Определение № 134 от 13.01.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 134 гр. Варна, 13.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20223100101534 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявени в условията на субективно съединяване положителни установителни искове за собственост от „Т. б.“ ООД, ЕИК ............ със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. А. К. №1 срещу „Г. И.“, ЕИК ....... със седалище и адрес на управление гр.

С., бул. „Ген. Т.“ №85-87, „Б. И.“ АД, ЕИК .......... със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ген. Т.“ №85-87 и „Г. Б.“ АД, ЕИК ......... със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Д. Д. №4, ет.2, офис №6.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците.

Предвид на изложеното и на осн. чл. 140 и чл.146 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ ПРОЕКТ НА доклад по делото съгласно който:

Производството по делото е образувано по предявени в условията на субективно съединяване положителни установителни искове за собственост от „Т. б.“ ООД, ЕИК ............ със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. А. К. №1 срещу „Г. И.“ АД, ЕИК ....... със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ген. Т.“ №85-87, „Б. И.“ АД, ЕИК .......... със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ген. Т.“ №85-87 и „Г. Б.“ АД, ЕИК ......... със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Д. Д. №4, ет.2, офис №6 за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик по давностно владение за периода 09.07.2002г.-09.07.2012г . на недвижими имоти, както следва:

1

Поземлен имот с идентификатор ....... по КККР на гр. Д., одобрена със заповед № РД 18-85 от 17.09.2008г. на изп. директор на АГКК, с адм. адрес гр.Д., кв."Р. Д." ул."М." N9 14, с площ от 16437 кв. м., с последно изменение със Заповед № КД-.... 09.021.2012г. на началник на СГКК Врана, при граници на имота: .........., ........., .........., ..........., ......... и ......, и на разположените в него сгради, а именно:Сграда с идентификатор ........4, със ЗП от 356 кв. м., брой етажи: 11, трайно предназначение: селскостопанска сграда, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма;Сграда с идентификатор ........5, със ЗП от 29 кв. м., предназначение: селскостопанска сграда, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма;Сграда с идентификатор ........6, със ЗП от 32 кв. м., брой етажи: 2, предназначение: селскостопанска сграда, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма;Сграда с идентификатор .......,7, със ЗП от 34 кв. м., брой етажи: 2, предназначение: селскостопанска сграда, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма;Сграда с идентификатор ........8, със ЗП от 9 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма;Сграда на един етаж с идентификатор ........9, ЗП от 53 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма;Само на 1/2 идеална част от сграда с идентификатор ........10, със ЗП от 21 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма;Само на 1/2 идеална част от сграда с идентификатор ........12, със ЗП от 65 кв. м, брой етажи: 1, предназначение: промишлена сграда, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма и само на 1/2 идеална част от сграда с идентификатор ........18, със ЗП от 11 кв. м.,с предназначение: друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план/ няма, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.

В исковата си молба, която е уточнена с поредица уточнителни молби ищецът навежда твърдения, че е придобил собствеността върху процесните недвижими имоти, които са съвкупност от земя и сгради въз основа на оригинерно придобивно основание, а именно изтекла в негова полза придобивна давност в следствие осъществявано трайно, явно и необезпокоявано владение в продължение на 10 години, считано от 09.07.2002г. до настъпване на фактическия състав на осъщественото 2 недобросъвестно владение – 09.07.2012г., което владение ищецът твърди, че упражнява и към момента на сезиране на съда с исковата молба. Поддържа се, че владението е установено още през 1987г. от неговите праводатели „Търговия на едро“, клон т. б. и „Т. б. Варна“ ЕООД. Имотът е ограден с висока ограда, въведен е пропускателен режим, който се осигурява от ведомствена охрана.

С решение постановено по гр. дело № 559/1999г. на Апелативен съд – Варна, изменено с решение от 10.01.2002г. на същия съд, влязло в законна сила на 09.07.2002г. е прието за установено по отношение на праводателя на ищеца -„Т. б. -Варна“ ЕООД, че „Т. ф.“ АД – село Т. е собственик на имот с площ от 16743 кв.м., представляващ имот с пл. № 213 и №214 по КП на гр. Д..

Така посочените имоти с пл. № 213 и №214 по КП на гр. Д. са идентични с процесния имот с идентификатор ....... по КККР на гр. Д.. Поддържа, че предмет на това съдебно производство е била единствено земята, но не и построените върху нея сгради. Посоченото съдебно производство първоначално е било образувано като такова по предявен ревандикационен иск с правно осн. чл. 108 ЗС, който в последствие е изменен в положителен установителен иск за собственост. Владението върху имотите с оглед осъществения съдебен процес и изхода от него, твърди, че не е предавано на ответника по спора.

Търговското дружество „Т. ф.и“ АД – село Т., което е имало качество на ответник в съдебното производство по гр. дело № 559/1999г. на Апелативен съд – Варна посочва, че е праводател на ответниците в настоящото производство. В тази насока се поддържа, че на 15.08.2...г. е осъществено преобразуване на „Т. ф.и“ АД – село Т. без ликвидация поради преминаване на цялото му имущество в дружеството „А. Мел БГ“. На 30.07.2009г. в търговския регистър е вписана промяна във фирменото наименование на правоприемника от „А. Мел БГ“ АД на „Б. И.“ АД. Твърди, че ответникът „Б. И.“ АД оспорва неговите права на собственост, като същото на 05.06.2015г. се е снабдило с констативен нотариален акт за собственост №138, том ІV, рег. № 2837, дело № 399/2015г. по описа на нотариус В. М. рег.

№ 465, с район на действие ВРС, за имотите земя и построените върху него процесни сгради, макар и да не се легитимира за техен собственик. Поддържа, че собствеността на земята и сградите предмет на спора принадлежи на 3 ищеца, а по отношение на сграда с идентификатор ............... с площ от 4 кв.м.

