Определение № 2204 от 30.08.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2204 гр. Бургас, 30.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20232100501450 по описа за 2023 година Производството по делото е по чл. 274, ал.1,т.2, връзка чл. 419, ал.3 ГПК, образувано по частната жалба на К. С. Б. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., кв. „Ч. м.“, ул. „Я. Л.“№ **, подадена срещу разпореждане за незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 06.02.23г., по ч.гр.д.№142/2023г. по описа на БРС, с която е разпоредено частният жалбоподател да заплати като длъжник на кредитора си „Кей Би Си Банк България“ ЕАД ЕИК 831558413 със седалище и адрес на управление: гр.София, 1407, р-н „Лозенец“, Експо 2000,бул. „Никола Вапцаров“№55, представляван от А.Ангелова и М. Петков, чрез ю.к. Ел. Добрева, следните суми: 19 251, 77 лв. главница по договор за потребителски кредит №1508061003439125 от 11.0.8.15г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 17.09.16г. и Анекс №2 от 22.11.17г., от които 2855,47 лв. редовно падежирала главница за периода от 15.11.21г. до 15.11.22 и 16 396,30 лв. предсрочно изискуема главница; договорна лихва от 1090,79 лв. за периода от 15.11.21г. до 20.11.22г.; обезщетение за забава от 276,30лв. за периода от 15.11.21г. до 20.11.22г.; обезщетение за забава от 232,24лв. за периода от 21.11.22г. до 09.01.23г.; наказателна лихва от 535,14лв., дължима съгласно чл.4,вр. чл.1,б.б) от Анекс №1 от 17.09.16г. към договора за кредит, начислена за периода от 15.06.16г. до 16.09.16г.; наказателна лихва от 944,27 лв., дължима съгласно чл.4, вр. чл.1,б.а) от Анекс №2 от 22.11.17г. към договора за кредит, начислена за 1 периода от 15.06.17г. до 21.11.17г., ведно със законната лихва върху главницата от 11.01.23г., до окончателното изплащане на вземането, ведно със сумата от 496,61лв. разноски по делото, включващи заплатена държавна такса от 446,91лв. и юрисконсултско възнаграждение от 50 лв.

Жалбата сочи постановеното с горепосочената заповед разпореждане за незабавно изпълнение за неправилно, като се иска неговата отмяна по следните съображения:

Допуснати са пороци от процесуално естество: нередовност на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, т.к. не е спазено изискването на 417, ал.1,т.2 от ГПК- към извлечението от счетоводните книги на Банката да е представен документът, от който произтича това вземане, ведно с всички негови приложения(не са представени всички анекси към договора за потребителски кредит между страните- посочени са за липсващи анекс от 05.12.16г. и анекс от 24.11.17г.), включително приложимите общи условия на Банката( такива изобщо не са били предоставяни на длъжника), а също така не е спазено изискването на чл.418,ал.2 от ГПК за редовност от външна страна на документа (извлечение от счетоводните сметки на Банката), въз основа на който е издадено разпореждането за незабавно изпълнение, респективно изпълнителният лист срещу длъжника, изразяващи се в това, че извлечението е подписано от пълномощници на Банката, но липсва пълномощното, с което те са били оторизирани за това, от което се извежда, че няма достатъчно данни за преценка дали подписването е в рамките на делегираните права и дали самото упълномощаване е валидно.Последното се оспорва като такова и защото имало за предмет извършването на фактически, а не на правни действия, и защото имало последващо прекратяване на юридическото лице, извършило упълномощаването-вписано в Търговския регистър(ТР) на РБългария вливане на Банката- кредитор в друго юридическо лице ОББ-АД, явяващ се универсален правоприемник в материално правен смисъл на вливащото се дружество.С прекратяването на дружеството се прекратявали и издадените от него пълномощни.

