Решение № 284 от 08.05.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Монтана, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251630103132 по описа за 2025 година

Предявените искове са с правно основание чл.124 ал.1 ГПК във вр. с чл.26 ал.1 ЗЗД.

Ищцата Н. Г. М., ЕГН ********** от ********** твърди, че по силата на договор за кредит ******** между ,,*************“ ООД като кредитор и нея - Н. Г. М. като кредитополучател е уговорено отпускането на заем в размер на 1 000 лева за срок от 10 месеца, като при сключването му ищеца не е получил копие на договора и погасителния план към него.

Съгласно условията на договора, на кредитополучателя допълнително са начислени такси за динамично плащане и бързо разглеждане на искането за кредит в значителен размер, платими на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска по кредита. По този начин общото задължение по договора за кредит става в размер на 3 330 лева, а дължимата вноска в размер на 333 лева.

Ответното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, която има право да отпуска кредити. От друга страна, ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК.

Счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като 1 не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7- 9 от ЗПК. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не посочен реалния годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Какъвто и да е размера на посочения в договора ГПР, то той е неточен и заблуждаващ, тъй като в него не са включени таксите за бързо разглеждане и динамично плащане на искането за кредит. Тези две допълнителни услуги представляват заплащане на разходи, свързани с отпускането на кредита, а начислените такси са платими и включени в погасителния план на кредита и представляват печалба на дружеството, защото се получава едно допълнително възнаграждение. По този начин те се превръщат в разход по кредита по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК и така се надвишава ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК, от пет пъти размера на законната лихва.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита отразява общите разходи по кредита за потребителя, изразен като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С включването на двете допълнителни такси се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като действителния ГПР по договора надхвърля 2 470 % /две хиляди четиристотин и седемдесет процента/.

Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК, всички клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне на императивните изисквания на закона, са нищожни.

Именно затова посочените в договора клаузи не отговорят на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т.10 от нея води до тяхната недействителност, съобразно разпоредбата на чл.22 ЗПК. Отделно уговорките в договора за допълнителните услуги са нищожни и поради противоречие с императивни законови разпоредби и неравноправност по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Нарушаването на императивните изисквания на ЗПК води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - недействителност на договора за потребителски кредит, като последиците са уредени в чл.23 ЗПК - заемателя дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи заплащането на лихви, такси, неустойки и други разходи. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за кредит 2

**************** е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД поради противоречието му с чл.22 от Закона за потребителския кредит, както и да ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.23 от Закона за потребителския кредит по отношение на ,,*******************“ ООД, че Н. Г. М. НЕ ДЪЛЖИ на „*******************“ ООД, сума над 1 500 лева представляваща неплатена главница по сключения между тях нищожен договор за кредит ****************, както и други лихви, такси и разходи по заема извън чистата стойност на кредита /главница/. Моли съда да му присъди сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът по делото ”*******************” ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: ************ е депозирал отговор на искова молба. Поддържа, че твърденията за недействителност на посочената разпоредба са неоснователни, като подробни доводи за това са изложени в отговора на исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли исковете като неоснователни и да му присъди сторените по делото разноски.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът, след като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Установено е по делото, че на 28.07.2025 година между ищеца като кредитополучател и ,,*****************“ ООД като кредитор е сключен кредит ****************, като страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 1 500,00 лв., при следните условия: месечна вноска от 181,48 лева, срок на договора 10 месеца, ГПР 56,41 % и обща сума за плащане в размер на 1 814,80 лева.

В чл.9.1. от договора, страните са се уговорили за заплащане на такса бързо разглеждане на искането за кредит и динамично плащане в общ размер на 1 522,40 лева, платими на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска по кредита. По този начин общото задължение по договора за кредит става в размер на 3 337,20 лева, а дължимата вноска в размер на 333,72 лева. Установено е и няма спор между страните, че по договора няма извършени плащания от страна на ищцата.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът приема 3 от правна страна следното:

От представените по – горе писмени доказателства, съдът обосновава извод, че между страните е възникнало облигационно отношение по повод предоставен потребителски кредит. Отношенията между кредитора са подчинени на общите правила на Закона за задълженията и договорите – договор за заем и на специалните разпоредби на Закона за потребителския кредит.

Основните възражения на ищцата са свързани с твърдението, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен реалния годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Какъвто и да е размерът на посочения в договора ГПР, то той е неточен и заблуждаващ, тъй като в него не са включени таксите за бързо разглеждане и динамично плащане на искането за кредит. Тези две допълнителни услуги представляват заплащане на разходи, свързани с отпускането на кредита, а начислените такси са платими и включени в погасителния план на кредита и представляват печалба на дружеството, защото се получава едно допълнително възнаграждение. По този начин те се превръщат в разход по кредита по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК и така се надвишава ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК, от пет пъти размера на законната лихва.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита отразява общите разходи по кредита за потребителя, изразен като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С включването на двете допълнителни такси се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като действителния ГПР по договора е 628 %. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК, всички клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне на императивните изисквания на закона, са нищожни. Именно затова посочените в договора клаузи не отговорят на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т.10 от нея води до тяхната недействителност, съобразно разпоредбата на чл.22 ЗПК. Отделно уговорките в договора за допълнителните услуги са нищожни и поради противоречие с 4 императивни законови разпоредби и неравноправност по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Нарушаването на императивните изисквания на ЗПК води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - недействителност на договора за потребителски кредит, като последиците са уредени в чл.23 ЗПК заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи заплащането на лихви, такси, неустойки и други разходи.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че целият договор за потребителски кредит е недействителен, поради което следва да се признае за установено в отношенията между страните, че договорът е нищожен.

От приложените по делото доказателства е безспорно установено, че по договора ищцата не е извършвала плащания. Ето защо следва да се признае за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата над 1 500,00 лева, представляваща размера на кредита.

Съобразно този изход на делото, ответното дружество следва да заплати по сметка на Районен съд – Монтана държавна такса по отношение на единия иск в размер на 30,68 евро, както и 2,56 евро – държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Ответното дружество следва да заплати на ищцата разноски в общ размер на 328,86 евро, от които държавна такса в размер на 22,08 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 306,78 евро.

Предвид изложените по-горе съображения съдът

РЕШИ:

Признава за установено в отношенията между Н. Г. М., ЕГН ********** от ********** и ”*******************” ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: ************, че договор за кредит ****************, сключен на 28.07.2025г., е нищожен на основание чл.26 ал.1 ЗЗД поради противоречието му с чл.22 от ЗПК.

Признава за установено по отношение на ”*******************” ООД, ЕИК ***********, гр.София, че Н. Г. М., ЕГН ********** от ********** не дължи на ”*******************” ООД, ЕИК ***********, със седалище и 5 адрес на управление: ***************, сумата над 766,94 евро, представляваща главница по сключения между страните договор за кредит ****************/28.07.2025г..

ОСЪЖДА „*******************” ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: ************** да заплати по сметка на Районен съд – Монтана държавна такса в размер на 30,68 евро, както и 2,56 евро – държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА „*******************” ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: *************** да заплати на Н. Г. М., ЕГН ********** от ********** сумата от 328,86 евро – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 6