Определение № 104 от 06.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 104 гр. Пловдив, 06.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно наказателно дело № 20255000600103 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 2 43 ал. 8 НПК.

С определение № 132/05.02.2025 г. по ЧНД 285/2025 г. Пловдивският окръжен съд е отменил постановление от 23.01.2025 г. на Окръжна прокуратура Пловдив за прекратяване на наказателното производство по ДП № 313/2024 г., по описа на *, образувано за престъпление по чл. 115 вр. чл.

18 ал. 1 НК и е върнал делото на Окръжна прокуратура за изпълнение на указанията, дадени в мотивната част на определението.

Недоволна от така посоченото определение е останала Окръжна прокуратура, която го е протестирала с искане то да бъде отменено и да се потвърди постановлението на Окръжна прокуратура от 23.01.2025 г.

Жалбоподателят М. М. не е взел становище по протеста.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Определението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, а жалбата против постановлението на Окръжна прокуратура - Пловдив оставена без разглеждане. В случая не се касае за постановление за прекратяване на 1 наказателното производство, а за постановление за частично прекратяване, относно правна квалификация, което не подлежи на съдебен контрол, а единствено може да се обжалва пред по-горе стоящата прокуратура.

Досъдебното производство по настоящото дело е било образувано при хипотезата на чл. 212 ал. 3 НПК на 13.10.2024г. под № 313/2024 г. по описа на *. То се води за това, че на 13.10.2024г. в гр. *, обл. *, е направен опит умишлено да се умъртви другиго – М. М. М., като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини – престъпление по чл. 115 вр. чл. 18 ал. 1 НК.

В хода на досъдебното производство са извършени множество действия по разследване, като с постановление от 23.01.2025 г. наблюдаващият прокурор при Окръжна прокуратура - Пловдив е преценил, че в конкретният случай извършител на деянието е М. М., но то не съставлява престъпление по чл. 115 вр. чл. 18 ал. 1 НК, поради което не е повдигнато обвинение по този текст от НК. Според прокурора е налице евентуален умисъл, а съгласно трайно установената съдебна практика опит за убийство при евентуален умисъл е невъзможен. Поради това той е преценил, че наказателното производство, досежно престъплението по чл. 115 вр. чл. 18 ал. 1 НК, трябва да бъде прекратено на основание чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК, а делото ще следва да остане да се води за престъпление по чл. 129 от НК, което престъпление е от компетентността на Районна прокуратура - Пловдив.

С оглед на изложените по-горе мотиви, прокурорът е прекратил ЧАСТИЧНО наказателното производство по ДП 313/2024 г., по описа на *, досежно престъпление по чл. 115 вр. чл. 18 ал. 1 НК.

Неясно защо е посочил, че постановлението за прекратяване „в частта на наказателното производство, подлежи на обжалване в седмодневен срок от получаването му пред Окръжен съд гр.Пловдив“. В постановлението изрично е отразено, че след изтичане срока на обжалване делото, ведно с копие от настоящото постановление и материалите, следва да се изпратят на РП Пловдив по компетентност, с оглед производство по чл. 129 ал. 1 НК.

Пловдивският апелативен съд счита, че неправилно в постановлението е посочено, че същото подлежи на обжалване пред Окръжен съд. Касае се за частично прекратяване на наказателното производство по чл. 115 вр. чл. 18 ал.

1 НК. Без да обсъжда мотивите за това, настоящата инстанция счита, че в тази 2 част постановлението подлежи единствено и само на контрол от по-горе стоящата прокуратура, а не чрез обжалване по съдебен ред. Това е така, защото съгласно хипотезата на чл. 243 ал. 9 НПК не се съставя постановление за частично прекратяване на наказателно производство в случаите на ново привличане на същото лице за същото деяние. В конкретният случай няма дори изобщо привличане на обвиняемо лице. Да се твърди, че частично прекратяване на наказателното производство по по-тежка правна квалификация подлежи на обжалване пред съответния първоинстанционен съд означава, че в хода на досъдебното производство съдът би дал указания на прокуратурата какво обвинение и с каква правна квалификация да повдигне.

