Определение № 744 от 16.08.2018, Окръжен съд - Бургас

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е

Номер

744 Година, 2018 Град

Бургас

Бургаският окръжен съд…..…….……… граждански състав ……………………….............

На шестнадесети август ………………..........…..… Година две хиляди и осемнадесета в закрито заседание в следния състав:

Председател: Радостина Калиманова

Членове: …………………………………..

Съдебни заседатели:

………………………..………..

Секретар

……………………………………………………………………………..………...........

Прокурор

……………………………………………………………………….……………............ като разгледа докладваното от ……...…… Р. Калиманова ……………..………………..... търговско дело № ….… 51 ....…. по описа за ……. 2018…………. година.

Производството по делото е образувано по повод исковите претенции на „Клариса“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище с. Калипетрово, общ. Силистра и адрес на управление ул. „Железарска“ № 80, представлявано от Зорница Любенова Боранова чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адрес *** против „Юро Тракинг Логистикс“ СРЛ със седалище град Сибиу, държава Румъния и адрес на управление ул. „Скоала де Инот“ №22, ет. 1, регистрирано в търговския регистър под № J32/948/18.07.2016 година, ЕИК 36327462, представлявано от Джоузеф Мария Сегерс за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 21580.39 евро, представляваща част от дължимо, но неплатено възнаграждение в общ размер на 22305.11 евро за извършени в изпълнение на рамков договор за международни транспортни услуги №199 от 05.05.2017 година транспортни услуги за месец август, за която сума са съставени инвойс фактура № ********** от 31.08.2017 година и фактура с № ********** от 31.08.2017 година с левова равностойност на възнаграждението, обезщетение за забавено плащане върху горната сума, съгласно чл. 14 и чл. 17 от рамков договор за международни транспортни услуги № 199 от 05.05.2017 година за периода от 08.11.2017 година до 22.01.2018 година в размер на 2701.07 евро, ведно със законната лихва върху претендирания размер главница от 21580.39 евро, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното и плащане, а също и сумата от 12494.79 евро, представляваща неизплатена част от дължимо възнаграждение в общ размер на 14999.07 евро за извършени в изпълнение на рамков договор за международни транспортни услуги № 199 от 05.05.2017 година транспортни услуги за месец септември, за която сума са съставени инвойс фактура № ********** от 30.09.2017 година и фактура № ********** от 30.09.2017 година с левова равностойност на възнаграждението, обезщетение за забавено плащане върху горната сума, съгласно чл. 14 и чл. 17 от рамков договор за международни транспортни услуги № 199/05.05.2017 година за периода от 06.12.2017 година до 22.01.2018 година в размер на сумата от 1199.50 евро, ведно със законната лихва върху претендирания размер главница от 12494.79 евро, начиная от датата на депозиране на исковата молба до нейното окончателно изплащане. Претендира се от ищцовата страна и заплащането на сторените от нея съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправеното искане представя и ангажира доказателства.

В исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, ищецът твърди, че между него и ответника бил сключен рамков договор за международни транспортни услуги под № 199/05.05.2017 година. Съгласно чл. 1 и чл. 11 от същия, изпълнителят - ищец се задължавал да предоставя на възложителя - ответник, съответно на неговите клиенти услуги по международен транспорт на товари, които да бъдат изпълнявани след съответна поръчка в съответствие с процедурите и разпоредбите на договора. Страните уговорили в срока на действие на договора и за изпълнение на поръчката изпълнителят да използва собствените си ресурси и персонал, а възложителят ежемесечно да му изплаща фиксирана цена на месец за всеки одобрен от него камион или такава в зависимост от дните на изпълнение. В случаите, при които камион на изпълнителя изминел повече от 9 000 км. месечно, както и при шофиране повече от 10 дни на територията на Обединеното кралство се прилагала бонус система, описана в чл.

