Решение № 20700 от 14.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20700 гр. София, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. Г.А при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело № 20251110100217 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 845/03.01.2025 г. на „ПКБ” ЕООД, ЕИК:............, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Б № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника си юрисконсулт Е С К, против Б. Г. И. с ЕГН ********** и адрес в гр.

София, ж.к. Л, бл. 506, вх. В, ет. 6, ап. 61, със съдебен адрес в гр. София, ул. Д Г № 10-12, чрез адвокат Р. П., с която са предявени обективно кумулативно и субективно пасивно съединени искове, а именно установителни искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК сумата в размер на 800,00 лева, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № ............, ведно със законна лихва за период от 30.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 103,12 лева, представляваща мораторна лихва за период от 05.06.2024 г. до 29.10.2024 г., сумата в размер на 213,07, представляваща мораторна лихва за период от 16.05.2023 г. до 05.06.2024 г., сумата в размер на 258,66 лева (двеста петдесет и осем лева и 66 стотинки), представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 15.05.2023 г. до 05.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 66273/2024 г. по описа на СРС, 120 състав, както и по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 320 лева и възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 480 лева, произтичащо от неизпълнение на договор за потребителски кредит ............, ведно със законна лихва за период от 30.10.2024 г. до изплащане на 1 вземането.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по спора възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит № ............/13.04.2023 г., по силата на което дружеството отпуснало на ответника заем в размер на 800 лева, която сума е преведена чрез паричен превод по ИЗИ ПЕЙ в деня на сключване на сделката. Представителят на ищеца поддържа, че годишният процент на разходите по съглашението възлиза на 48,57 %, а годишният лихвен процент е 41 %.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на процесния договор кредитополучателят се е задължил да върне отпуснатата му в заем сума ведно с възнаградителна лихва на 18 месечни вноски в размер на 60,04 лева всяка. Представителят на ищеца поддържа, че съгласно чл. 15 от приложимите към сделката Общи условия на търговеца кредитополучателят разполага с възможност да избере допълнителни услуги към договора, като в случая Б. И. е избрал услугите „Фаст“ за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит срещу възнаграждение в размер на 320 лева и „Флекси“, предоставяща възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, намаляване на определен брой погасителни вноски, смяна на падежна дата на вноски, срещу възнаграждение в размер на 480 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че общо дължимата от кредитополучателя сума по сделката възлиза общо на 1880,62 лева, а месечната погасителна вноска на 104,49 лева, включващо отпуснатата в заем сума, дължимата възнаградителна лихва и дължимите възнаграждения по избраните от потребителя допълнителни услуги по кредита. Представителят на ищеца поддържа, че ответникът не е направил нито едно плащане по договора, поради което на 05.06.2024 г. кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, като освен горепосочената сума, кредитополучателят дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва предявените искове. Сочи, че процесния договор за кредит е нищожен като сключен при заобикаляне на закона и в противоречие с добрите нрави. Посочва, че са налице неравноправни клаузи за заплащане на допълнителните такси. Оспорва настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Предвид изложеното моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна по спора следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит между него и ответника, че реално е предоставен на ответника уговорения кредит и че е настъпила изискуемостта на задължението за връщане на предоставения кредит.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения установителен иск по реда на чл.

2

422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 240, ал.2 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: съществуването на валидно поето договорно задължение за възнаградителна лихва, размерът на вземането, както и настъпила изискуемост.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на допълнителни услуги, по силата на който ответникът се е задължил да заплати възнаграждение и размера на дължимата престация.

В доказателствена тежест на ответника по предявените обективно кумулативно съединени искове е да установи наличието на правопогасяващи или правоизключващи обстоятелства, в това число всички свои възражения, от които черпи изгода за себе си.

От приложения по делото заверен от страната препис от Договор за потребителски кредит № ............, се установява, че на 13.04.2023 г. между „ПКБ“ ЕООД и Б. Г. И. е сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който „ПКБ“ ЕООД отпуснало в заем на Б. Г.

И. сумата в размер на 800 лева, като сумата е предоставена на заемателя чрез Изипей на 13.04.2023 г. с плащане със системен код 2000000348146431, което получаване на заемната сума не се оспорва от ответника. В договора е посочено, че годишният процент на разходите по кредита възлиза на 48,57 %, при годишен лихвен процент от 41 %. В договора е отбелязано, че по избран и закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ кредитополучателят дължи и възнаграждение в размер общо на 800 лева. Общото задължение на кредитополучателя съгласно контракта възлиза на сумата в размер на 1880,62 лева.

С отговора на исковата молба ответникът е заявил, че „оспорва съществуването на такива документи в правния мир със съдържание и авторство, идентични с копието“, като изтъква липсата на достоверна дата на договора. Това възражение съдът намира за бланкетно по своя характер, тъй като не съдържа конкретно и изрично оспорване на автентичността на подписа или съдържанието на представения документ по смисъла на чл.

193, ал. 1 ГПК.

Съгласно чл. 193, ал. 3 ГПК, когато автентичността на документ не е надлежно оспорена, същият запазва доказателствената си сила. В случая ответникът не е заявил, че подписът, положен върху представения договор, не е негов, нито че съдържанието на документа е подправено. Само твърдението, че „такива документи не съществуват в правния мир“, без конкретизация относно авторството, не представлява надлежно оспорване на документа.

3

С оглед на това съдът приема, че представеният заверен от страна препис от договора за кредит следва да се приеме като доказателство по делото, като носи доказателствена сила до установяване на противното. Липсата на изискване за представяне на оригинала не препятства ползването му като доказателство, доколкото автентичността не е надлежно оспорена, а заверката от страната по чл. 183, ал. 1 ГПК удостоверява верността на преписа с оригинала.

Следователно, съдът кредитира представения документ като редовно прието писмено доказателство, удостоверяващо съдържанието на твърдяното от ищеца сключване на договор за кредит между страните.

Като писмено доказателство по делото е приет документ, наименуван „Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити“, съгласно който допълнителна услуга „Фаст“ гарантира приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, а допълнителна услуга „Флекси“ предоставя право на едностранна промяна на погасителния план по потребителския кредит.

„ПКБ“ ЕООД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.

1 ЗПК, тъй като с него дружеството се е задължило да предостави на Б. Г. И. заем, съгласно уговорените параметри и условия. Като такъв за него важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, а в случая ответникът е предявил насрещен иск за прогласяване на сделката за недействителна.

В настоящия случай съдът приема, че е нарушено изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като макар в съглашението да е посочен годишния процент на разходите по кредита, в него не е включено т.нар. „възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги“ в размер общо на 800 лева ( т.е. сума равна на главницата по отпуснатия заем). В ГПР по договор за кредит следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и, които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Задължението за заплащане на възнаграждение по пакет допълнителни услуги представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който не е включен в годишния процент на разходите, нито в общата сума на заем, дължима от потребителя към деня на сключването. Независимо, че формално в договора са посочени годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без включване в тях на възнаграждението по пакет допълнителни услуги, те не могат да изпълнят отредената им функция - да дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за 4 него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му. В случая възнаграждението по споразумението за допълнителен пакет услуги е отразено както в договора за кредит, така и в погасителния план, поради което се явява задължително условие за отпускане на заем. Оттук и съдът намира, че дължимото възнаграждение за допълнителни услуги следва да се включи към ГПР. Липсата на разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК ( в този смисъл Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на ВКС, както и Решение № 261440 от 4.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 13336/2019 г., Решение № 3321 от 21.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 8029/2021 г. ).