Отделно от това, чрез съдебния контрол би означавало да се стабилизира окончателно становище по правна квалификация за деяние, за което продължава досъдебното производство макар и в по-долна по степен прокуратура. Когато съдът се произнесе по прекратяването на наказателното производство, особено в случай, че потвърди прекратяване, с този акт се придава юридически стабилитет на постановлението на прокурора, което става неотменимо по редовните способи за отмяна и затова се ползва със сила на присъдено нещо, т.е. с материална законна сила /Кратък лекционен курс по наказателно-процесуално право, проф. дюн Маргарита Чинова, проф. дюн Георги Митов, издателство СИЕЛА 2021 г., стр. 416/.

В същия смисъл е и ТР 2/2022 г., според което на предварителното производство се повдига обвинение, предназначено да определи най-общ, първоначален, „работен“ предмет на доказване по делото, то може да бъде изменяно в зависимост от доказателствата, които се събират и проверяват в хода на разследването. В този смисъл обвинението е нестабилно, вариращо според настъпилите оперативни промени. Различните формулировки на обвинението за едно и също деяние, промените му в правната квалификация, до изготвяне на обвинителния акт, следват динамиката на процеса на разследване и промяната във фактическата обстановка, съобразно събраните доказателства. Когато се разкрият основания да се приложи закон за по-тежко наказуемо деяние или закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, на практика това става с извършване на процесуално следствените действия по отношение на обвиняемия, без съответното постановление да се отбелязва изрично, че обвинението се изменя. При всяко 3 положение обаче по същество се осъществява институтът на изменение на обвинението на предварителното производство, при което делото продължава да се движи по последното обвинение. В този случай не е налице множество на обвинението за едно и също деяние, а съществува само едно, последно формулирано обвинение, по което прокурорът може да реши да внесе обвинителен акт, без да е длъжен да се произнася по предходните обвинения.

Не е необходимо „частично“ прекратяване по възможните различни квалификации на деянието, предхождаща квалификацията, окончателно формулирана в обвинителния акт, понеже съгласно чл. 243 ал.1 НПК, прокурорът прекратява наказателното производство в хипотезата на чл. 24 ал.1 и 6 или поради недоказаност на обвинението за деянието, което е повдигнато. Такова прекратяване на наказателното производство ще е наложително, само когато от последното повдигнато и предявено на предварителното производство обвинение следва да се изключат определени деяния, намиращи се във връзка с деянието по обвинителния акт или отделни лица, привлечени като съучастници за същото деяние.

Първоинстанционният съд е следвало да се съобрази с всички тези обстоятелства и да остави без разглеждане жалбата на повереника на пострадалия М. М. срещу постановлението, защото същото като постановление за частично прекратяване, подлежи на контрол единствено от по-горе стоящата прокуратурата и в този смисъл Окръжна прокуратура е следвало да изпрати жалбата на Апелативна прокуратура -Пловдив.

Освен това първоинстанционният съд очевидно не е преценил, че в случая се касае именно за частично прекратяване на наказателно производство по по-тежка правна квалификация и смисълът на прокурорското постановление е единствено изпращането му на по-долната прокуратура за продължаване на разследването по чл. 129 НК. Затова и непрецизно в диспозитива е посочено, че съдът се произнася по постановление, по което е прекратено наказателното производство, образувано за престъпление по чл.

115 вр. чл. 18 ал. 1 НК, като по този начин се създава впечатление, че съдът се произнася по постановление, с което се прекратява изцяло наказателното производство.

Предвид на изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че определението на Пловдивския окръжен съд следва да бъде отменено, 4 жалбата против постановлението за частично прекратяване да бъде оставена без разглеждане, като недопустима и делото върнато на Окръжна прокуратура - Пловдив, която следва да прецени дали не следва същата да бъде изпратена на по-горе стоящата прокуратура.

Ето защо Пловдивският апелативен съд и

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 132/05. 02. 2025 г., постановено по ЧНД № 285/2025 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на повереника на пострадалия М. М. М. против постановление за частично прекратяване на наказателното производство на Окръжна прокуратура Пловдив от 23.01.2025 г. по ДП № 313/2024 г., по описа на *.

ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура-Пловдив, с оглед мотивната част на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5