Документът не удостоверявал и подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, т.к. не било налице минималното изискуемо съдържание на извлечението- вземанията за главница и лихви били неточно и непълно 2 описани по основание размер, както в заявлението, така и в извлечението от счетоводните книги на Банката. Това изключвало възможността съдът да провери твърдението дали вземанията съществуват, дали са изискуеми и дали не се основават на неравноправни клаузи от договора, сключен с потребителя, включително да направи обосновано предположение в тази връзка.Позовава се и на т.2Б от ТР №4/2013г.,като поддържа, че не са налице установените съгласно чл.410, ал.2 вр. чл.127,ал.1,т.4 ГПК изисквания за редовност на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение по чл.417, ал.1 от ГПК, т.к. в него не са посочени точно и ясно обстоятелствата, от които произтичат вземанията и те не могат да се извлекат от представения документ.

Не било ясно, точно, пълно и обосновано описанието в извлечението на вземанията за просрочена главница по размер – по какъв начин, от кои суми е образувана общата стойност на просрочената главница,не са посочени размерите на отделните вноски, които се твърди да са останали непогасени, а само датите им, без салда и остатъчни стойности след плащанията, ако има такива, както и без отбелязване от кой договор или анекс към него се претендират-в случая имало три договора и три погасителни плана, освен анексите); липсвала отразена в счетоводните документи и дата на последно плащане, респективно кои вземания то погасява изцяло или частично,което пораждало съмнение в правилността на начина на осчетоводяване на извършеното плащане. Тези непълноти и неясноти не можели да бъдат запълнени и посредством останалите представени със заявлението доказателства. Те щели да се изяснят евентуално в хода на исковото производство, чрез експертно заключение.

Пораждало се и съмнение за дължимостта на сумите за просрочена главница и лихви, защото данните сочели, че се претендират вземания за преструктурирана договорна лихва и по трите договора(основният и двата анекса).

Оспорват се по основание и размер също претендираните със заявлението лихви, включая падежът им.

Страната се позовава и на недостатъци на разпореждането от материално правна страна. Оспорват се вземанията за преструктурирана лихва, заради уговорки, които се основават на неравноправни клаузи в 3 договор, сключен с потребител, противоречащи на ЗПК и ЗЗП и на други повелителни разпоредби от закона, поради което са нищожни на общо основани. Конкретно се имат предвид вземания за преструктурирана лихва и едновременното претендиране на възнаградителна лихва с обезщетение за забава и наказателни лихви. Твърди се противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал.1и ал.2 от ЗПК, която ограничава задължението на просрочилия връщането на заетата сума кредитополучател(потребител) само до размера на законната лихва върху неплатената в срок част от заема за времето на забавата.

Твърди се противоречие и с нормата на чл.113 от ЗЗД, според която е недействително съглашението, скъсяващо или удължаващо установените давностни срокове, като се има предвид, че са преструктурирани лихвени вземания, чийто давностен срок към момента е вече изтекъл.

Обосновава се и евентуален правен интерес за спиране на изпълнителното производство, образувано срещу жалбоподателя като длъжник на кредитора-взискател, на основание чл.420, ал.2 от ГПК, ако съдът приеме жалбата за неоснователна.

Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно , което според този съд смислово съдържа искане за произнасяне, отхвърлящо молбата за постановяване на незабавно изпълнение на заповедта, а при условие на евентуалност, ако жалбата е неоснователна, се иска спиране на изпълнителното производство, образувано въз основа на така постановеното разпореждане за незабавно изпълнение на осн.чл. 420, ал.2 от ГПК.

Не се ангажират нови доказателства по съществото на спора, само по неговата допустимост.

В отговор на жалбата е представена молба- становище от ответника „Обединена българска банка“АД(ОББ-АД), правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ЕАД, което е правоприемник на кредитора „Райфайзенбанк(България)“ ЕАД, подадена чрез ю.к. Д.Илиева.

Не са изложени възражения по допустимостта на обжалването, а по неговата основателност.

Страната сочи, че договорът за потребителски кредит, от който произтичат правата й не се основава на Общите условия на Банката, поради което оспорва изнесените в жалбата доводи за неоснователност на 4 заявлението по чл.417 ГПК в тази насока.