(рампа) уточнява, че същата не съществува.

Дружеството „Б. И.“ АД на 29.09.2015г. е внесло непарична вноска в капитала на новоучреденото (от няколко дружества) дружество „Г. И.“ АД, както следва: процесния имот представляващ земя ....... по КККР, както и построените върху него сгради ........4, ........5, ........6, ........7, ............ ............, както и ½ ид.части от сгради .........., ½ ид.части от .........., ½ ид.части от ............ и ½ ид. части от ................ Правният интерес от предявяване на иск срещу ответното търговско дружество „Б. И.“ АД, което се е разпоредило с процесните имоти извежда от обстоятелството, че същото се е снабдило с констативен акт за собственост по отношение на същите, който констативен нотариален акт желае да бъде отменен, на осн. чл. 537,ал.2 ГПК.

Излагат се твърдения, че на 24.06.2022г.ответното търговско дружество „Г. И.“ АД от своя страна е извършило апорта вноска с предмет процесните недвижими имоти в капитала търговското дружество „Г. Б.“ АД . Последното също оспорва правата на ищеца във връзка със собствеността върху земята и изградените върху нея сгради.

Поддържа се, че за процесния период единствено ищецът е сключвал търговски сделки с процесните сгради, същите са поддържани от него, в имота той е осъществявал строително – ремонта дейност, отдавал е под наем сгради в него. Счита, че е манифестирал по несъмнен начин намерението си за своене пред ответниците. Владението което е установено от него е явно, като всеки заинтересован би могъл да установи същото. Насрещните страни по спора не са установявали фактическа власт върху имотите предмет на настоящото съдебно производство.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран общ писмен отговор от ответниците „Г. И.“ АД и „Б. И.“ АД. Излагат се подробни съображения за недопустимост на предявените искове с оглед невъзможността спора,който .е е решен със СПН да бъде отново преразглеждан. В тази насока се навеждат възражения, че по въз основа на решение постановено от Апелативен съд – Варна, което е влязло в законна сила на 09.07.2002г. е прието за установено в отношенията между страните, че „Т. ф.и“ АД, чийто правоприемници са ответните търговски дружества е собственик на процесния имот с площ от 16743 кв.м., което решение е постановено при участие на „Т. б. - Варна“ АД, 4 чийто правоприемник е ищецът. Не се оспорва, че „Г. И.“ АД и „Б. И.“ АД са правоприемници на „Т. ф.и“ АД, съответно не се оспорва, че „Г. И.“ АД е внесъл непарична имуществена вноска с предмет процесните имоти в капитала на „Г. Б.“ АД, което дружество и по настояще се легитимира за собственик на процесните имоти.

В условията на евентуалност се навеждат възражения за неоснователност на предявения иск. Оспорват се твърденията за установена фактическа власт върху имотите от 1987г. (включваща и началото на исковия период -09.07.2002г. до 29.05.2015г., на която дата е вписана апортната вноска, която е направена от „Б. И.“ АД в капитала на „Г. И.“ АД. През този период ответникът е упражнявал фактическата власт върху имотите с намерение за своене, установеното владение е било явно и необезпокоявано, като същото се извършвало чрез действия по стопанисване и поддръжка на имотите, отдаване под наем, заплащане на дължимите данъци и такси за тях.

В отговора на исковата молба се релевира ВЪЗРАЖЕНИЕ за придобиване на процесните имоти от ответника „Г. И.“ АД по давност , като същия се присъединява към установеното владение от неговия праводател „Б. И.“ АД.В условията на евентуалност се позовава на кратката придобивна давност в качеството му на добросъвестен владелец за периода от 29.09.2015г. до 24.06.2022г.

Оспорва ищецът да е установил фактическа власт върху процесните имоти след постановяване на горе-посоченото решение на Апелативен съд – Варна, оспорва сключването на търговски сделки по отношение на имотите, извършването на ремонт, поддръжка, стопанисване на същите. Ответникът е осъществявал дейност по отдаване под наем на процесните имоти, като и е сключвал договори за влог на селскостопанска продукция за периода от 2002г. до 2017г. При тези съображения владението е осъществявано от ответниците – лично или чрез трети лица. Оспорва ангажираните от ищеца писмени док.телства за сторени разходи по поддръжка на имотите в това число и охрана на същите, доколкото същите не отразяват действително извършени разходи по същите, като счита, че същите са съставени единствено и само за нуждите на процеса. Оспорва приложените ведомости за заплати за периода 2005- 2009г., справки за вложените материали,както и приложените 5 към тях първични счетоводни документи.

В подкрепа на възраженията си, че фактическата власт е упражнявана от ответниците излагат, че до 2011г. наемател е било търговското дружество „М. Варна 2...“ ООД, а за периода от 2011г. – 2014г . наемател е било дружеството „Г. Б.“ ООД, за периода 2014г. – 2015г . наемател е било дружеството „М. Варна 2...“ ООД.

Към момента на образуване и разглеждане на съдебното производство, по което е постановено решение от 09.07.2002г. на Апелативен съд – Варна, владелец на имотите и било дружеството правоприемник на ответниците „ Т. ф.и“ АД.

Извеждат се възражения, че твърденията на ищеца за спокойно и явно осъществявано владение върху процесните имоти се опровергава от множеството съдебни производства, по които той е страна, които съдебни производства имат за предмет процесните имоти, като в тази връзка посочва – гр. дело № 1480/2003г. на ВКС, гр. дело № 1171/2017г. на Районен съд – Д., гр. дело № 700/20018г. на ВОС, в.гр. деол № 907/2019г. на ВОС, определение постановено по гр. дело №808/2021г. на ВКС.