Решение № 4685 от 16.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4685 гр. София, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20231100508616 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 8.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 71864/ 2017 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 148 състав, по предявен от „НЕГРОНИ- С., Н." ЕООД- гр. София /ЕИК 122043044/ срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД- гр. София /ЕИК 175133827/ отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено, че „Негрони- С., Н." ЕООД /ЕИК 122043044/ не дължи на „ЧЕЗ електро България" АД /ЕИК 175133827/ сумата 840.79 лв. /с ДДС/, представляваща част от претендираната цена на електрическа енергия, начислена като корекция за периода от 09.02. до 09.05.2017 г. за клиентски № 200035057216, отразена във фактура № 0228828364/ 26.09.2017 г. въз основа на констативен протокол № 1017392/ 09.03.2017 г., като искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен и посочен във фактурата размер от 2 844.82 лв. /с ДДС/. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „ЧЕЗ електро България" АД е осъден да заплати на ищеца „Негрони- С., Н." ЕООД сумата 190.88 лв.- разноски по делото, а на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Негрони- С., Н." ЕООД е осъден да заплати на ответника „ЧЕЗ електро България" АД сумата 378.99 лв.- разноски по делото.

С определение от 30.06.2023 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, цитираното първоинстанционно решение е изменено в частта за разноските, като ищецът „Негрони- С., Н." ЕООД е осъден да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника „ЧЕЗ електро България" АД сумата 324.04 лв. вместо сумата 378.99 лв.разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от „НЕГРОНИ- С., Н." ЕООД- гр. София /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в отхвърлителната му част и в частта за разноските, с 1 искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за признаване недължимостта на горницата над сумата 840.79 лв. до пълния предявен размер от 2 844.82 лв. /с ДДС/, с присъждане на разноски по делото.

Подадена е въззивна жалба срещу постановеното от СРС решение и от ответника „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД- гр. София /с предходно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/, който моли същото да бъде отменено в частта му, в която при уважаване на иска по чл.124, ал.1 ГПК е призната недължимост на сумата 840.79 лв. и в частта относно присъдените на ищеца разноски, и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска за тази сума, с присъждане на разноски по делото.

Насрещните главни страни не изразяват становища по повод подадените по делото въззивни жалби.

Третото лице- помагач „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД- гр. София /с предходно наименование „ЧЕЗ разпределение България" ЕАД/ не изразява становище по повод подадените от насрещните главни страни въззивни жалби.

Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби, с които е сезиран настоящият съд, са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално допустими.

Разгледани по същество, жалбите на насрещните главни страни са неоснователни.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за частично уважаване, респ. отхвърляне, за горепосочените суми, на предявения от „Негрони- С., Н." ЕООД отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК- чл.272 ГПК.

По делото не е спорно, че през исковия период страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение с предмет- продажбата на електрическа енергия /арг. чл.92 ЗЕ/, по което ищецът е бил купувач на доставена от ответника в обект- заведение на адрес: гр. София, бул.“Скобелев“ № 62Б, с кл.№ 200035057216, електрическа енергия. Като потребител на електрическа енергия ищецът е носител на права и задължения по Закона за енергетиката /ЗЕ/ и е обвързан от действащите при ответника Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД, одобрени с Решение № ОУ- 059/ 07.11.2007 г. на ДКЕВР- арг. чл.298 ТЗ, изменени и допълнени с Решение № ОУ-03/ 26.04.2010 г. на ДКЕВР.

Ищецът твърди, че не дължи на ответника сумата 2 844.82 лв. /с включен ДДС/, представляваща служебно начислена въз основа на констативен протокол коригирана цена на ел. енергия за обект: заведение, находящо се на бул.“Скобелев“ № 62Б в гр.

София, с клиентски № 200035057216.

Извършената от ответника корекция на сметката на ищеца е извършена при действието на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г., обнародвани в ДВ- бр.98/ 2

12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г., понастоящем отменени /чл.48- чл.51 ПИКЕЕ- отм. от 23.11.2018 г./. Извънсъдебната претенция на ответното дружество към ищецапотребител на електрическа енергия, се основава на възникнало в негова полза потестативно право за едностранно извършване на корекция в сметката за потребена електрическа енергия, което налага извършването на преценка относно наличието на такова право и надлежното му упражняване от ответника.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест при отрицателен установителен иск ответното дружество следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорно отношение за доставка на електрическа енергия между страните, наличието на предпоставки за извършването на едностранна корекция на сметка и правилно преизчисляване на дължимите суми. Ищецът дължи да докаже възраженията си срещу вземането, респ. срещу неговата изискуемост.