11 от договора. Следователно, ответникът дължал на ищеца уговореното месечно възнаграждение без да било нужно да се доказва осъществявани ли са превози, техния брой и изминатите километри. Постигната била също и договореност, че дори и клиентите на възложителя да не разполагат с достатъчно работа за камионите на изпълнителя по договора, то и в този случай възложителят продължавал да изплаща на изпълнителя месечната фиксирана сума за всеки камион.

За срока на действие на договора ищецът използвал следните одобрени от възложителя камиони, а именно: камион с peг. номер СС 6800 АН с фиксирана цена на месец 4300 евро, камион с peг. номер СС 3600 АМ с фиксирана цена на месец 4 300 евро, камион с peг. номер

СС 9599 АМ с фиксирана цена на месец 4 450 евро, камион с peг. номер СС 5333 СК с фиксирана цена на месец 4 350 евро, камион с peг. номер СС 5434 АМ с фиксирана цена на месец 4 350 евро, камион с peг. номер СС 5868 АН с фиксирана цена на месец 4 450 евро, камион с peг. номер СС 3800 АМ с фиксирана цена на месец 4 350 евро, камион с peг. номер СС 7576 РВ с фиксирана цена на месец 4 300 евро. На камион с peг. номер СС 3600 АМ на 13.06.2017 година били сменени регистрационните табели и от тази дата той бил с peг. номер СС 7646 АН. Според клаузите на договора, плащането се извършвало в срок от 35 дни след датата на фактурата. Предвидено било при неплащане от възложителя да се добавя увеличение в размер на 0.2 % за всеки календарен ден от неиздължената фактура. Имало уговорка, при прекратяване на договора, всички неплатени фактури да се заплащат в срок от 60 дни след датата на фактурата.

На 06.12.2017 година страните подписали допълнение № 9 към сключения между тях рамков договор за международни транспортни услуги № 199/05.05.2017 година, с което прекратили договорните си взаимоотношения. Първоначално ответникът изпълнявал задълженията си, произтичащи от извършени превози, като заплатил на ищеца дължимата за месеците май, юни и юли на 2017 година цена за същите. Впоследствие, обаче станал некоректен и към настоящия момент останал задължен към ищеца с претендираните от него с исковата молба суми за извършени месеците август и септември 2017 година превози. Пояснено е в тази насока, че първата от двете суми, а именно тази от 22305.11 евро с левова равностойност на 43625 лева била формирана сбор от осъществени транспортни услуги, подробно описани в нарочен изчислителен лист и в обстоятелствената част на исковата молба. Ищецът изпратил на ответника на електронната му поща на 08.09.2017 година инвойс фактура и фактура от 31.08.2017 година, от която дата съгласно договора започвал да тече срока за плащане. Ответникът не бил направил възражения съгласно чл. 5 от договора, следователно бил приел инвойс фактурата и фактурата.

Другата претендирана сума от 12494.79 евро била дължима за извършени транспортни услуги за месец септември като част от общо дължимата за този месец в размер на 14999.07 евро. За последната ищецът издал съответните съпътстващи сделката документи, а именно инвойс фактура и фактура със същия номер с левова равностойност на задължението в размер на 29335.63 лева. Ответникът бил осъществил частично плащане по тази фактура в размер на 2504.28 евро за гориво, съобразно инвойса и изчислителен лист. Тези фактури също били изпратени от ищеца на електронната поща на ответника на 07.10.2017 година, от която дата започвал да тече срокът за плащане. По тях също нямало направени възражения, следователно те били приети от него.

Твърди се от ищеца, че ответникът не бил върнал и внесения от него, съгласно изискванията на чл. 13 от договора, депозит в размер на 2400 евро, който бил удържан с две финансови операции, а именно: 1000 евро при извършено плащане на 03.08.2017 година по инвойс фактура с № **********/30.06.2017 година и 1400 евро при извършеното плащане на 22.08.2017 година по инвойс фактура с № **********/31.07.2017 година. Наред с това, сочи се от него, той самият имал задължения към ответника на обща стойност 3124.72 евро във връзка с процесния договор, която сума представлява сбор от описаните в исковата молба задължения за нанесена повреда на ремарке на клиент на възложителя, нанесени странични щети при шофиране на камион с per. номер СС 5434 АМ, липсващо оборудване при шофиране на камион с per. номер СС 5333 СК, осигурени от възложителя на изпълнителя застраховки и multibox за месец август на използваните камиони и ремаркета, осигурени от възложителя на изпълнителя застраховки и multibox за месец септември на използваните камиони и ремаркета, както и за отклоняване от маршрута и необосновано удължаване на същия.