Счита, че жалбоподателят създава объркване с цитирането на друг договор на страните и анекс към него, касаещи различно от процесното кредитно правоотношение между същите, което не е предмет на делото.

Страните са сключили и договор за кредитна карта, но изпълнителното производство срещу длъжника е образувано за принудителното удовлетворяване на Банката не по този, а по кредитния договор от 11.08.15г.

Сочи, че са налице и останалите предпоставки, които поставя чл.418, ал.2 от ГПК, за да бъде издадена заповедта за изпълнение, ведно с разпореждането за незабавното й изпълнение, включително установяване на претендираното вземане с надлежно извлечение от счетоводните книги, касателно размера на дълга, а също е законосъобразно и упълномощаването на подписалите го банкови служители.

Моли се за оставянето на жалбата без уважение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 200лв.

Не се ангажират доказателства по съществото на спора.

Проверката на съда по чл.275 и сл. от ГПК сочи частната жалба за допустима, т.к. е подадена от страна с право на жалба, в срока, визиран в закона( поканата за доброволно изпълнение ведно с приложенията към нея:изпълнителен лист, заповед за незабавно изпълнение, както и постановление на СИ за прието юрисконсултско възнаграждение, е връчена от съдебния изпълнител на длъжника на 19.06.23г., а жалбата е подадена на 18.07.23г.), приложено към жалбата е и възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за незабавно изпълнение, което чл.419,ал.1,изр. последно от ГПК изрично изисква като положителна процесуална предпоставка за обжалването. Жалбата е насочена срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол и сезира компетентната да се произнесе по нея съдебна инстанция.

Разгледана по същество частната съображенията за това са следните: жалба е и основателна, а

„Кей Би Си Банк България“ ЕАД, понастоящем заличено като търговец, поради вливане в ОББ-АД(вписване в ТР от 10.04.2023г.), чийто универсален правоприемник е последно посоченото дружество, е подало пред БРС заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл.417 от ГПК против К. С. Б. от гр. Б.( настоящ жалбоподател), поради 5 необслужването на потребителски кредит № 1508061003439125 от 11.08.15г., сключен между страните, според който Банката е предоставила на горното физическо лице сумата 31350лв., която ще бъде използвана за рефинансиране на кредит за потребителски нужди. Погасяването на кредита е с краен срок 15.08.2025г., като плащането е разсрочено за 120 месеца, на анюитетни равни месечни вноски, за чието съдържание и падеж е изготвен нарочен погасителен план, приложен към заявлението. Договорът и погасителният план са подписани на всяка страница от двете страни по сделката.

Условията по този договор са изменени последователно с два анекса№1 от 17.09.16г. и №2 от 22.11.17г., които също са подписани на всяка страница от договарящите страни.

Към анексите са изготвени нарочни погасителни планове.

Ведно със заявлението, кредиторът е представил горепосочения договор, двата анекса към него, извлечение от счетоводните книги, в което са заявени като общи суми претендираните от длъжника вземания. Те сочат дължимата главница като цялостен сбор от съставящите я редовна и предсрочно изискуема главници, общият размер на изискуемите лихви, както и съставящите този сбор: редовна възнаградителна лихва от 1090,79лв. до датата, предхождаща обявената предсрочна изискуемост (20.11.22г.вкл.), законната лихва за забава върху редовно падежиралите главници до 20.11.22г. вкл.(от 276,30лв.),законната лихва за забава върху предсрочно изискуемата главница за периода от 21.11.22г. до 09.01.23г. вкл.(от 232,24лв.) и лихвите за забава, дължими съгласно чл.4, вр. чл.1,буква „б“ от Анекс №1 и чл.1,буква „а“ от Анекс №2, касаещи периода 15.06.16г.-16.09.16г. вкл.- по първия(в размер от 535,14лв.) и за периода 15.06.17г. – 21.11.17г. вкл. по втория анекс( в размер от 944,27 лв.).