Тъй като ответникът основава извънсъдебната си претенция на извършена едностранна корекция на количеството потребена от ищеца енергия за минал период /според данните в приложената от ищеца справка- приложение към процесната фактура /л.49 от делото на СРС/- за периода от 9.02.2017 г. до 9.05.2017 г./, основният правопораждащ вземането юридически факт е установяване наличието на възникнало в полза на ответника потестативно право да извърши тази корекция, т.е. установяване съществуването на законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия. Правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция на количеството доставена енергия не е обусловено от доказването на виновно поведение на потребителя. Целта на корекционната процедура е да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за неговото виновно поведение. Друг аргумент за този извод е обстоятелството, че не всяка от причините за неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия се дължи на виновно поведение на потребителя. За преизчисляването на количеството електрическа енергия от крайния снабдител по един от предвидените в ПИКЕЕ /отм./ способи е достатъчно да бъде установена съответната причина за неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия и спазване на предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ /отм./ процедура /в този смисъл Решение № 115/ 20.09.2017 г. по т.д.№ 1156/ 2016 г. на ВКС, ІІ ТО/.

Установява се въз основа на събраните в процеса доказателства, че ответникът е обществен доставчик на електроенергия за територията на гр. София и че за процесния обект: заведение /кафе/, находящо се на бул. “Скобелев“ № 62Б в гр. София, е открита партида с клиентски № 200035057216 за доставка на електрическа енергия.

Измерването и отчитането на потребената в посочения имот електрическа енергия е осъществявано чрез електромер с фабричен № 40058827, за чиято проверка са представените от ответното дружество Констативен протокол № 1017392/ 9.05.2017 г., съставен по реда на ПИКЕЕ /отм./, и Констативен протокол на БИМ от 13.09.2017 г.

Според направените в цитирания констативен протокол фактически констатации, които не са оспорени от ищеца, в случая се касае за констатирани при извършената на 9.05.2017 г. техническа проверка „нарушаване на пломбата на капачката на клемния блок на електромера, наличие на неоригинални пломби на големия капак на електромера, нарушаване на холограмните стикери“. В резултат на това е установено изменение на електрическата схема, което не съответства на одобрения тип, реализирано вследствие осъществен достъп до вътрешността на електромера, в която към електрическата схема допълнително е присъединено 3 устройство, състоящо се от две електронни платки, две релета и проводник, служещ за антена /съгл. посоченото в Констативен протокол на БИМ от 13.09.2017 г./. При тези констатации от електро-снабдителното дружество са изготвени фактура и справка за неотчетеното от СТИ за период от 90 дни общо количество електроенергия- при спазване изискванията на чл.48, ал.1, т.2, б.“б“ ПИКЕЕ /понастоящем отменени/, като е посочено, че „следва да се доначисли използваната от потребителя ел. енергия на база: максималния базов ток на средството за търговско измерване“ /видно от предложение за корекция на сметка- л.45 от делото на СРС/.

Според въззивния съд по делото е установено наличието на предпоставки за извършването на едностранна корекция на сметката на ищеца от ответното дружество, поради следните съображения:

В чл.48, ал.1 ПИКЕЕ /отм./, действащ към датата на извършване на проверката9.05.2017 г., е предвидена възможност при наличието на определени предпоставки операторът на съответната мрежа да изчисли количеството електрическа енергия за период, не по- дълъг от 90 дни до датата на извършената проверка. За да възникне това право, следва да бъде установено по надлежния ред, че липсва средство за търговско измерване или при метрологична проверка да се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата. Въззивният съд счита, че разпоредбите на чл.48- чл.51 ПИКЕЕ /отм./ са издадени от компетентен орган- ДКЕВР, въз основа на законова делегация съобразно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, поради което, доколкото действат занапред след датата на влизането им в сила- 16.11.2013 г., т.е. и към 9.05.2017 г., отношенията между страните по договора за продажба на електроенергия се регулират и от тези правила. Поради това за неоснователен се приема доводът на ищеца- въззивник, че за ответното дружество не е съществувало законово основание за извършването на едностранна корекция на задължението, в случай на установено неизмерване или неточно измерване на количеството електрическа енергия. Според установената по приложението на цитираните норми практика на ВКС с изменението на Закона за енергетиката от 2012 г. вече съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия /в този смисъл: Решение №111/ 17.07.2015 г. по т.д. № 1650/ 2014 г. на ВКС, I ТО; Решение № 115/ 20.05.2016 г. по гр.д.№ 4907/ 2014 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 173/ 16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/ 2014 г. на ВКС, II ТО; Решение № 203/ 15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/ 2014 г. на ВКС, I ТО/.