Ответникът бил признал, че дължи на ищеца сумата от 31675.18 евро, която представлявала сбора от горе коментираните инвойс фактури, намален със задължението на ищеца към ответника в размер на 3124.72 евро. Признанието в тази насока той направил в т. 2 от допълнително споразумение № 1 към рамков договор за международни транспортни услуги № 211. То било подписано единствено ответника, представлявало частен документ, в който се съдържали неблагоприятни за подписалата го страна факти. Ответникът искал страните да подновят договорните си отношения, но ищецът отказал и не подписал нито споразумението, нито друг договор. С оглед на всичко така изложеното ищецът е заявил с исковата си молба, че прави със същата изявление за съдебно прихващане на част от търсените от него суми по фактурите и депозита, който ответникът не му бил върнал с признатите от него задължения в размер на 3124.72 евро. Посочил е, че иска прихващането да бъде извършено с невърнатия от ответника депозит в размер на 2400 евро и задължението му по фактура № **********/31.08.2017 година на стойност 22305.11 евро.

Ответникът, на когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея, в указания от закона и съда срок е депозирала писмен отговор. В същия е посочено, че предявените против него искови претенции са допустими, но неоснователни. Не оспорва твърдението, че между него и ищеца имало сключен рамков договор за транспортни услуги № 199/05.05.2017 година. Твърди, че в началото ищецът изпълнявал коректно задълженията си, но по-късно постепенно започнал да изтегля своите камиони, които били оборудвани от него съобразно договора с инсталирани специални устройства. Същите тези камиони се движели из Европа не по негови поръчки, но с използване на негово оборудване. На запитванията на ответника, ищецът давал мъгляви отговори и различни оправдания.

Според него, дължимата от ищеца по процесния договор престация се свеждала до предоставянето през целия период на действие на договора на седем камиона, заедно с правоспособен водач, в готовност за извършване на превоз по негова поръчка, като той от своя страна заплащал горивото за транспорта по уговорена разходна норма, а също така и фиксирано месечно възнаграждение на камион на месец. От месец юли 2017 година ищцовото дружество започнало да изтегля камионите си и спряло да работи за ответника. По повод електронно писмо от ответника, ищецът му отговорил с имейл от 06.10.2017 година, с който му предявил едномесечно предизвестие за прекратяване на договора на основание чл. 16 от същия, без да го спази, като продължил да не работи за ответното дружество.

Във връзка със създалата се ситуация и поради нежеланието си да изгуби ищеца като подизпълнител, ответникът провел с него няколко срещи, на които били се водили преговори за сключване на нов договор за транспорт. В изпълнение на тях били изготвили нов проекто-договор с № 211, както и Приложение № 1 към него, в което се уреждала и схемата на плащане на дължими по предходния договор суми за транспортни услуги. Изготвен бил и документ, озаглавен допълнение № 9 от 06.12.2017 година за прекратяване на рамков договор № 199/05.05.2015 година. Тъй като лицето, взело участие в нея от името на ищеца не разполагало с представителна власт спрямо същия, съставените и посочени по-горе документи не били подписани от двете страни.

Подписал ги само ответникът, предал ги на това лице с цел подписването им от ищеца чрез неговия управител и връщането им обратно. Имало и уговорка камионите на ищеца веднага да започнат да работят за ответника. Нищо от това, обаче не се случило - нито документите били подписани и върнати, нито камионите започнали работа. На 08.12.2017 година му била изпратена по вайбър снимка на края на последната страница на договор за международен транспорт, подписан и нотариално заверен от страна на ищеца, с рег.№ 4098 от 08.12.2017 година на нотариус рег.