Определение № 2412 от 17.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2412 гр. Пловдив, 17.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Иван Йорданов Въззивно частно гражданско дело № 20265300502146 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. В. Ю., с ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. К. П. против Определение №10543/21.08.2026 г., постановено по гр. дело №5986/2026 г. по описа на Районен съд - Пловдив, II бр.с., с което е оставено без уважение възражението за местна неподсъдност на гр.д. 5986/2026г. по описа на ПРС 2-ри бр.с., депозирано от отв. Н. В. Ю., ЕГН **********, чрез процесуалния и представител адв. К. П. – САК. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му. Жалбоподателката излага доводи и поддържа, че се установява по делото, че тя с детето към датата на подаване на исковата молба е сменила фактическото местопребиваване, което не се определяло от адресната регистрация.

Ответната страна по жалбата А. Ф. Ш., с ЕГН **********, чрез пълномощника си по делото адв. А. С., в писмен отговор на частната жалба оспорва същата като неоснователна по подробно изложени доводи и моли да бъде потвърдено обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на А. Ф. Ш., ЕГН ********** против Н. В. Ю., ЕГН ********** по чл. 127, ал. 2 СК с искане до съда да се възложи упражняването на родителските права над детето А. А. Ш., с ЕГН ********** на бащата А. Ф. Ш.; за местоживеенето на детето да бъде определен настоящият адрес на бащата; да бъде определен 1 режим на лични отношения между детето и майката Н. В. Ю.; да бъде осъдена майката да заплаща месечна издръжка, както и да се разреши на детето да пътува извън пределите на Република България, придружавано от своя баща.

С отговора на исковата молба Н. В. Ю. /депозиран на 13.08.2026 г. във връзка с получената от ответницата на 11.08.2026 г. искова молба/ ответницата е направила възражение за неподсъдност на делото на Районен съд-Пловдив, тъй като детето и майката имат регистриран настоящ адрес в гр. ***, съгласно представените удостоверения.

С молба, озаглавена „искане“, от 14.08.2026 г. ищецът А. Ф. Ш. счита възражението за неоснователно, като посочва, че ответницата, без съгласието на ищеца, е променила на 11.08.2026 г. настоящия адрес на детето им.

Поддържа, че доколкото исковата молба е подадена на 20.07.2026 г. и настоящият адрес на детето е бил в гр. ***, то РС-Пловдив е компетентен да разгледа спора.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че възражението е неоснователно. Съдът е посочил, че действително ответницата е представила документи за регистриран настоящ адрес на нея и детето в гр.

*** от 11.08.2026г., като исковата молба е депозирана в съда на 20.07.2026г., а промяната в адреса на детето се е състояла след получаване от страна на ответницата на препис от исковата молба с приложенията по чл.131 ГПК, в същия ден. Съдът е счел, че възражението на ответницата за неподсъдност на делото на РС-Пловдив е неоснователно, тъй като подсъдността се определя от фактическото местопребиваване на детето към момента на депозирането на исковата молба пред съда, което видно от представените от ищеца доказателства е било в ***. Първоинстанционният съд е посочил, че последваща смяна на адреса и местопребиваването са ирелевантни спрямо правилата за местната подсъдност- чл.120 ГПК.

Въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно.

От представеното по първоинстанционното дело с исковата молба удостоверение за раждане №***/*** г. /л.9/ се установява, че на *** г. в гр. *** е родено детето А. А. Ш., с ЕГН ********** с родители майка - Н. В. Ю., ЕГН ********** /ответницата/ и баща - А. Ф. Ш., с ЕГН **********.

От представеното на л.10 от първоинстанционното дело с исковата молба удостоверение №95-3/01.06.2026 г.. изд. от директора на ОУ „***“, гр.

***, се установява, че детето А. А. Ш. през учебната 2025/2026 г. е завършило първи клас и е преминало във втори клас.

От служебна бележка №461/24.08.26 г., изд. от ОУ „***“, гр. *** се установява, че ученикът А. А. Ш. е записан в дневна форма на обучение в *** клас през уч. 2026/2027 г.

С отговора на исковата молба /л.56/ е представено удостоверение за настоящ адрес, с изх.№04662/3 от 11.08.2026 г., видно от което А. А. Ш. има заявен последен настоящ адрес: гр. *** от дата 11.08.2026 г. Представен е с отговора на исковата молба от ответницата /л.57/ електронна бележка №1000002654 от 13.08.2026 г., видно от която е заплатила на Футболен клуб „***“ за услуга „А. А.Ш. 13.08.2026 – 13.08.2026 (***)“ сумата от 40 евро.

Във връзка с дадени от РС-Пловдив указания на ищеца с разпореждане №15064/14.08.2026 г., ищецът А. Ф. Ш. е представил декларация /л.70/, че детето А. А.Ш. фактически пребивава в периода 16.07.2026 г. – 28.07.2026 г.

(до обяд) заедно с него в гр. *** в жилище с адрес: *** 2

Представени са от ищеца с молба от 21.08.2026 г. на л.73 футболен паспорт на детето А. А.Ш., с вписан адрес: гр. ***, ***с отбелязване на периодични медицински прегледи на 26.09.25 г. и 23.02.26 г., както и е приложен на л. 72-гръб документ от 27.07.2026 г., издаден от „***“ ЕООД за поръчка №0005774.

