Определение № 991 от 05.12.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 991 гр. Ловеч, 05.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20254300500630 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по частта жалба от „Кредисимо“ ЕАД против определение № 585/25.07.2025 г., по гр.д. № 1146/2024 г. на РС Тетевен, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на решение № 137/29.05.2025 г., по гр.д. № 1146/2024 г. на РС Тетевен в частта за разноските.

В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на атакуваното определение с поставяне на акцент върху ниската фактическа и правна сложност на делото и водените от ищеца против жалбоподателя други искове с идентичен предмет, както и върху липсата на процесуална активност от страна на процесуалния представител на ищеца, респ. върху липсата на основание за начисляване на ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38, а. 1 ЗАдв. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното определение и редуциране размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 276 ГПК от Еднолично адвокатско дружество Е. И. е постъпил писмен отговор, в който се развиват съображения за неоснователност на частната жалба, с поставяне на акцент върху определяне на възнаграждението от районния съд съобразно конкретната фактическа и правна сложност на спора по делото. В писмения отговор се прави искане за оставяне без уважение на частната жалба и за потвърждаване на обжалваното определение.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване. Броен от деня на връчване на обжалваното определение (04.08.2025 г.), указаният в него двуседмичен срок за обжалване изтича на 18.08.2025 г., а частната жалба е подадена преди този ден – 10.08.2025 г.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна се установява следното:

Производството по гр. д. № 1146/2024 г. на РС Тетевен е образувано по искова молба от Д. М. Д., подадена чрез адв. Е. И. против „Кредисимо“ ЕАД и 1

„Ай Тръст“ ЕООД, с която против първия ответник, в обективно съединяване са предявени: иск за нищожност на Договор за потребителски кредит № 2609109/20.07.2022 г., иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на 338,16 лв. недължимо платена сума за възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № 2609109/20.07.2022г., и иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на 717.03 лв. – недължимо платена сума по Договор за поръчителство от 20.07.2022 г., а против втория („Ай Тръст“ ЕООД) - иск за нищожност на договор за поръчителство от 20.07.2022 г.

В срока по чл. 131 ГПК от „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД са постъпили писмени отговори на исковата молба.

С молба (вх. № 1684/10.03.2025 г.) от пълномощника на ищеца адв. Е. И. поискано разглеждане на делото в отсъствие на представител на страната, изложено е становище по доклада и по доказателствнеите искания.

С молба (вх. № 2598/10.04.2025 г.) от пълномощника на ищеца адв. Е. И. е заявено, че няма да присъства в насроченото съдебно заседание, изложено е становище по съществото на спора, направено е изменение на иска по чл. 214 ГПК, поискано е уважаване на предявените искове и присъждане на разноските, вкл. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ГПК.

С молба (вх. № 3110/29.04.2025 г.) от пълномощника на ищеца адв. Е. И. е заявено, че няма да присъства в насроченото съдебно заседание, изложено е становище по съществото на спора, поддържа се направеното изменение на иска по чл. 214 ГПК, поискано е уважаване на предявените искове и присъждане на разноските.

Страните не са взели участие, вкл. чрез явяване на пълномощник, в откритите съдебни заседания, проведени на 12.03.2025 г., на 14.04.2025 г. и на 30.04.2025 г.

С решение № 137/29.05.2025г., по гр.д. № 1146/2024 г. на РС Тетевен, съдът уважил предявените против „Кредисимо“ ЕАД три иска (установителният - за нищожност на Договор за потребителски кредит № 2609109/20.07.2022 г., осъдителният по чл. 55, ал. 1 ЗЗД - за заплащане на 338,16 лв. и осъдителният по чл. 55, ал. 1 ЗЗД - за заплащане на 717,03 лв.), както и предявения против „Ай Тръст“ ЕООД иск за нищожност на договор за поръчителство от 20.07.2022 г. Със същото решение съдът осъдил „Кредисимо“ ЕАД да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И. сумата от 720 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за безплатна адвокатска помощ и съдействие на Д. М. Д., а „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на същото адвокатско дружество сумата от 240 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за безплатна адвокатска помощ и съдействие на Д. М. Д..

Решението е връчено на „Кредисимо“ ЕАД на 09.06.2025 г.

С молба по чл. 248 ГПК (вх. № 4746/24.06.2025 г.) от „Кредисимо“ ЕАД е подадена молба за изменение на решението в частта за разноските, чрез редуциране на присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

От Еднолично адвокатско дружество Е. И. не е постъпило становище по молбата.

