Решение № 299 от 18.01.2024, Административен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 299

Хасково, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Хасково - VIII състав, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

АНТОАНЕТА

МИТРУШЕВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20237260701387 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 2, вр. чл. 70, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М. А. - [държава], против Решение № УПП-2293/18.12.2023 г. на И. орган към Държавна агенция за бежанците.

Оспорващият излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби на закона. Материалната незаконосъобразност на административния акт се обосновава с твърдения за нарушения на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Изложените съображения, обосноваващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините оспорващият да напусне страната били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. Жалбоподателят сочи, че изложил подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от същия.

Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. В решението не се съдържал нито един аргумент за това дали молбата за закрила e явно неоснователна или не. Обсъдени били въпросите, свързани с обстановката в [държава], с положението на различните етнически групи там, обстоятелствата, свързани със заплахите, на които жалбоподателят бил обект в [държава], но всичко това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата по същество. Липсата на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Последният изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно използвани и в други аналогични случаи. В този смисъл решението представлявало своеобразна компилация между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно, до степен, че граничело с нищожност на административния акт.

Нарушението на материалния закон се аргументира и с това, че подадената от жалбоподателя молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Неправилно бил приложен и чл. 13, ал. 1 т. 2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган жалбоподателят добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в [държава], както и относно факта, че положението в страната се влошава непрекъснато, в светлината на което следвало да бъде разгледана молбата му.

Органът обаче приел, че жалбоподателят не бил обект на репресии и нямало риск за живота и сигурността му в [държава]. Жалбоподателят твърди, че бил в опасност и се чувствал уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ.

Оспорващият сочи, че заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила и бъде върнат обратно в [държава], щял да бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си в [държава] и това била причината да напусне страната. Като незаконосъобразен се изтъква и извода на решаващия орган относно прилагането на чл. 9 от ЗУБ, която разпоредба представлявала транспониране на чл. 15, буква „в“ от Директива 2011/95/ЕО. Заявява се, че обжалваното решение противоречи на административно-производствените правила и на материалните норми на чл. 13, ал.

1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ и най-вече на чл. 9 от ЗУБ, поради което се моли същото да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган с указания молбата да бъде разгледана в производство по общия ред.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от назначения му процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена на посочените в нея основания.

ОТВЕТНИКЪТ – И. О. при ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ,

Транзитен център – с. Пъстрогор, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в представени писмени бележки, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, а обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, прие за установено от фактическа страна следното:

С Молби до Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, първата от които подадена чрез Дирекция „Миграция“, СДВНЧ - София с вх. № УРИ 105450-13846/12.12.2023 г., а втората - подадена чрез ТЦ – с. Пъстрогор с вх. № 3462/14.12.2023 г., заведени в ДАБ под рег. № УП-15779/14.12.2023 г., жалбоподателят е поискал международна закрила от Република България.

В Регистрационен лист рег. № УП-15779/14.12.2023 г. търсещият закрила е записан с имената М. А., гражданство: [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], със същия постоянен адрес, религия – сунит, етническа принадлежност – берберин, професия - шофьор, със средно образование, неженен, без документи за самоличност.

С Писмо рег. № УП-15779/15.12.2023 г. на ДАБ, Директорът на ТЦ – с. Пъстрогор е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила.

С кандидата е проведено интервю по реда на Глава шеста, Раздел I - чл. 63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол рег.№ УП-15779/14.12.2023 г. В хода на интервюто жалбоподателят е заявил, че потвърждава казаното при попълване на регистрационния лист. Не бил използвал други имена. Нямал роднини в държава-членка на ЕС. Напуснал [държава] на 27.07.2023 г., легално със самолетен полет и паспорт за [държава]. Там останал в продължение на три месеца, където пребивавал в [населено място]. През това време работил в цех за производство на шоколадови изделия. Оттам, с помощта на трафиканти, в група от седем човека, тръгнал към границата с България. Тук пристигнал нелегално, пеша преминал телената мрежа през дупка в нея. Останали в продължение на 3 дни в гората. Оттам с автомобил продължили към [населено място], след което към границата със [държава], където по пътя били задържани от полицията. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава – членка на ЕС. Не бил подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в Република България или друга държава. Не бил арестуван в държавата си по произход или в друга държава, не бил осъждан. Напуснал [държава] поради това, че бил бербер и имал проблеми. Нямал същите права като арабите. Берберите били пренебрегнати, не получавали помощи. Липсвало и добро медицинско обслужване. Когато търсел работа, възможностите му били по-малки. Семейството му било бедно. Затова решил да напусне [държава] и да дойде към Европа, като целта му била [държава]. Не бил членувал в политическа партия или организация. Нямал неприятности с официалните власти в [държава]. Не бил получавал заплахи. Спрямо него не било упражнявано физическо насилие. Заявява, че не би се завърнал в [държава], заради гореизброените причини. Подал молба за закрила в България, защото била европейска държава и искал да работи тук.

С Решение № УПП-2293/18.12.2023 г. на И. орган в

Транзитен център – с. Пъстрогор при ДАБ П. К., е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на М. А. на основание чл. 70, ал. 1 във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. След извършена преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход, административният орган е достигнал до извода за явна неоснователност на подадената молба за международна закрила.

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 18.12.2023 г., а жалбата срещу решението е подадена на 22.12.2023 г. (видно от поставения входящ номер).

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 84, ал. 2 от ЗУБ.

Същата изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо, жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – П. Т. К., старши експерт в Транзитен център – с.Пъстрогор, определена със Заповед № РД05-293/13.04.2022 г. на Председателя на ДАБ на основание чл.

48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.

Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакванията в тази насока са изцяло неоснователни.

Оспореното решение е издадено в ускорено производство по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 14.12.2023 г., а оспореният акт е издаден на 18.12.2023 г. Ето защо съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл. 70, ал. 1 от ЗУБ за произнасяне в ускорено производство.

В хода на производството пред решаващия орган при ТЦ – с.

Пъстрогор при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

Не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл. 70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 10 изр. 2 от ЗУБ такова становище не се изисква.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган.

Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.

Причините, които българският законодател установява като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, се сочат в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл. 63а от ЗУБ, същият е заявил като причини за напускане на [държава] такива, които са изцяло от икономически характер и са ирелевантни по отношение на изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ основания. Същият заявява, че напуснал [държава] поради липсата на достатъчно средства за препитание и че желанието му е да работи в Европа. Оспорващият заявява, че не е бил арестуван, преследван, обект на репресии или насилие, че не е имал опасения за физическата си сигурност от страна на властите по повод етническата си принадлежност и евентуална политическа ангажираност, нито проблеми във връзка с религиозната си принадлежност. Тоест същият не изтъква, нито обосновава осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, нито посочва да има риск от бъдещо такова. В този смисъл административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя, и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец. Правилно е отчетено, че причините, поради които същият е напуснал държавата си по произход, не попадат в приложното поле на чл. 8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец. Чужденецът не навежда твърдения за наличие на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на семейството му по причините, визирани в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал. 5 на същата норма, поради което не са налице субективният и обективният елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване“. При това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващият напуска държавата си на произход, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантни за настоящото производство. Извод в насока липса на осъществено преследване по смисъла на ЗУБ по отношение на жалбоподателя може да се извлече и от факта, че същият е напуснал страната си по произход легално. В този смисъл, административният орган е извършил единствената възможна преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец.