Решение № 162 от 28.07.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Враца, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Борис К. Динев при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно гражданско дело № 20231400500155 по описа за 2023 година Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.1745/07.02.2023г., подадена от Д. К. К. от гр.София и В. Д. К. от гр.Враца, чрез упълномощения им адвокат М. М., против решение №35/18.01.2023г.на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело №3769/2021г., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателите иск за делба на съсобствени недвижими имоти.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че районният съд е приел, че Д. И. Г., М. Г. Н. и Д. Г. Н. не са между заявителите, по чието заявление е издадена заповед №567/21.04.2021г., с която е одобрено частично изменение на подробен устройствен план-план за регулация, и въз основа на това неправилно се е произнесъл инцидентно по законосъобразността на заповедта, приемайки, че е незаконосъобразна, тъй като е издадена на правно основание чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ. Жалбоподателите считат, че тези изводи на съда не намират опора в събраните по делото доказателства, още повече, 1 че от Община Враца не е била изискана административната преписка по издаването на заповедта, от която да се установи уведомявани ли са били всички заинтересовани страни. Сочи се, че не са налице и доказателства за липса на съгласие от всички заинтересовани, което да е пречка за изменение на действащия ПР.

Жалбоподателите поддържат също, че съдът не може да откаже да разгледа гражданския спор по същество под предлог, че за да го разреши, трябва да вземе становище по законосъобразността на административен акт или по обсега на неговата задължителна сила, като в подкрепа на това становище се позовават на решение на ВКС при действието на чл.17, ал.2 ГПК от 2008г.

Иска се отмяна на обжалваното решение.

Преписи от въззивната жалба са били връчени на ответниците В. М.

Й., М. Г. Н., А. М. И., Д. Ц. П. и Ц. Ц. П., но отговор от тях не е постъпил.

С въззивната жалба не се правят доказателствени искания.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 ГПК.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищците.

Районен съд-Враца е бил сезиран с предявен иск от Д. К. К. и В. Д. К., против В. М. Й., А. М. И., Д. И. Г., М. Г. Н. и Д. Г. Н., за делба на съсобствени имоти, а именно: 1. Урегулиран поземлен имот № I, кв. 63 по плана на с. ***, общ. Враца, находящ се в с. ***, одобрен със Заповед № 567/21.04.2021 г. на кмета на Община Враца, при граници/съседи/: улица, улица, УПИ II и УПИ XIII, с площ от 954 кв.м., идентичен с част от бивш УПИ 1, кв. 63 по плана на с. *** от 1926 г., съгласно Скица № 434/12.05.2021 г. на Община Враца; и 2.

Урегулиран поземлен имот № XIII, кв. 63 по плана на с. ***, общ. Враца, находящ се в с. ***, одобрен със Заповед №567/21.04.2021 г. на кмета на 2

Община Враца, при граници/съседи/: УПИ I, УПИ II, УПИ XII, улица, с площ от 908 кв.м., идентичен с част от бивш УПИ 1, кв. 63 по плана на с. *** от 1926 г., съгласно Скица № 434/12.05.2021 г. на Община Враца.

В хода на производството пред районния съд ответникът Д. И. Г. е починал, поради което на негово място са конституирани наследниците му по закон Д. Ц. П. и Ц. Ц. П..

В исковата молба се твърди, че по силата на наследствено правоприемство и покупко-продажба между ищците и ответниците е възникнала съсобственост върху процесните имоти.

Поддържа се, че в УПИ I са разположени жилищните сгради на ищците, а в УПИ XIII– жилищните сгради на ответниците В. М. Й. и А. М. И..

Посочва се, че имотите са обособени като два самостоятелни такива чрез одобряване на частичното изменение на подробния устройствен план, от поземлен имот, находящ се в с. ***, УПИ I, кв. 63 с площ от 1330 кв.м. и придобитите в съсобственост 540 кв.м. с нотариален акт № 75, том VI, peг. № 4529, дело № 593 от 2020 г., или от общата площ от 1870 кв.м., по искане на ищците и ответниците В. М. Й. и А. М. И., с цел сключване на договор за доброволна делба, какъвто обаче не бил сключен поради липса на съгласие на съделителката В. М. Й..

Твърди се, че поземленият имот, находящ се в с. ***, УПИ I, кв. 63 с площ от 1330 кв.м., е идентичен с описания в нотариален акт № 46, том I, нот.дело № 88/75 г., по силата на който за собственици при равни права са признати наследодателката на ответниците В. В. С. и наследодателят на ищците И. Г. И.. Последният придобил имота по време на брака си с К. В. И..

Приживе И. Г. И. продал с нотариален акт № 127, том 4, дело № 1189/90 г. на сина на К. В. И., който не му е роден такъв, а именно на К. Д. К., който се явява баща на ищеца Д. К. К. и съпруг на ищцата В. Д. К., своята ¼ идеална част от имота. Другата 1/4 идеална част от имота К. Д. К. придобил по наследство от майка си К. В. И. и така станал единствен собственик на имота, поради факта, че другата наследница на К. В. И. – нейната дъщеря П. И. С., направила отказ от наследството на своята майка. Посочва се, че впоследствие К. Д. К. и наследниците на В. В. С., а именно В. М. Й. и А. М.

И., придобили още 540 кв. м. с нотариален акт № 75, том VI, peг. № 4529, дело № 593 от 2020 г. с цел обособяването от общата площ от 1870 кв.м. на два отделни имота.

3

Иска се от съда да прекрати съсобствеността върху горепосочените имоти.

В срока по чл. 131 ГПК писмен отговор е подал единствено ответника А. М. И., който излага съображения за допустимост и основателност на исковата молба. Посочва се, че действително е налице съсобственост между страните и са налице условията за допускане на делба. Иска се от съда да извърши делба между съсобствениците, при квоти съответстващи на притежаваните от тях идеални части за всеки съделител.

Останалите ответници не са подавали отговори на исковата молба.

При така подадените искова молба и отговор в производството пред районния съд да събрани писмени доказателства и е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. Въз основа на така събраните доказателства предявеният иск е бил отхвърлен, тъй като е прието, че частично изменение на ПУП с оглед разделянето на УПИ І в кв.63 по плана на с.*** на два нови имота, не се е осъществило, то и въведеният с исковата молба предмет на делбата не е годен обект на правото на собственост.

Въззивната инстанция споделя направените от районния съд фактически и правни изводи и като констатира, че по отношение установените от него факти страните не спорят, намира, че решението му е постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото, при което на основание чл.272 ГПК се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Съобразно наведените във въззивната жалба оплаквания останалите спорни моменти се свеждат до това допустимо ли е съдът да упражнява инцидентен контрол върху заповедта за частично одобрение на подробен устройствен план-план за регулация (заповед №567/21.04.2021г.), с оглед разделянето на УПИ І в кв.63 на два нови урегулирани имота, и може ли да стори това без наличие на възражения от някоя от страните, съответно без да е приложена административната преписка по издаването на заповедта.

Разпоредбата на чл.17, ал.2 от ГПК урежда възможността за осъществяване на т.нар.косвен съдебен контрол, като зачита компетентността на гражданския съд да се произнася по валидността, а в случаите по чл.17, ал.2, изр.последно от ГПК и по законосъобразността на административните 4 актове (разбирай индивидуални административни). Касае се до законово регламентирано правомощие на гражданския съд, при което за разлика от прекия съдебен контрол, при косвения контрол съдът не може с нарочен диспозитив да прогласи нищожността или да измени или отмени административния акт, а само да зачете или да не зачете породените от него гражданскоправни последици, които обуславят съществуването или несъществуването на претендираното с иска материално право. Следователно, щом като породените от административния акт гражданскоправни последици обуславят спорното право, то следва да се зачете и правото на съда служебно да прилага нормата на чл.17, ал.2 от ГПК, независимо от това коя страна е представила административния акт и поискала ли е осъществяването на контрол за неговата валидност и законосъобразност.

В разглеждания случай е предявен иск за делба на два имота, за които се твърди, че са съсобствени между страните и че тези имоти съществуват като самостоятелни такива по силата на одобрено със заповед №567/21.04.2021г.на Кмета на Община Враца частично изменение на подробния устройствен план-план за регулация с оглед разпределение на УПИ І в кв.63 по плана на с.*** на два нови УПИ.

При тези твърдения на ищците и за да се допусне делбата, на осн.чл.344, ал.1 от ГПК ищците следва да докажат, че процесните имоти съществуват така, както са описани в исковата молба, както и че всеки от съделителите притежава определен дял от имуществената общност /имотите/.

Ето защо и доколкото съществуването на спорното материално правосъсобственост върху определен имот, която подлежи на ликвидация, е обусловено от тяхната индивидуализация като годни обекти на собственост, то в производството по делба съдът е длъжен да изследва съществуването на имотите, респ.да упражни косвен контрол за законосъобразност на административния акт, с който те са обособени, щом като по отношение на този акт пряк контрол за законосъобразност не е осъществяван (заповедта не е обжалвана), а в производството по издаването му не са участвали всички страни, на които той се противопоставя, в случая ответниците Д. И. Г., М. Г.

Н. и Д. Г. Н.(съсобственици по силата на наследствено правоприемство от И.

Г. И.). От административният акт-заповед №567/21.04.2021г.на Кмета на Община Враца за частично одобрение на подробен устройствен план-план за регулация, произтичат промени във вещноправния статут на имотите и това 5 дава основание на съда служебно да приложи разпоредбата на чл.17, ал.2 от ГПК, независимо от това, че косвеният контрол за законосъобразност може да бъде предизвикан и от страните по пътя на възражението. По отношение правото на съда служебно да упражни косвен контрол за законосъобразност на административния акт, настоящият съдебен състав се позовава и на относима практика на ВКС, обективирана в решение №67/10.04.2014г. по гр.дело №5615/2013г., І г.о.

Споделени от настоящия въззивен състав са направените от районния съд изводи, че в производството по издаването на административния актЗаповед №567/21.04.2021г.на Кмета на Община Враца, не са участвали всички съсобственици, в случая ответниците Д. И. Г., М. Г. Н. и Д. Г. Н., поради което в производството по делба заповедта не им е противопоставима и това дава основание за прилагане на разпоредбата на чл.17, ал.2 от ГПК.

Видно от представената по делото заповед №567/21.04.2021г.на Кмета на Община Враца, същата е издадена на основание чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ, според който влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят по съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях и на концесионерите. В заповедта е посочено също, а това е и обстоятелство, което изрично се признава в исковата молба, че заявлението, с което се инициира издаването на заповедта и което представлява израз на съгласието по смисъла на чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ, е подадено единствено от ищците Д. К. и В. К., и от първоначалните ответници В. Й. и А. И.. При това признание и предвид специфичността на основанието по чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ, изискващо административното производство да се развие по общо искане на всички съсобственици и заповедта да се отнася до всички тях, то и събирането на цялата административна преписка по издаването на заповедта не е било необходимо.