С определение № 585/25.07.2025 г., по гр.д. № 1146/2024 г. на РС Тетевен, е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК (вх. № 4746/24.06.2025 г.) от „Кредисимо“ ЕАД.

2

От правна страна съдът приема, че определението е правилно.

Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат или претендираното такова по чл. 38, ал. 2 ЗАдв е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да го намали, присъждайки по-нисък размер на разноските в тази им част по искане на насрещната страна (чл. 78, ал. 5 ГПК). Приключване на устните състезания в съответната инстанция се явява краен срок и за валидно противопоставяне на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, като в случая възражението за прекомерност е направено с писмения отговор на исковата молба.

Определянето на адвокатското възражение под съответно установения по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения нормативен минимум се допуска според съдебната практика, вкл. тази на СЕС, намерила израз в решението на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22, дадено по преюдициално запитване, свързано с тълкуването на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС. Според това решение, ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Наред с това, ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В духа на дадените разяснения се налага извод, че с изключване възможността за преценка вида, количеството и сложността на извършената работа, разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, задължаваща определяне на възнаграждението за предоставената безплатна правна помощ в размер не по-нисък от предвидените в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Ето защо извършеното с нея препращане към размерите по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде възприемано само като ориентир при определяне на възнаграждението за предоставената безплатно адвокатска помощ и съдействие, без същите да са обвързващи съда. Бидейки ориентир, същите размери подлежат на преценка от съда при определяне цената на предоставените услуги, като при преценката следва да се отчитат: вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В случая адвокатско възнаграждение от 720 лв. съответства на конкретната фактическа и правна сложност на делото, вида на спора, предмета на делото и защитавания материален интерес, като същото отчита извършените от процесуалния представител на ищеца действия в съдебното производство. Предметът на делото са четири иска – два установителни и два 3 по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като три от тях са предявени против частния жалбоподател. Несъмнено се касае за дело с ниска фактическа и правна сложност, по което установяването на фактите не изисква ангажиране и събиране на разнородни и многобройни доказателства, като рамките на спора от фактическа и правна страна са типични за прилаганите институти (неоснователно обогатяване и нищожност на договора), без да разкриват допълнителни усложнения. Вярно е, че извършените от процесуалния представител на ищеца действия се свеждат до изготвяне на сезиращи актове и молби по хода на делото, без явяване в насрочените открити съдебни заседания. Не може да бъде игнорирано правното положение, че по всеки от трите уважени против него искове, частният жалбоподател дължи възнаграждение на адвоката, предоставил безплатна помощ на ищеца (чл. 38, ал. 2 ЗАдв, вр. чл. 2, ал. 2 от Наредба 1/2004 г.). При съобразяване на горепосочените критерии адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева за всеки от трите иска против ответника, предявени в обективно съединяване, се явява справедливо и изцяло съответстващо на конкретната фактическа и правна сложност на делото, респ. на естеството на извършените от адвоката действия и тяхната насоченост. Същото следва да се присъди с начислен ДДС, с оглед отговора по отправеното запитване, изразен в решение от 23.10.2025 г., по дело С-744/25 г. на СЕС, при което окончателният му размер се формира на 240 лв. за всеки от тях, поради общото такова от 720 лв. не се явява прекомерно.

По изложените съображения определението, с което съдът е оставил без уважение молбата на частния жалбоподател по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 137/29.05.2025 г., по гр.д. № 1146/2024 г. на РС Тетевен в частта за разноските, е правилно и следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 585/25.07.2025 г., по гр.д. № 1146/2024 г. на РС Тетевен, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на решение № 137/29.05.2025 г., по гр.д. № 1146/2024 г. на РС Тетевен в частта за разноските.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 991 гр. Ловеч, 05.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20254300500630 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по частта жалба от „Кредисимо“ ЕАД против определение № 585/25.07.2025 г., по гр.д. № 1146/2024 г. на РС Тетевен, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на решение № 137/29.05.2025 г., по гр.д. № 1146/2024 г. на РС Тетевен в частта за разноските.

В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на атакуваното определение с поставяне на акцент върху ниската фактическа и правна сложност на делото и водените от ищеца против жалбоподателя други искове с идентичен предмет, както и върху липсата на процесуална активност от страна на процесуалния представител на ищеца, респ. върху липсата на основание за начисляване на ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38, а. 1 ЗАдв. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното определение и редуциране размера на присъденото адвокатско възнаграждение.