоест през исковия период В. С. К. е имал качеството на битов клиент на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. В подкрепа на този извод е и Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г. на III Г.О. на ВКС. По делото не се твърди и не се установява В. С. К. да се е разпоредил с имота преди исковия период. В този смисъл е доказано съществуването на облигационно отношение между страните по делото, произтичащо от договор за покупко-продажба на топлинна енергия до процесния имот. Поради това се установява и основанието на предявения от „Топлофикация София“ ЕАД иск за цената на доставената топлинна енергия.

Към исковата молба са приложени общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г., публикувани във в. „Монитор”, брой от 11.07.2016 г. Съгласно Решение № 189/11.04.2011 г. по т.д. № 39/2010 г. на II Т.О. на ВКС и Определение № 90/27.01.2015 г. по гр.д. № 6381/2014 г. на III Г.О. на ВКС не съществува пречка, ако на съда е известно в кои вестници са публикувани общите условия, същите да бъдат посочени в съдебното решение. В случая е общоизвестно, че общите условия на „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г. са публикувани в местния вестник „19 минути“, бр. 1764 от 11.07.2016 г., достъпен на електронната страница на вестника.

Предвид горното общите условия на „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г. са влезли в сила съгласно чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ тридесет дена след публикуването им, 3 т.е. на 11.08.2016 г. Тези общи условия обвързват всички потребители на топлинна енергия, доколкото не са налице индивидуални уговорки между потребителя и топлопреносното предприятие, каквито в случая не се твърдят и не се доказват.

Според чл. 52, ал. 1 от общите условия клиентът е длъжен да осигури достъп до имота си за отчитане на средствата за индивидуално измерване и разпределение на топлинна енергия. Отсъствието на клиента от имота не го освобождава от изпълнението на посоченото задължение, доколкото същият може да осигури трето лице, чрез което да предостави достъп за отчитане на измервателните уреди.

В случая по делото са представени от третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД доказателства, от които е видно, че е поставено в процесната жилищна сграда съобщение за извършване на отчет на измервателните уреди с посочени две възможни дати за измерване. Представени са и протоколи за неосигурен достъп до процесния топлоснабден имот, които не са оспорвани от В. С. К.. Следователно „Топлофикация София“ ЕАД е имало правото да изчисли служебно топлинната енергия, доставена до процесния имот.

В хода на първоинстанционното производство В. С. К. не е оспорвал изравнителните сметки, изготвени от третото лице. Не е оспорена и приетата по делото техническа експертиза, според която служебно изчислената топлинна енергия съответства на приложимата нормативна уредба. Едва във въззивната жалба за първи път е наведено оспорване, че броят на радиаторите в процесния апартамент е различен от посочения от третото лице помагач за нуждите на изчислението. Въззивният съд намира, че това оспорване е преклудирано и не следва да се обсъжда.

Ирелевантен е доводът на В. С. К., че същият отоплявал жилището си с газова инсталация. По делото не се твърди и не се доказва радиаторите за топлинна енергия да са затапени, респ. да е преустановено подаването на топла вода до процесния имот.

Отделно от горното, дори и да се установяваше, че в процесния имот не се използва изобщо топлинна енергия, доставяна от „Топлофикация София“ ЕАД, то В. С. К. би отговарял по арг. от чл. 153, ал. 6 ЗЕ за цената на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация в жилищната сграда.

Във въззивната жалба не се съдържат други конкретни оплаквания срещу изводите на първоинстанционния съд. Поради това ограниченият въззивен съд съгласно чл. 269 ГПК не следва да извършва по-нататъшна проверка на първоинстанционното решение. В този смисъл е Решение № 288/29.12.2015 г. по гр.д.

№ 2293/2015 г. на III Г.О. на ВКС. Следва да се посочи обаче, че при служебно извършената проверка въззивният съд не констатира допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.