Определение № 458 от 18.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 458 гр. Пловдив, 18.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. И.

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20255300500166 по описа за 2025 година

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ЕООД против разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 10756/18.12.2024г. по ч.гр.д.№ 20595/2024г. на ПдРС, ХXIV гр.с., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против Т. М. И. по отношение на следните вземания: падежирали договорни възнаградителни лихви по договор за потребителски кредит № 40018743408 от 18.07.2023г. за периода 05.10.2023г.- 22.02.2024г. в размер от 824,43 лева; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания при забава с повече от 90 календарни дни в размер от 500 лева; и законните лихви върху главницата по договора за кредит за периода 22.02.2024г.27.11.2024г. в размер от 438,29 лева.

В частната жалба се сочи, че в заповедното производство съдът не разполага с правомощие да се произнася по валидността на сделката, от която произтичат претендираните от заявителя вземания. При постановяване на обжалваното разпореждане не била отчетена разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП, предвиждаща, че преценката относно наличието на неравноправна клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената и възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. Това довело до неправилно тълкуване на нормата на чл.143 от ЗПП. По отношение на размера на възнаградителната лихва и ГПР се сочи, че същите отговарят на законовите ограничения и не противоречат на добрите нрави.

Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото констатира следното:

1

Производството по ч.гр.д.№ 20595/2024г. на ПдРС, ХXIVгр.с. е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от „Профи кредит България“ЕООД, с което е поискано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение за вземания по горепосочения договор за потребителски кредит. Към заявлението е приложено заверено копие от договора за потребителски кредит, видно от който, дължимата сума по кредита е посочена в размер от 5543,42 лева, включващи размера на отпуснатия кредит- 3500 лева, и възнаградителните лихви. Посочено е и общото задължение по кредита и по закупени допълнителни услуги в размер от 99953,42 лева. Допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ са описани в т.15 от общите условия към договора, като същите предвиждат възможност за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит в рамките на един час, както и за промяна от страна на кредитополучателя на погасителния план по договора, чрез отлагане или намаляване на погасителни вноски или промяна на падежа им. В т.15.2 е записано, че закупилият допълнителна услуга „Флекси“ клиент може едностранно да променя погасителния си план. В т.15.2.3, вр. т.15.2.1, б.“а“ и б.“б“ и т.15.2.1.1 обаче е предвидено, че за желаната промяна клиентът следва да подаде заявление до кредитодателя, при което промяната може да бъде допусната по негова преценка и съобразно с приложени към заявлението доказателства относно причината за исканата промяна. Допълнителната услуга „Фаст“ по т.15.1 се изразява в „приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на един час, считано от постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит“. Като цяло практическата полза от горепосочените услуги е нищожна или поне твърде съмнителна, тъй като приоритетното разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит би имало смисъл само в случай, че не всички искания на кандидатстващи за кредити могат да бъдат разгледани в рамките на един час от подаването им, а промяната на погасителния план не може да бъде осъществена с едностранно изявление от кредитополучателя, а с одобрението на кредитодателя и след преценка от същия на наличието на определени условия и доказателства за тях.

Възнаграждението за допълнителните услуги е в размер от общо 4410 лева и съставлява значително над 100 % от отпуснатия кредит. Това възнаграждение оскъпява кредита повече от два пъти и очевидно не е отчетено при определяне на ГПР, тъй като същият е изчислен единствено на база на посочения в договора годишен лихвен процент от 41 %. Горните обстоятелства дават достатъчно основание да се счита, че посочените в договора размер на възнаградителна лихва и ГПР са некоректни и в противоречие с изискванията на чл.11, ал.1, т.т.7, 9 и 10 от ЗПК. Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд може да откаже издаването на заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави. Неоснователен е доводът в частната жалба, че в заповедното производство съдът може да следи единствено за наличието на неравноправни клаузи. Щом като противоречието със закона е въведено в закона като основание за отхвърляне на заявлението, то съдът е длъжен да извърши преценка относно спазването на всички относими към валидността на сделката, от която произтичат претендираните вземания, императивни разпоредби. В случая е налице достатъчно 2 основание да се счита, че договорът за потребителски кредит, въз основа на който се претендират процесните вземания, не отговаря на изискванията на закона и е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, при което, съгласно чл.23 от ЗПК, дължима се явява единствено чистата стойност на кредита. За пълнота на мотивите следва да се отбележи, че, когато правното основание, на което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е недействително поради противоречие с императивни разпоредби на закона, не може да не се приеме, че и самото искане за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона.

Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. на ВКС по т.д. № 5/2017 г., ОСГТК, при връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал.

1, предл. 1 от ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни.

Хипотезата на чл.23 от ЗПК е аналогична с тази по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, поради което следва да се приеме, че преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение лихви за забавено плащане не се дължат. Ето защо, обжалваното разпореждане ще следва да бъде потвърдено изцяло.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Профи кредит България“ЕООД частна жалба против разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 10756/18.12.2024г. по ч.гр.д.№ 20595/2024г. на ПдРС, ХXIV гр.с., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против Т. М. И. по отношение на следните вземания: падежирали договорни възнаградителни лихви по договор за потребителски кредит № 40018743408 от 18.07.2023г. за периода 05.10.2023г.- 22.02.2024г. в размер от 824,43 лева; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания при забава с повече от 90 календарни дни в размер от 500 лева; и законните лихви върху главницата по договора за кредит за периода 22.02.2024г.- 27.11.2024г. в размер от 438,29 лева.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3