С писмо, изх. №33691/11.09.2026 г. РС-Пловдив е изпратил на ОСПловдив отговор, с вх.№88177/10.09.26 г., подаден от ответницата Н. В. Ю. за прилагане по гр.д.№5986/26 г. на РС-Пловдив, което дело е изпратено на ОСПловдив във връзка с депозираната частна жалба. Към отговора ответницата е представила договор от 14.08.2026 г., сключен от нея като възложител с ЧОУ „***“, *** за образование на детето А. Ш..

Съгласно чл. 127, ал. 2 от СК ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, те може да се обърнат към медиатор, с изключение на случаите на домашно насилие, или да отнесат спора до районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144.

Спорен между страните е въпросът към момента на предявяването на исковете намирало ли се детето при бащата в гр. ***. Ответницата е оспорила този факт с частната жалба, като поддържа, че тя с детето към датата на подаване на исковата молба е сменила фактическото местопребиваване.

Въпреки направеното оспорване убедителни доказателства по делото за промяна на фактическото пребиваване на детето към датата на депозиране на исковата молба-20.07.2026 г. няма по делото. Представеното от жалбоподателка дозателство за промяна на адреса на детето е удостоверението от 11.08.2026 г., тоест след депозиране на исковата молба.

Според трайната съдебна практика на ВКС /така определение №2182/28.04.2026 г. по ч. гр. д. № 1228/2026 г. на III. г.о. на ВКС/ за настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на исковете по чл. 127, ал. 2 СК, в който смисъл следва да се тълкува законовата разпоредба, изхождайки от характера на производството по споровете за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, в което производство основната цел е закрила интересите на детето. Местната подсъдност по тези искове, изключва общата подсъдност по чл. 105 ГПК, респ. чл. 112 ГПК, тъй като е подчинена на тази цел, поради което административните действия на родителите, с които те декларират един или друг настоящ адрес на детето, не могат да имат значение за определяне на компетентния съд, доколкото следва да се държи сметка за фактическото пребиваване на детето (§ 1, т. 15 от ДР на ЗЗакрД), във връзка с последващите процесуални действия при разглеждане на спора. В този смисъл, при спор за определяне на местна подсъдност се преценява къде е фактическото пребиваване на децата, а това е мястото, където е тяхната обичайна среда на живот. Пребиваването на децата на даден адрес не трябва да е временно, а трайно и да отразява определена степен на интеграция в социална и семейна среда. Разпоредбата за подсъдността за предявяването на исковете по чл. 127, ал. 2 СК следва да се разбира и в смисъл, че в защита на най-добрия интерес на детето е спорът да бъде разгледан и разрешен от съда, където то е трайно установено да живее, учи и да се отглежда в семейна среда, т. е. - от съда, 3 който поради близката си връзка е в най-подходяща позиция да прецени интереса на детето и мерките по спора за родителската отговорност (в този смисъл са определение № 185/23.04.2013 г. по ч. гр. д. № 2198/2013 г., ІІ г. о., определение № 77/01.03.2021 г. по ч. гр. д. № 254/2021 г., III г. о., определение № 324/29.07.2017 г. по ч. гр. д. № 2536/2017 г., ІV г. о., определение № 60398/16.11.2021 г. по ч. гр. д. № 4354/2021 г., III г. о. и др.).

От събраните по делото писмени доказателства, посочени по-горе, категорично се установява, че настоящият адрес на детето А. А.Ш. съгласно цитираната съдебна практика е в гр. ***, където е и неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на исковата молба /20.07.2026 г./. В град *** детето е родено, живее и посещава училище ОУ „***“, гр. ***, през учебната 2025/2026 г., в което е завършило първи клас и е преминало във втори клас.

Макар детето към настоящия момент да е отведено от ответницата в гр.

*** и в този град да е регистриран настоящ адрес на детето, което не е спорно между страните, следва да се посочи, че при спор за определяне на местна подсъдност се преценява къде е било фактическото пребиваване на децата, а това е мястото, където е тяхната обичайна среда на живот. Временното отсъствие на децата от това място не означава смяна на пребиваването им, нито отвеждането им от обичайното местопребиваване от единия родител, може да обоснове компетентност за разглеждане на спора за родителски права от съда по мястото, където те са отведени (в този смисъл е определение №4138/19.09.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3417/2024 г., ІV г. о.). Както се посочи исковата молба е предявена в съда на 20.07.2026 г., като на 11.08.2026 г. е променен настоящият адрес на детето в гр. ***, видно от удостоверението.

С оглед посочената по-горе съдебна практика, налице е временно отсъствие и отвеждане на детето от обичайното местопребиваване от единия родител, което не може да обоснове компетентност за разглеждане на спора за родителски права от съда по мястото, където то е отведено. Фактическото пребиваване на детето е мястото, където е неговата обичайна среда на живот и в настоящия случай това е град ***, като компетентен да разгледа предявените искове е Районен съд - Пловдив.

По изложените съображения частната жалба, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Съгласно приетото в т.9, в) от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд, с което е оставен без уважение отвод за неподведомственост, респективно за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №10543/21.08.2026 г., постановено по гр. дело №5986/2026 г. по описа на Районен съд - Пловдив, II бр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5